Решение № 3664 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3664 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110202489 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. М. Ч., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-023474 от 17.11.2021 г., издадено от Началник сектор към ОПП - СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104 б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и че не става ясно какъв смисъл влага административнонаказващият орган /АНО/ под използвания в НП израз - „изпълнява дрифтове“.

В съдебното заседание по решаване на делото по същество въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т., който поддържа изложеното в жалбата и акцентира, че не са описани фактическите признаци, чрез които е осъществено деянието. Моли за отмяна на наказателното постановление, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.11.2021 г., около 01:00 ч., в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“, М. М. Ч., ЕГН **********, управлявал лек автомобил модел/марка 1

„Нисан 350 3“, с рег. № ... На паркинга на магазин „Джъмбо“, до магазин „Мания“, разположен на бул. „Ботевградско шосе“, участък отворен за обществено ползване, жалбоподателят Ч. управлявал по цялата площ на паркинга лекия автомобил, като изпълнявал дрифтове, изразяващи се във форсиране на двигателя на лекия автомобил около стълбовете за осветление и паркираните автомобили.

Свидетелят В. и НЛЛ., на длъжност „младши автоконтрольори“ при СДВР - ОПП, преминали покрай паркинга на магазин „Джъмбо“ и видели, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, осъществява „дрифтове“, при което спрели водача на автомобила за проверка.

За констатираното нарушение, на място, свидетелят ВД. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу М. М. Ч. за използване на пътищата за обществено ползване не по предназначение - нарушение на чл. 104 б, т. 2 ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който го приел без възражения.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-023474 от 17.11.2021 г., издадено от Началник сектор към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104 б, т. 2 ЗДвП.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 01.02.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В..

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като заявява, че е съставил посочения по-горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същият е очевидец на осъществените от жалбоподателя маневри и въпреки изминалия период от време и естеството на осъществяваната от него дейност, същият има подробни и логични възприятия.

Съдът кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства, които потвърждават възприятията на свидетеля Д..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля В. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред свидетелство за регистрация-част 1, справка картон на водача, заповед № 8121К-13312 от 28.10.2019 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. и заповед № 513з-5070 от 21.07.2015 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати 2 нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 01.11.2021 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал.

3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от В. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в ОПП-СДВР, са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В настоящия случай НП е съставено от ДДД., която работи на длъжност „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно и ясно описание на нарушението.

Недвусмислено е посочена датата на извършване на нарушението - 01.11.2021 г., мястото - бул. „Ботевградско шосе“, паркинг на магазин „Джъмбо“, до магазин „Мания“, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Възражението на жалбоподателя, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са неясни, следва да се отхвърли като неоснователно. Това, че е използвана думата „дрифтове“ не означава, че обвинението е неясно. Липсата на изрично уреден в ЗДвП термин не прави описанието неясно, доколкото думата има общовалидно значение, познато и наложило се в речта, а освен това изрично е описано в какво се е изразявало изпълнението на „дрифтове“. Ето защо, съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП, достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението по чл. 104 б, т. 2 ЗДвП.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 104 б, т. 2 ЗДвП, която регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното 3 предназначение за превоз на хора и товари.

Безспорно по делото е установено, че паркингът на магазин „Джъмбо“, на бул. „Ботевградско шосе“, в гр. София е „път“ по смисъла на § 6, т. 1, изр.

1 от ДР на ЗДвП, както и че е „отворен за обществено ползване“, по смисъла на чл. 2, ал. 1, изр. 1 ЗДвП. Оттук следва, че мястото на извършване на процесното деяние - паркингът на магазин „Джъмбо“, на бул. „Ботевградско шосе“ в гр. София, се явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на превозни средства при еднакви условия за всички участници в движението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 01.11.2021 г., около 01:00 ч., в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“, М. М.

Ч., ЕГН **********, е управлявал лек автомобил модел/марка „Нисан 350 3“, с рег. № .... Доказа се също, че Ч. е управлявал по цялата площ на паркинга лекия автомобил, като е изпълнявал „дрифтове“, форсирайки двигателя на лекия автомобил около стълбовете за осветление и паркираните автомобили.

Правилно АНО е приел, че това поведение на водача не съответства на нормалното предназначение на пътя - да се движат автомобили, да пресичат хора и да се пренасят товари, а е било с цел да се управлява МПС-то при форсиране на двигателя на автомобила и заобикаляне на стълбовете за осветление и да се извършва „дрифт“. Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104 б, т. 2 ЗДвП , а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.

От субективна страна жалбоподателят, като водач на МПС-то, е знаел за забраната по чл. 104 б, т. 2 ЗДвП и въпреки това я е нарушил. Приетата за установена фактическа обстановка доказва, че той е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и е искал настъпването на общественоопасните последици, т. е действал е с пряк умисъл.

Съдът не счита, че нарушението по чл. 104 б, т. 2 ЗДвП е маловажно и че следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Видно от справката картон на водача Ч. има и други нарушения на ЗДвП. От друга страна използването на пътищата за обществено ползване не по предназначение се явява с висока обществена опасност, тъй като неовладяването на лекия автомобил е предпоставка за загуба на контрол върху него и настъпването на последици, застрашаващи имуществото, живота и здравето на неограничен кръг от хора.

Тезата на жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е бил с фабрична генерация, поради което шумът, който възпроизвежда е по-силен, но съобразен с допустимите стойности, съдът приема като защитна теза.

Мощността на автомобила не е предпоставка същият да се използва в нарушение на нормите, гарантиращи безопасност на пътя, като това обстоятелство, дори следва да е предпоставка водачите на такива леки автомобили да са по-бдителни, тъй като управлението им следва да е предшествано от дългогодишен опит. А съдейки от възрастта на 4 жалбоподателя, както и обстоятелството, че към датата на извършване на деянието, същият е притежавал СУМПС от година и половина и към този момент има 5 издадени наказателни постановления, то следва, че трябва да се обърне сериозно внимание на отговорността му като участник в движението и значимостта на обществените отношения, които се защитават от ЗДвП.

Съгласно чл. 175 а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, за превоз на хора и товари, се наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и с „глоба“ в размер на 3000 лева. Поради това и с оглед доказаността на нарушението по чл. 104 б, т.

2 ЗДвП на М. М. Ч., следва да бъдат наложени тези наказания, които са с отнапред установени в закона размери и правилно определени от АНО.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.