Решение № 406 от 14.12.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. ХАСКОВО, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500628 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – гр.*** е останал недоволен от решение № 190 от 06.07.2022 год., постановено по гр.д. № 185 / 2022 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което искът, предявен от дружеството против В. П. В. е отхвърлен, поради което го обжалва с молба решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска. Обжалва и определение № 694 от 09.08.2022 год., постановено по същото дело, с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли искането на насрещната страна за присъждане на разноски, направени в заповедното производство или намали възнаграждението за адвокат до минималния размер.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – В. П. В. – оспорва жалбите.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 03.12.2021 год., въззивникът –

„В и К” ЕООД – гр.*** е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. П. В. за сума в размер на 855.04 лева, претендирана като 1 обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на извършено от длъжника незаконно присъединяване към водопроводните системи, определено на база Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/, както и за сума в размер на 9 лева – лихва за забава за периода от 16.10.2021 год. 18.11.2021 год., ведно със законана лиха, считано от подаване на заявлението и деловодни разноски. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1887 / 2021 год. по описа на Районен съд – Димитровград, по което е издадена Заповед № 699 от 03.12.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените по-горе суми, както и разноски от 27 лева – ДТ.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника, обусловило правният интерес на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземането, чиято правна квалификация се съдържа в нормата на чл.422 от ГПК.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи основанието, произхода и размера на вземането си спрямо ответника.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че посочените предпоставки не са установени по безспорен и несъмнен начин. От една страна, с представения от ищеца протокол от 14.09.2021 год. не се доказва твърдения от него факт на незаконно водопроводно отклонение, захранващо част от къщата на ответника и отклонение за поливане на двора, при спрян спирателен кран преди водомера, както и това, че във водопроводната инсталация има вода, която не се отчита от уреда. От така отразения в документа текст не може да се установи по никакъв начин нито факта на твърдяното от ищеца незаконно присъединяване, нито това, че същото е извършено именно от страна на ответника. В този смисъл е и нормата на чл.37, ал.3 от Наредбата, съгласно която незаконното присъединяване се установява и доказва с протокол – предпоставка, която в разглеждания случай не е налице. Нещо повече – цитираният протокол по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на ответника, нито на упълномощено от него лице, поради което не може да му се противопостави.

В подкрепа на този извод – за недоказаност на заявеното от оператора твърдение за извършено от потребителя незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи е и заключението на вещото лице, представено при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, от което се установява, че при извършения оглед в имота на ответника, експертът не е установил незаконно отклонение преди водомера. Вещото лице е установило, че при пусната хидрофорна помпа в съседния имот, собственост на бащата на ответника – П.В. Х., разпитан в качеството на свидетел при разглеждане на делото пред първоинстанциония съд, е потекла вода от тръбата за поливане, като в същото време водомерът в имота на ответника не е отчитал водно количество. От заключението на вещото лице се 2 установяват и заявените от ответника насрещни твърдения за това, че хидрофорната система, монтирана в имота на баща му – свидетеля П.В.Х., представляваща хидрофорна помпа, монтирана до кладенец, от който черпи и нагнетява вода по РЕ тръби, се отвежда към двора на съдената къща – собственост на ответника по иска. Експертът е категоричен, че помпата не е присъединена към В и К мрежата на ищцовото дружество, а черпи вода от кладенец и я изпраща по тръби в двора на ответника. Обстоятелството, че констатациите на вещото лице са в резултат на оглед, извършен на 28.05.2022 год., т.е след около осем месеца от констатиране на нарушението с цитирания по-горе протокол от 15.09.2021 год., не обосновава извод в противна насока, а именно, че върху хидрофорната система е било извършено въздействие, в каквато насока са твърденията на ищеца, че чрез промени, в резултат на които водата, отвеждана от кладенец в имота на свидетеля Х. до имота на ответника, вместо от водопроводната мрежа е преустроена така, че да идва от кладенеца, намиращ се в съседния имот, разположен от другата страна на улицата, отчитайки в тази насока обстоятелството, че и при самата проверка от длъжностно лице на оператора, не е открито незаконно отклонение и присъединяване към водопреносната мрежа. В подкрепа на този извод са и събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетели, посочени от двете спорещи страни, от които се установява, че освен проверката, извършена на 15.09.2021 год., в имота на ответника и в този на баща му, намиращ се в съседство с неговия, са били извършени още две проверки, при които също е установено, че водата от кладенеца, намиращ се в имота на свидетеля Х. се отвежда по тръба, преминаваща през улицата, разделяща двата имота – този на ответника и на баща му, по която тръба преминава вода, достигаща по имота на ответника. Установените от показанията на свидетеля И., посочен от ищеца, фактически обстоятелства относно това, че качеството на водата, доставяна в имота на ответника чрез изградената в съседния имот, собственост на баща му, хидрофорна система, се различава от това на водата, доставяна чрез водопреносната мрежа, както и, че имотът на ответника е останал частично водоснабден и след спиране на крана, монтиран до водомера, не обуславят извод в противна насока, предвид изложените по-горе доводи за недоказаност на незаконно отклонение, чрез което ответника да ползва вода, която не се отчита по надлежния за това ред.

В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че за исковия период от време, за който на ответника е начислено допълнително количество вода – от 15.06.2021 год. до 15.09.2021 год., от страна на същия са били извършвани плащания за ползвана вода в полза на ищцовото дружество.

Събраните по делото данни за това, че имотът на ответника се водоснабдява и от собственик водоизточник – кладенец, намиращ се в съседния имот, собственост на баща му, както и липсата на безспорни и преки доказателства, установяващи незаконно присъединяване към водопроводните системи на ищцовото дружество, обуславя извод за доказаност на заявеното от ответника оспорване верността на протокола от 14.09.2021 год., а от тук и на неоснователност на иска, поради което и отхвърляйки го, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, 3 което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Като неоснователна съдът намира подадената от ищцовото дружество частна жалба против определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта на разноските, присъдени в полза на ответника и представляващи възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред заповедния съд в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.01.2022 год., представен с възражението по чл.414 от ГПК, подадено от длъжника – ответник по иска, представляван от упълномощения от него адвокат. Изводът за дължимост на разноските, направени от длъжника в заповедното производство се обосновава от нормата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като неоснователни съдът намира изложените в частната жалба доводи за това, че доколкото изброените в цитираната правна норма производства са едностранни, то същите касаят възнаграждението само на пълномощника на заявителя в заповедното производство, предвид това, че двустранния характер на производството се проявява с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и свързаната с това възможност за обжалване заповедта и съответно – подаване на възражение срещу същата, за извършването на които процесуални действия на същият е признато правото да упълномощи адвокат и съответно – с оглед изхода на спора да иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В случая, с отхвърляне на иска, предявен на основание чл.422 от ГПК, за ответника по иска – длъжник в заповедното производство се поражда правото на разноски, които същият е направил както в заповедното, така и в исковото производство. Определяйки възнаграждението за адвокат, упълномощен от длъжника да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.6, т.5 от Наредбата – в размер на 50 лева, а това – на пълномощника на заявителя – по реда на чл.7, ал.7 от Наредбата, доводи в каквато насока се съдържат в частната жалба, би се стигнало до неравнопоставеност между страните в заповедното производство, явяващо се недопустимо и в разрез с основни принципи на правото.

С оглед на изложеното и оставяйки без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта на разноските, присъдени в полза на ответника и представляващи възнаграждение за адвокат, упълномощен в заповедното производство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, първоинстанционния съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190 от 06.07.2022 год., постановено по гр.д. № 185 / 2022 год. по описа на Районен съд – 4

Димитровград.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 694 от

09.08.2022 год., постановено по гр.д. № 185 / 2022 год. по описа на Районен съд – Димитровград.

О С Ъ Ж Д А „ВОДОСНАБДЯВАНЕ

И

КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление - гр.*** да заплати на В. П. В., ЕГН ********** от с.***, Община Димитровград, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5