Определение № 534 от 04.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20251100902266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по повод депозирана искова молба с вх. № 139561/20.11.2025 г. от И.

Н. К., с ЕИК **********, с която е предявен за разглеждане иск при квалификацията на чл. 517, ал. 4 ТЗ за прекратяване на дружеството – „БРИЛИАНС“ ЕООД, ЕИК 206456589, със седалище в гр. София, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на задължение от едноличния собственик на капитала – Ю.Л.Я..

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 3613/2025 г. образувано по описа на РССтара Загора, като с него Ю.Л.Я. е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер от 120 000 евро – главница, ведно със законна лихва, считано от 03.09.2025 г., както и сторени по делото разноски в размер на сумата от 4 693,99 лв. – държавна такса и 7 000 лв. – адвокатски хонорар. Изтъква се, че този изпълнителен лист е бил приведен в изпълнение, като пред ЧСИ – М. Б. е образувано изпълнително дело № 6386/2025 г. В пределите на така инициирания изпълнителен процес по искане на взискателя – К. бил наложен запор върху дружествените дялове, които се притежават от длъжника – Я. в ответното дружество - „БРИЛИАНС“ ЕООД. Допълва се, че ищецът е поискал изрично от съдебния изпълнител да го овласти да предяви иск за прекратяване на търговско дружество - „БРИЛИАНС“ ЕООД, като такова овластяване е било извършено по силата на издадено постановление от 13.11.2025 г. Изтъква се, че вземанията на ищеца, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително дело и към момента на упражняване на исковата молба не са погасени от длъжника – Ю.Л.Я..

Изложеното покривало фактическия състав по приложението на чл. 517, ал. 4 ГПК, като се настоява за постановяване на решение в този смисъл.

Ответникът – „БРИЛИАНС“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат депозира по делото писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. С него най-напред се прави отвод за недопустимост на предявения за разглеждане иск, защото извършеното овластяване от ЧСИ за водене на настоящото производство при наличие на определение за спиране на заповедното и изпълнителното производства компрометира активната процесуална легитимация на ищеца за упражняване на искова защита по чл. 517, ал. 4 ГПК.

При проверка допустимостта на предявения за разглеждане иск, настоящата инстанция констатира, че същия е недопустим. Положителна процесуална 1 предпоставка за допустимостта на иска е овластяването на взискателя с нарочно постановление от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството. Следователно ищецът не само трябва да твърди наличието на овластявянето му, като взискател в изпълнителен процес да предяви иск за прекратяване на търговско дружество, чиито собственик на капитала е длъжника по изпълнението, но трябва и да го докаже, като ангажира по делото акта за овластявяне, съответно този акт да е законосъобразно издаден. Като приложение към исковата молба е представено постановление издадено от ЧСИ-М.Б. в пределите на изпълнително дело № 6386/2025 г.за овластяване на ищеца да предяви срещу ответника иск по чл. 517, ал. 4 ТЗ за прекратяване на дружеството. Това постановление датира от 13.11.2025 г. Към този момент обаче от приложеното към отговора определение № 3291 от 12.11.2025 г. на СРС, което е постановено по ч.гр.д. № 3613/2025 г. се констатира, че съдът на основание чл. 420, ал. 1 ТЗ е констатирал спирането по закон на принудителното изпълнение на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.09.2025 г.

Определението за спиране по чл. 420 ГПК по същността си има защитна, обезпечителна функция спрямо материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на едно несъществуващо вземане. Този обезпечителен характер на мярката (спиране изпълнението на невлязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК) обуславя и незабавния преграждащ ефект на определението по чл. 420 ГПК за развитието на започналия изпълнителен процес, независимо от предвидената в, ал. 3 обжалваемост на акта с частна жалба (по аналогия с действието на същия вид актове по чл. 396, ал. 3, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК; чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 438 ГПК и др.).

Съдебният изпълнител е длъжен да се подчини на разпореждането на съда и да преустанови всички изпълнителни действия насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. - да не извършва продан на движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя постъпили по делото суми от запори или други плащания. През периода на действие на забраната изпълнителният орган няма право и не е длъжен да извършва принудителни изпълнителни действия, а извършените въпреки нея са опорочени. Овластяването от съдебния изпълнител на взискателя да предяви иск за прекратяване на търговско дружество, в което длъжника притежава дружествени дялове/е едноличен собственик на капитала е изпълнително действие, което е насочено към постигане на принудително удовлетворяване на изпълняемото право, съответно правейки това при вече спрян изпълнителен процес съдебния изпълнител действа незаконосъобразно, а действието му е опорочено до степен да не произвежда правни последици. Тоест макар ищеца да представя по делото издадено му от съдебния изпълнител постановление за овластяване за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ТЗ, то този акт на съдебния изпълнител не е годен да изпълни процесуалното изискване за допустимост на производството по настоящото образувано изпълнително дело, а обратно порочността му лишава ищеца от надлежна процесуална легитимация да може надлежно да упражни иск по чл. 517, ал. 4 ГПК срещу „БРИЛИАНС“ ЕООД. Отсъствието към момента на изискуемата абсолютна процесуална предпоставка за допустимо развитие на исков процес по чл.

517, ал. 4 ГПК, налага връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 139561/20.11.2025 г. от И. Н. К., с ЕИК 2

**********, с която е предявен за разглеждане иск при квалификацията на чл. 517, ал.

4 ТЗ за прекратяване на дружеството – „БРИЛИАНС“ ЕООД, ЕИК 206456589, със седалище в гр. София, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на задължение от едноличния собственик на капитала – Ю.Л.Я. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2266/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3