Решение № 20 от 10.01.2018, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

……………/….…………….. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, първо отделение, четиринадесети състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЙОВА ПРОДАНОВА при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. №695 по описа за 2016 год.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „Р.В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“***, представлявано от управителя К.В.В. срещу Ревизионен акт № Р- 03000315000386-091-001 от 16.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 599/17.12.2015 г. на

Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП - Варна, с който за дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 22362.44 лв. главница и лихви за забава в размер на 8809.95 лв. за данъчни периоди м.01.01.2009 година – 31.12.2012 година и корпоративен данък за 2009, 2010 , 2011 и 2012 година – общо в размер на 855.94 лева главница и 337.38 лева лихви.

Ревизионният акт е оспорен с твърдения за незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалните разпоредби на чл.86, ал.1 ЗДДС и чл.122 ДОПК; необоснованост и съществено нарушение на процесуални правила поради немотивираност, несъобразяване с изискванията на принципа на служебното начало при изясняване на съществени факти и обстоятелства; неправилен анализ на събраните доказателства. Искането е ревизионния акт да бъде отменен с присъждане на направените по делото разноски.

В пледоариите по същество е предявено и възражение за нищожност на ревизионния акт поради неспазена форма за издаването му.

Ответната страна, Директорът на

Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което производството е допустимо.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е проведено след отменително решение на основание чл.155, ал.4 ДОПК, на основание Заповед за възлагане на ревизия № Р-ОЗОООЗ15000386-020- 01/22.01.2015г. и последвалата я заповед за изменение от 27.04.2015 година, издадени от Б.С.С., на длъжност Началник сектор при Териториалната дирекция на НАП Варна, като на дружеството е извършена ревизия по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода 01.01.2009г.- 31.12.2012г. и по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периода 28.01.2009г. -31.12.2012г. Определеният срок за завършване на ревизията е 29.06.2015 година. Заповедите за възобновяване и изменение са издадени като електронни документи и са връчени по електронен път съответно на 29.01.2015 година и 29.04.2015 година. Фактическите и правните изводи на органите по приходи са изложени в ревизионен доклад /РД/ № Р-03000315000386-092-01/13.07.2016г., издаден на основание чл.

117 от ДОПК и връчен на ревизираното лице на 21.07.2015 г., срещу който на 04.09.2015г., в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК от „Р.В." ООД е подадено възражение. При спазване на изискванията на чл.120,ал.2 ДОПК органите по приходите са издали процесния ревизионен акт, с който за „Р.В." ООД са установени дължими суми в общ размер на 31591.17 лв.

В ревизионното производство е установено, че проверяваното дружество е осъществявало дейност - търговия на дребно предимно с хранителни и промишлени стоки в стопанисван от него обект, находящ се в гр.Варна, ул.

„Подполковник Свещаров" №11. Лицето е регистрирано за целите на ЗДДС на 28.01.2009г.

Фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на ревизионния акт, са установени в резултат на извършени от органите по приходите процесуални действия, посочени в констативната част на ревизионния доклад. Към доказателствата са приобщени тези, събрани в хода на предходното ревизионно производство, приключило с Ревизионен акт № *********/12.09.2014 г.

По ЗДДС:

При извършената проверка на данните в отчетните регистри „Дневник за покупките" и „Дневник за продажбите" на търговеца и на неговите контрагенти ревизията установява несъответствие в декларираните данни от ревизираното дружество, които определя като неотчетени покупки на стоки и съответно неотчетени приходи за периода 01.01.2009г. - 31.12.2012г. Във връзка с установяване наличие на доставка на стоки, на фирмите, издали фактурите на жалбоподателя, които не са отразени в счетоводството на дружеството, са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, като са изискани заверени копия на издадените фактури с получател „Р.В." ООД, както и всички придружаващи ги документи - платежни документи, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи предаване на стоката на получателя, заявки, транспортни документи, пътни листи, свидетелства за регистрация на МПС, трудови договори на лицата извършвали доставките, справки и писмени обяснения и др.

Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 30.03.2015г е връчено и на „Р.В." ООД, в отговор на което ревизираното лице е представило писмени обяснения и справки с вх.№12140/28.04.2015г.

При анализа на събраните писмени доказателства при извършените насрещни проверки и представените от дружеството документи ревизията констатира, че фактурите, описани в част IV на РД стр.13-39 /стр. 1784-1771 от адм.преписка/, издадени от „Стоянов" ООД, „Елитис" ЕООД, „Янков 1947" ЕООД, „ХМБ експрес" ООД, „Юникос"ООД, „Паралакс-трейд" ЕООД, „Пролет" ЕООД, „Песто" ЕООД, „Данон-

Сердика" АД, „Елма" ООД, „Кавен орбико" ЕООД /със сегашното наименование „Орбико България" ЕООД/ документират закупени стоки, които не са отразени в счетоводството на „Р.В." ООД и не са заведени в счетоводните регистри за отчитане на стоките.

Органите по приходите приемат, че при насрещните проверки от доставчиците на жалбоподателя са представени хронологични регистри, които установяват осчетоводяването на процесните фактури, отчитането като приход и начисляването на ДДС, т.е. редовно начисляване на ДДС от доставчиците, отразяване на процесните фактури в справките - декларации за ДДС и в дневниците за продажбите. По фактурите са извършени плащания от ревизираното дружество, приходите са осчетоводени в счетоводствата на доставчиците, стоките са доставени до обекта на „Р.В." ООД с транспорт от и за сметка на доставчика.

Според ревизиращите доставчиците са представили доказателства за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките и са потвърдили в писмените обяснения извършването на доставките към жалбоподателя. Като съпоставят представените при насрещните проверки доказателства за фактическо изпълнение на фактурираните към „Р.В." ООД продажби с отчетената от получателя търговска практика по фактурите за доставки от същите доставчици, установяват аналогичен начин на фактуриране. Приемат, че направените от ревизираното лице счетоводни записи по отношение на плащанията и заприхождаването на закупени стоки за продажба по счетоводно отчетените фактури от съответните доставчици кореспондират с ангажираните от последните доказателства за възприетата практика при фактическо изпълнение на търговските взаимоотношения и размяна на дължимите престации по всички от издадените към „Р.В." ООД фактури.

При изследване на възприетата от ревизираното лице практика при закупуване на стоки за продажби е взето предвид обстоятелството, че значителна част от фактурите, въз основа на които са заприходени стоковоматериални запаси, не съдържат изрични подписи за получаване на заскладените активи.

Като съобразява доказателствената стойност на фактурите, издадени от доставчиците на „Р.В.“ ООД, но ненамерили отражения в счетоводните регистри на получателя, и я преценява наред с останалите събрани доказателства за извършване на доставките по спорните фактури, които съдържат неблагоприятни обстоятелства за доставчиците, предвид декларирането на приходи и данъчно задължение, органите по приходите приемат за категорично доказано предаване на стоките по процесните фактури на жалбоподателя, в стопанисвания от него обект.

Неотразяването на фактурите в счетоводството на „Р.В." ООД, без през ревизираните периоди да са установени излишъци, налага извода за органите по приходите, че стоките по фактурите са реализирани на пазара без да са отчетени приходи, разходи и печалба от тях, без да е начислен косвения данък като задължение към бюджета.

От данъчното досие на ревизираното лице са приобщени документи за извършена проверка в търговския обект на дружеството, извършена на 16.12.2009г., при която е констатирано, че при продажба на стоки търговецът издава служебен бон вместо фискален бон, изискван от действащото законодателство.

За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и е издадено наказателно постановление /НП/ № 10-628/23.03.2010 г.

При установените факти и обстоятелства ревизията приема, че неотчетените в счетоводството покупки на стоки са довели до неотчетени от продажбата им приходи, с което обосновава извода, че жалбоподателят не е организирал и водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/ и относимите счетоводни стандарти.

Ревизията приема и наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК: по т. 2- данни за укрити приходи чрез нерегистриране на продажби на стоки през ЕКАФП, придобити по фактури, които ревизираното лице не е отразило в счетоводството си като закупени; по т. 4-липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане поради невключени голям брой фактури за покупки в регистрите по ЗДДС и в счетоводството на ревизираното лице.

Във връзка с изводите за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК са предприети задължителните процесуални действия: връчване на уведомление по чл. 124 от ДОПК за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за задълженията за данък върху добавената стойност и за корпоративен данък за ревизираните периоди 01.01.2009г.-31.12.2012г., по чл. 17 от ДОПК и искане на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК за представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществото, вида и размера на направените разходи и източниците на доходи за периода 01.01.2009г.-31.12.2012г.

От „Р.В." ООД не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за периода 01.01.2009г.-31.12.2012г. На 13.03.2015г. дружеството е представило първични счетоводни документи за закупени и осчетоводени стоки.

По счетоводни данни от ревизираното лице органите по приходите извършват анализ на надценките, прилагани от търговеца през проверяваните години на две основни групи стоки - група хранителни стоки и група цигари. Въз основа на обобщените данни ревизията приема, че за група хранителни стоки средният размер на надценките, с които са осъществявани продажби на стоки в обекта, по периоди са както следва: за 2009г. - 11.582 %, за 2010г. - 7.465 %, за 2011г. - 7.383 %, за 2012г. - 8.704 %, а за група цигари в размер на 5.689 %.

При съпоставяне на първичните документи - фактури за получени доставки на стоки, отразени в счетоводството на търговеца за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2012г., с данните от дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица с контрагент „Р.В." ООД, органите по приходите установяват неотчетени в счетоводството на лицето фактури за доставени стоки - хляб, мляко и млечни продукти, месни продукти, пакетирани стоки, захарни изделия, плодове, безалкохолни напитки, зеленчуци, ядки, чипсове, цигари, преса, скреч карти и др. с включен ДДС, като дружеството не е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тях. Стоките по изследваните доставки не са посочени като налични в края на годината в инвентаризационните описи, поради което ревизията приема, че те са продадени към 31 декември на съответната календарна година.