Решение № 111 от 19.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря ПетрА. Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600176 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 5/28.04.2025 г. по НОХД № 217/25 г. на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимият А. Н. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на лишаване от свобода за една година, с отлагане на изтърпяването по чл.66, ал.1 от НК и изпитателен срок три години, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 03.08.2024 г. в гр.Каспичан, при управление на лек автомобил, нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Илко Ангелов.

Въззивното производство е по жалби от частните обвинители Л. и Р. С., чрез повереника адвокат В. П., с оплакване срещу справедливостта на присъдата и искане за увеличаване на наказанията и отмяна на чл.66, ал.1 от НК, което се поддържа в съдебно заседание. Представителят на въззивната 1 прокуратура намира проверяваният съдебен акт за законосъобразен и справедлив, подсъдимият и неговият защитник молят присъдата да бъде потвърдена.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:

На 03.08.2024 г. в тъмната част на денонощието, подсъдимият А. Н., правоспособен водач, управлявал лек автомобил по ул.“Александър Стамболийски“ на гр.Каспичан, в посоката за гр.Нови пазар. Пътното платно било мокро, нямало улично осветление, и видимостта била намалена и ограничена на късите светлини на фаровете. Движението се извършвало двупосочно, в две ленти, разделени с непрекъсната маркировка. Край пътя нямало изградени тротоари, попътно в дясно имало банкет от отъпкан чакъл.

Подсъдимият се движел в дясната лента със скорост 47.7 км/ч. По същата лента за движение и в същата посока, пеша вървял И.С.А., облечен в черно, и употребил алкохол.

Подсъдимият застигнал пешеходеца, не го видял, и го блъснал с предната дясна част на автомобила - в гръб, лявостранично. Ударът настъпил в дясната лента за движение, на около 20 см от десния край на пътя.

Подсъдимият спрял и отишъл при пострадалия, който лежал край пътя и не реагирал. Н., който в момента бил на работа и със служебен автомобил, уведомил дежурния по местоработата си за настъпилото произшествие, след това преместил автомобила и останал на място до пристигане на съответните служители. Пристигналите медици констатирали смъртта на Ангелов.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.

Използваните специални знания в областта на АТЕ са обосновали извод, че причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е късното възприемане от водача на автомобила на движещия се пред него пешеходец, 2 което е правилно. Въззивната инстанция не счита, че е налице и посочената от САТЕ втора причина - че скоростта е била подбрана неправилно, и не е била съобразена с конкретната пътна обстановка, като основание за това се открива в самата експертиза. Експертът е изчислил, че водачът е имал видимост пред автомобила до 50 м в обсега на късите светлини, и че тази видимост е била равна на опасната зона при избраната скорост, при което той би могъл да предотврати удара чрез аварийно спиране, ако е реагирал своевременно още в началния момент на осветяване на пешеходеца.

Възприетото с мотивите, че подбраната от подсъдимия скорост не е била съобразена с конкретната пътна обстановка – условията на видимост и наличието на движещ се пешеходец, и че той е трябвало да се движи с не повече от 33.8 км/ч, не се извежда убедително от експертизата, защото в нея ясно е казано, че това е скоростта, при която водачът може да спре на разстоянието на възприемане на пешеходеца. За правилното решаване на делото е от значение не кога подсъдимият е възприел опасността, а кога е било възможно тя да бъде възприета, и в случая това е моментът, в който пешеходецът попада в светлинния сноп – на 50 метра пред автомобила, от който момент той е трябвало да намали скоростта и спре, което е било възможно, но не се е случило поради недостатъчно внимание при управлението.

След като и избраната скорост от около 48 км/ч е позволявала избягване на произшествието, ако е било изпълнено предписанието за действие при възникване на опасност в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, се налага изменение на първоинстанционната присъда чрез изключване на нарушението от изр.1 в същата алинея, като запълващо бланкетния състав на нормата по приложимия закон. Извън това, материалният закон е приложен правилно, както и приетата форма на непредпазливата вина – небрежност.

При определяне на наказанието съдът е счел, че следва да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК. Отчетени са само смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на предходни осъждания, изразено съжаление и съдействие за разкриване на обективната истина, социална и трудова ангажираност, въз основа на които е направен извод за ниска степен на обществена опасност на дееца, който се споделя при въззивната проверка. С добавяне на данните от справката за нарушител, които са в подкрепа, и 3 разкриват подсъдимия като дисциплиниран водач в рамките на значителен период от време, както и при съобразяване на приноса на пострадалия, смекчаващите отговорността обстоятелства правилно са били определени като многобройни, и решаващият съд правилно е преценил, че дори най-лекото предвидено в закона наказание, а то е три години, би било несъразмерно тежко, при което следва да се определи под този предел.

Конкуренцията между чл.58а, ал.1 и чл.55 от НК също правилно е била разрешена в полза на по-благоприятния закон, каквато в случая се явява втората разпоредбата, и наказанието лишаване от свобода е било индивидуализирано в размер на една година, като е преценено, че предвид целите на генералната и лична превенция, обществената опасност и личността на подсъдимия, не се налага да се изтърпи ефективно.

Последното се споделя напълно от въззивния състав, по изложените от него мотиви, както и преценката му да не се възползва от възможността по чл.55, ал.3 от НК. Наказанието лишаване от право да се управлява МПС е важно за постигане целите на репресията при санкциониране на престъпленията по транспорта, и в частност за поправителния ефект. Размерът на това наказание също не е занижен, и комплексната санкция в цялост съответства на престъплението с конкретните му характеристики. Приносът на пострадалия е съществен, и макар повереникът да е прав в искането употребата на алкохол да не се отчита, тъй като не съставлява нарушение на конкретно правило, важащо за пешеходците, то това по чл.108, ал.1 от ЗДвП – движение в дясната попътна лентата при наличен банкет, е било решаващо, защото произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, видимостта е била ограничена в рамките на светлините на движещия се автомобил, а пострадалият е бил трудно забележим поради изцяло тъмното му облекло.

Фактите, че подсъдимият не се е обадил на телефон 112, и че е преместил автомобила си след ПТП, не са от значение при решаване на въпроса дали да се приложи чл.55 от НК. А те нямат и друго определящо значение по делото. Видно от писмото и приложените документи от работодателя на подсъдимия, произшествието е с вероятен час 21:23, той се е обадил на диспечера си в 21:27, а от диспечерната са сигнализирали 112 в 21:32 /съответно на тяхното писмо за проведен разговор в 21:33/.

4

Преместването на автомобила е било мотивирано от съображения за сигурност, и то не е затруднило провеждането на огледа на местопроизшествието, нито установяването на обстоятелствата около пътния инцидент.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 5/28.04.2025 г. по НОХД № 217/25 г. на Окръжен съд Шумен, като приема, че подсъдимият А. Н. е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК поради нарушение само на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5