Решение № 1828 от 20.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1828 гр. Плевен, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430103374 по описа за 2023 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Н. Е. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, вх.***3, чрез *** Б. З. от САК, против „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, бул. „***“ №***, представлявано от С.П.П., с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на ***г., ищецът е сключил с „***“ ***, ЕИК ***, договор за паричен заем № ***, за сумата от 800лева. Сочи се, че годишния лихвен процент е 40,32%, ГПР е в размер 49,39%, при 18 броя погасителни вноски.

Твърди се, че в чл. 1, ал.3 от Договора е уговорено че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 392,76 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.

1

Твърди се, че в чл. 5, ал. 1 от Договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция.

Сочи се, че в чл.4, ал.2 от Договора е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 261,90 лв. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 87,65 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 1577,70 лв.

Твърди се, че ищецът изцяло е погасил кредита.

Излагат се съображения, че ищецът има качеството на потребител.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Твърди се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, че на ищеца не е предоставено копие от Общите условия и погасителен план, не е предоставено копие от договора, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.

19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК.

Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави поръчител, е нищожна, като противоречаща на целта на закона /чл. 2 ЗПК/.

Навеждат се доводи, че неустойката за неизпълнение на задължение, не е свързана пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и 2 санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Ищецът твърди, че така формулираната клауза за такса експресно разглеждане, заобикаля императивни правни норми и по - конкретно на нормите на ЗПК. Твърди, че в нарушение на правилото на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „***” *** не е включило в ГПР неустойката и разходите за заплащане на „допълнителна услуга“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се заплащала периодично, поради което счита, че трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Посочва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици. Сочи, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената такса за допълнителна услуга) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, моли да бъде прието, че е налице нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 /такса за експресно разглеждане/ и чл.4, ал.2 /неустоечна клауза/ от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от 33Д поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от 33Д поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от 33П поради неравноправност. Моли на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен иск от 660лв., представляваща недължимо получена сума, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Постъпила е молба-уточнение Вх. №17516/27.06.2023г. от ищеца, в която уточнява, че е предявен иск за нищожност на отделни договорни клаузи, но не и на целия договор. Със същата молба се прави уточнение, че искането на ищеца за освобождаване от такса и разноски е допусната 3 техническа грешка в исковата молба, и се оттегля това искане.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. А.Н. от АК-***. Оспорват се предявените искове. Излагат се подробни съображения във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и разноски по чл. 83 ГПК и внасянето на държавна такса, като основание за нередовност на исковата молба. Ответникът счита, че предявеният установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес. На следващо място се посочва, че в производството по предявения осъдителен иск ищецът следва да докаже нищожността на съответната клауза, което и обуславяло недопустимостта на предявения установителен иск.

Излага твърдения, че процесният договор за паричен заем е действителен доколкото разходите по кредита били уговорени в законоустановените граници, то възраженията за нищожност се явявали неоснователни. Релевират се доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение, като същата не води до накърняване на добрите нрави. Твърди, че преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение, поради което и не е налице неравновесие между правата и задълженията на страните. Поддържа се становището, че не е налице нарушение на нормата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Възразява, че неустойката не следва да се включва в ГПР, съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК и същата не следва да се счита за нищожна. Твърди се, че клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи и платената от ищеца такса за предоставянето й не е неравноправна. Посочва се, че клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. По отношение на ГПР сочи, че е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и ГПР не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Развити са доводи, че няма законово ограничение по отношение размера на възнаградителната лихва.

Излагат се съображения, че ищецът е подписал договора на всяка страница и всички условия по отпускане и връщане на заема са инкорпорирани в самия 4 договор.

Моли за исковете да бъдат отхвърлени. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба рег.№***/21.11.2023г. от Н. П., чрез пълномощника си адв. Д. М. от САК, уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото и бъде допуснато изменение на осъдителния иск по реда на чл.214 ГПК, като същият да се счита предявен за сумата от 84,82 лева, от които 53 лева неустойка, 21,82 лева такса експресно разглеждане и 10 лева разходи за събиране на вземането.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

С Протоколно определение №2555/22.11.2023г. на осн. чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 84,82 лева, от които 53 лева неустойка, 21,82 лева такса експресно разглеждане и 10 лева разходи за събиране на вземането.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Установява се от чл.2, ал.2 на приложения в заверено копие Договор за паричен заем „Standard 14“ №***/*** г., че ответникът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер от 800 лева / нарична в договора заемна сума/, с фиксиран ГЛП от 40,32% / чл.2, ал.1, т.5 от Договора/ и ГПР от 49,39% /чл.2, ал.1, т.8 от Договора/. Срокът на заема е 36 седмици, при 18 броя вноски.

Съгласно чл.1, ал.3 от Договора, за извършена от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 392,76 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължава в 3- дневен срок от усвояване на сумата по този договор, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1. Поръчител- физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да 5 отговаря на следните изисквания: да е навършило 21- годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 261,90, като страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 87,65 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1577,70.

Съдът счита, клаузата на чл.4, ал.2 от договора е нищожна и не е породила правни последици. Тази уговорка в договора въвежда изключително кратък срок за предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да отговаря поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума.

Съдът намира, че ниския размер на заема очевидно не отговаря на тежките изисквания за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта на неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е в размер на една трета от размера на предоставената сума.