Решение № 80 от 15.03.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Варна, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20213001000609 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, съобрази следното: Производството е по чл.258 ГПК.

С Решение № 260035/28.06.2021год. по описа на ШОС, съдът е :

Осъдил „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: 121265177 с адрес гр.

София ***, ет. 5 да заплати на:

СТ. ЕМ. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Смядово, общ.

Смядово, обл. Смядово, *** сумата от 140 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на лицето, с което е била във фактическо съжителство, М С Р, ЕГН ХХХХХХХХХХ, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В С Н, ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № СА 6223 МР, на основание застрахо- вателна полица № BG/23/117000037547 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й заплащане:

На С. М. С., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – майка й СТ. ЕМ. Г. сумата от 130 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на баща й М С Р, ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В С Н, ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № СА 6223 МР, на 1 основание застрахователна полица № BG/23/117000037547 за за- дължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й заплащане:

На Р. С. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Смядово, общ.

Смядово, обл. Смядово, *** сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на брат му М С Р, ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В С Н, ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № СА 6223 МР, на основание застрахователна полица № BG/23/117000037547 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомо- бил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2018 г. до окон- чателното й заплащане, като отхвърля иска за разликата над 50 000.00 лв. до предявения размер от 70 000.00 лв., поради неоснователността му:

Осъдил е Р. С. Р., да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 сумата от 1095.24 лв., представляваща съответната част от деловодните разноски съразмерно с отхвърлената част от иска му.

Осъдил е ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 да заплати на адвокат П. СТ. Р., сумата от 10 338.57 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ.

Осъдил е ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 12 800.00 лева

Производстото е образувано по въззивна жалба от „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ" АД –ответник па т.д.№ 128/2020год. на ШОС чрез процесуален представител, срещу частта от решението, с което исковете са уважени в частта над 80 000лв. за всяка от ищците С.Г. и С.М. и в частта над 5 000лв. за Р. С. Р..

Считат решението за неправилно- поради необоснованост и незаконосъобразност на същото, по изложени съображения. Твърди се, че по делото са оспорили особената близост между починалия и ищците С.Г. и Р.Р.ов, като противно на събраните доказателства, съдът е приел наличието на същата и я е оценил в прекомерно завишен размер. Твърди, че по делото не са събрани безспорни доказателства относно продължителността на семейното съжителство между починалия и С.Г.. За това счита, че не са събрани доказателства, които да обуславят справедливо обезщетение в размер на 200 000лв., от които 60 000лв. са предварително заплатени от ответника. За това намира за спаведливо обезщетение в размер на 140 000лв., поради което и обжалва решението за горницата над 80 000лв.

По отношение на ищцата С.М., оспорва присъдения от съда размер като висок. Оспорва извода на съда, при мотивиране на определения размер-че С.

2 остава без родителска грижа и подкрепа. От събраните доказателства е установено, че детето продължава да живее и получава грижи от своята майка С Г, поради което счита така определеното обезщетение за прекомерно завишено. Изложени са съображения също че с решението е нарушена и разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваните части.

С писмен отговор на процесуални представители на насрещните страни, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител, оспорва от процесуалните представители на въззиваемите, както и чрез писмени бележки на същите.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството е образувано по депозирана искова молба от СТ. ЕМ.

Г., ЕГН **********, С. М. С., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – майка й СТ. ЕМ. Г. и Р. С. Р., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес в гр. Смядово, общ. Смядово, обл. Смядово, ул. „Георги Раковски“, № 1, всички действащи чрез процесуални представители, против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ***, представлявано заедно от А П Л и Р К Д. Ищците претендират ответното дружество да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на М С Р, настъпила вследствие на ПТП, предизвикано от водач на МПС, застрахован при ответното дружество със застраховка ГО. . Починалият М С Р е живеел на семейни начала с СТ. ЕМ. Г., баща е на родената по време на фактическото съжителство с първият ищец, С. М. С. и е брат на третия ищец Р. С. Р.. Ищците са били в изключително близки отношения с починалия и са преживели тежко смъртта му. Изллагат, че негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. По отношение на парвия ищец-С.Г., същата е била едва на 21 год. в момента на смъртта на Р, живеела е във фактическо съжителство в едно семейство в гр.Смядово, заедно с починалия, неговия по-голям несемеен брат и разведения му баща. Била е безработна и издръжката за нея и детето й се е осигурявала изключително и само от починалия Р.ов. Силната, завинаги прекъсната емоционална връзка, младостта на ищцата и починалия, общото им дете, както и тежестта от цялата последваща издръжка са негативни емоции с психически и морални последици, които остават в нейното съзнание за цял живот. По отношение на втория ищец-детето С –дъщерята на починалия-самият факт на възрастта му означава практически на детето да му липсва родният баща през целия му съзнателен живот. По отношение на 3 третия ищец-Р. С. Р., емоционалната свързаност между по-големия с 5 години брат, който няма собствено семейство, живеел е винаги в едно семейство с баща си и брат си и при липса на майка в домакинството, сее грижил за помалкият си брат като баща, а и едновременно като мъже в по-късна възраст ги е свързвало и приятелство, е прекъсната завинаги.

Ищците в качеството си на увредени лица, са от- правили до ответното дружество молби за възмездяване на неимуществените им вреди от смъртта на М С Р, изразяващи се в болки и страдание. Ответното дружество, е заплатило по банков път частични обезщетения за неимуществени вреди на СТ. ЕМ. Г. в размер на 60 000.00 лв. и на С. М. С. в размер на 70 000.00 лв. Ответникът е отказал да заплати за- страхователно обезщетение на Р. С. Р., поради липса на доказателства за наличие на близка връзка с починалия. Предвид изплатените на първите две ищци до момента обезщетения в размер съответно на 60 000.00 и 70 000.00 лв., размера на претенциите е както следва: СТ. ЕМ. Г. претендира сумата от 140 000.00 лв., на С. М. С. сумата от 130 000.00 лв. и на Р. С. Р. сумата от 70 000.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от претендираните суми, считано от 21.03.2018 г. за първия и втория ищци и от 28.10.2018 г. за третия ищец до окончателното изплащане н обезщетенията.

Предявените, субективно, обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът приема за установе следното:

В случая е безспорно, че на 27.09.2017 г. е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от В С Н, при което е настъпила смъртта на М С Р. Не се оспорва обстоятелството, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Мерцедес Е 280“, рег. № СА 6223 МР, обективирана в застрахователна полица № BG/23/117000037547, валидна от 03.01.20 17 г. до 02.01.2018 г. Наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила В С Н, за евентуално понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице, живяло фактическо съжителство с ищцата СТ. ЕМ. Г., баща на втората ищца С. М. С. и брат на ищеца Р. С. Р..

Направения извод следва и от следните съображения:

Жалбата на ответника „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е срещу частта от решението, с което исковете са уважени в частта над 80 000лв. за всяка от 4 ищците С.Г. и С.М. и в частта над 5 000лв. за Р. С. Р.. П оради което следва да се направи извод, че исковете за присъждане на неимуществени вреди, са доказани по основание.

Следователно, жалбата е единствено срещу определените размери на претърпените неимуществени вреди:

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до посочените размери от по 80 000лв. за двети ищци и за сумата от 5 000лв. относно претърпените неимуществени вреди за ищеца Р.Р., следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, за причинената смърт на М Р. са установени и са приети от страните, респективно исковете са доказани по основание и се оспорват само по размер относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за завишен. Следователно, исковете са доказани по основание и се обжалват само по размер.

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното: Следва да се отбележи, че при всички случаи неимуществените вреди не се предполагат, а следва да се доказват, като размерът ва същите следва да се съобрази с момента на тяхното настъпване-в случая същите следва да бъдат определени към м.09.2017год. За доказване на вредите са събрани гласни доказателства. При определяне на техния размер съдът взе в предвид следнитие обстоятелства: