Определение № 1456 от 02.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна И. Въззивно частно гражданско дело № 20265300500967 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.423,ал.1,т.1,т.2 от ГПК и чл.248 ал.1 ГПК.

Подадено е възражение от 24.02.2026 г. от Н. И. Б. с ЕГН:********** от гр.***, представляван от адв.П. П., САК, против Заповед №836/01.09.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1611/2025г. по описа на РС Карлово, 2гр.с. Твърди се, че са налице основанията на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местоприбиваване на териоторията на РБ.

Моли да бъде прието възражението и съдът да спре изпълнението на заповедта. С възражението заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение по смисъла на чл.414 ГПК.

С ЧЖ представя писмени доказателства –3 броя ведомости за заплати, издадени от немския работодател на Б. за периода м.юни – м.декември 2025 г.

Подадена е и частна жалба от 24.02.2026 г. от Н. И. Б. с ЕГН:********** от гр.***, представляван от адв.П. П., САК, против Заповед №836/01.09.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1611/2025г. по описа на РС Карлово, 2гр.с. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Счита присъденото АВ от 1000 лева за прекомерно и нарушава заложените в ЗАдв стандарти за справедливо възнаграждение, което следва да бъде пропорционално на положения адвокатнки труд. Иска се неговото намаляване.

В законоустановения срок е постъпил отговор на възражението от заявителя „Кредит инс“АД, ЕИК 205997727, с който се оспорвата ожалбите като неоснователни.

Пловдивският окръжен съд след като, като взе предвид изложените във възражението и отговора становища на страните, намира за установено следното:

По допустимостта:

1

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в 1-месечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК. В случая възражението се основава на твърдения за наличието на обстоятелства по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, изложени по-горе.

От представеното по делото електронно съобщение от е видно, че длъжникът чрез неговия пълномощник адв.Пр.П. е получил ел.достъп до делото на 02.03.2026 г.,съответно е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 02.03.2026 г., а възражението е подадено на 24.02.2026 г. -в срока по чл.423 ГПК.

Съобщението за изготвената Заповед за изпълнение се е върнала оформена по делото с отбелязване от длъжностното лице- призовкар от 07.10.2025г, че адресът –гр.***, *** е посетен на 5.9.2025г, 20.9.2025г, 7.10.2025г като лице с такова име не е открито на адреса;

Съдът е изготвил служебна справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, от която е видно, че постоянния и настоящ адрес на длъжника е: гр.***, ***. Изпратено е съобщение до длъжника на този адре, което се е върнало с отбелязване, че лицето не е открито на дареса, който е посетен на 30.10.25,14.11.25 и 29.11.25г. Съдът не е разпоредил да се направи справка за местоработата на длъжника за връчване на съобщението по месторабота на длъжника.

От представените пред ПОС 3 бр. ведомости за заплати за м.10,м.11 и м.12/2025 г. е видно, че в периода на връчване на заповедта по чл.410 ГПК длъжникът е имал обичайно местопребиваване в гр.***, Г., където е работил, считано от 23.06.2025г., от което следва, че е налице хипотезата на чл.423,ал.1,т.2 ГПК- възражението е основателно.

Разпореждането на съда следва да се отмени и поради това, че е незаконосъобразно:

РС като е приложил разпоредбата на чл.47,ал.5 ГПК, е разпоредил да се издаде запоред за изпълнение и ИЛ на заявителя срещу длъжника вместо да изпълни задължението си чл.415,ал.1,т.2 ГПК, където е казано, че когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си в 1-месечен срок от съобщението.

Вместо това, РС неправилно е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение и ИЛ срещу длъжника.

Тъй като искането по чл.423 ГПК е основателно, съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 2 изпълнението по издадената заповед за изпълнение следва да бъде спряно.

По отношение на ЧЖ срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение: ПОС намира, че за преценка прекомерността на платеното от заявителя АВ в заповедното производство, следва да се приложи НМРАВ. При цена на исковете до 1000 лв., съгласно НМРАВ дължимото АВ е 400 лв. Платено е АВ в раземр на 1000 лв. - искането за редуциране на разноските в заповедното производство е основателно 2

– следва да се намали платеното АВ от 1000 лв. на 400 лв. /=204,52 евро/ Съгласно задължителните указания, дадени в т.12 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г. разноски се присъждат в зависимост от крайният изход от делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение от 24.02.2026 г. по чл.423 от ГПК, подадено от Н. И. Б. с ЕГН:********** от гр.***, представляван от адв.П. П., САК, против Заповед №836/01.09.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№1611/2025г. по описа на РС Карлово, 2гр.с., СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК изпълнението на Заповед №836/01.09.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1611/2025г. по описа на РС Карлово, 2гр.с., ВРЪЩА делото на Районен съд- Пловдив за даване на указания до заявителя по чл.

415, ал. 1 от ГПК.

НАМАЛЯВА като прекомерно заплатеното адвокатско възнаграждене от заявителя „Кредит инс“АД, ЕИК 205997727 ОТ 1000 лв. НА 400 лв. /204,52 евро/.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3