Присъда № 14 от 21.03.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 512/2022
- Вид
- Присъда № 14
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 16.09.2025
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 13, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
- чл. 13, ал. 1, т. 2 · Закон за марките и географските означения
- чл. 15, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
- § 1, т. 10 · Закон за марките и географските означения
- § 1, т. 10 · Закон за марките и географските означения
- чл. 127б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 172б · Наказателен кодекс
- чл. 172б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 172б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 53, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 162 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 14/21.03.2025 г. по н.о.х.д. № 512 по описа на Добричкия районен съд за 2022 г.
На 17.05.2022 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд Добрич обвинителен акт по досъдебно производство № 174/2017 г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу М. И. С., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М. И. С., на 15.12.2017 г., в гр. Добрич, в търговски обект - магазин за дрехи, находящ се на адрес гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 23, като търговец - собственик и управител на фирма „***, без съгласие на притежателя на изключителното право „Nike International Ltd“ (Найки Интернешънъл Лтд) и „Adidas AG“ (Адидас АГ) и „Adidas International marketing“ ООД c представител за територията на Република България - „АРСИС Консултинг“ ЕООД, ЕИК 131289486, с управител В. С., е използвал в търговската си дейност, без правно основА.е марките „Adidas“ (Адидас) и „Nike“ (Найки), обект на това изключително право: 5 бр. мъжки тениски с яка, зелени, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 4 бр. мъжки тениски с яка, тъмносини - 2 с бели и 2 със сини точки, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 6 бр. мъжки тениски с яка, бели носещи, търговската марка „Adidas“ (Адидас); 4 бр. мъжки тениски с яка, черни, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжка тениска с яка, червена носеща, търговската марка „Adidas“ (Адидас); 2 бр. мъжки тениски с яка, тъмносиви, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 2 бр. мъжки тениски с яка, електриково жълто, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 2 бр. мъжки тениски с яка, цвят горчица, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 4 бр. мъжки тениски с яка, зелени, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 3 бр. мъжки тениски с яка, жълта, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжка тениска с яка, черна, носеща търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжка тениска с яка, тъмносиня, носеща търговската марка „Adidas“ (Адидас); 3 бр. мъжки спортни екипи, черни, два с черни и един със син цип, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжки спортен екип, тъмносив, носещ търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжки спортен екип - червено горнище, черно долнище, носещ търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжки спортен екип - червено горнище, черно долнище, носещ търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжка тениска бяла, носеща търговската марка „Nike“ (Найки); 3 бр. мъжки тениски с яка, двуцветни (бяло и зелено), носещи търговската марка „Nike“ (Найки), 3 бр. мъжки тениски с яка, двуцветни (бяло и жълто), носещи търговската марка „Nike“ (Найки), 2 бр. мъжки тениски електриково жълто, носещи търговската марка „Nike“ (Найки); 3 бр. мъжки тениски с яка, двуцветни (черно и синьо), носещи търговската марка „Nike“ (Найки); 2 бр. мъжки тениски с яка, двуцветни (тъмносиво и синьо), носещи търговската марка „Nike“ (Найки); 3 бр. мъжки тениски с яка, двуцветни (сини с тъмносиво), носещи търговската марка „Nike“ (Найки); 1 бр. мъжка тениска с яка, двуцветна (синьо и тъмносиво), носеща търговската марка „Nike“ 1
(Найки); 1 бр. мъжки спортен екип - черно и сиво, носещ търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжки спортен екип - синьо и тъмносиньо, носещ търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. мъжки спортен екип - синьо и тъмносиньо, носещ търговската марка „Adidas“ (Адидас); 2 бр. мъжки спортни екипи - червено - черно горнище и черно долнище, носещи търговската марка „Adidas“ (Адидас); 1 бр. дамски спортен екип - розово горнище, тъмносиво долнище, носещ търговската марка „Adidas“ (Адидас) и 4 бр. дамски спортни екипи - пъстро горнище, черен клин, носещ търговската марка „Nike“ (Найки), на обща стойност 3245 (три хиляди двеста четиридесет и пет) лева, като е предлагал стоки с тези знаци за продажба и ги е съхранявал с тази цел, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 във вр. с § 1, т.
10 от Допълнителните разпоредби от Закона за марките и географските означения.
Ощетените юридически лица „ADIDAS AG“ (АДИДАС АГ) и „ADIDAS INTERNACIONAL MARKETING“ ООД, с представител за територията на Република България - „АРСИС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, с управител В. С., и „NIKE INNOVATE C.V.“ (НАЙК ИНОВЕЙТ С.В.) ЕООД, с представител за територията на Република България - „ПЕТОШЕВИЧ“ ЕООД, редовно призовА. за разпоредителното заседА.е, не се представляват, не депозират искА.я за конституиране в качеството на граждански ищци в процеса.
В разпоредително заседА.е, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседА.е се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основА.е за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстрА.мо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до огрА.чаване на процесуалните права на подсъдимия; Не са налице основА.я за разглеждане на делото по реда на особените правила; Няма основА.я делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основА.я за вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия; Не се налага събиране на нови доказателства, като на основА.е чл. 252, ал. 2 от НПК, съдебното заседА.е следва да бъде насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседА.е.
В съдебно заседА.е представителят на Районна прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Пледира се на основА.е чл. 172б, ал. 3 във вр. с чл. 53, б. „б“ от НК, предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата, както и на подсъдимия да бъдат възложени сторените по делото разноски.
Подсъдимият М. Т. С. дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
По пренията защитникът на подсъдимия М. Т. С. пледира за 2 признаването му за невиновен и оправдаване по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият С. заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимият С. отправя молба да бъде оправдан.
След преценка на събрА.те в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
През 2008 г. подсъдимият М. И. С. регистрирал търговско дружество с наименовА.е „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК ***. Основно дружеството се зА.мавало с покупка и продажба на спортни стоки. По - късно подсъдимият учредил и дружеството „Имоти Шумен БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град Шумен ул. „Съединение“ № 83, вх. 1, ап. 15. Основният предмет на дейност на това търговско дружество също бил покупко-продажба на спортни стоки.
На 05.06.2008 г. между търговското дружество „Адидас България“ ЕАД и представляваното от подсъдимия М. И. С. дружество „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК ***, бил сключен договор за франчайз (Том ІІ, л.л. 115-138 от ДП), който впоследствие, на 05.11.2011 г. бил преподписан (Том II, л. 91-114 от ДП).
Съгласно клаузите на цитирА.я договор за франчайз - т.3.3. (Том II, л. 98 от ДП) франчайзополучателят - „Б.М.К.“ ЕООД със собственик и управител подсъдимият М. С. се задължавал да използва запазените марки и другите знаци в съответствие с условията на договора за неизключителна лицензия на марка, както и инструкциите на Франчайзодателя, както и да не използва като запазена марка или символ каквото и да било име, знак символ или схема на цветовете, който не са били предварително одобрени в писмен вид от франчайзодателя. Съгласно т.3.4., франчайзополучателят се задължавал да използва Ноухауто единствено във връзка с работата на франчайзинговия магазин, в съответствие с условията на настоящия договор и с инструкциите на франчайзодателя. Съгласно т.5.6. (Том II, л. 103 от ДП), франчайзополучателят нямал право да предоставя права на трети лица да използват, която и да е от запазените марки.
На 03.06.2013 г. между търговското дружество „Адидас България“ ЕАД и представляваното от подсъдимия М. И. С. дружество „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК ***, бил сключен договор за оторизиран търговец (Том II, л.л. 63-88 от ДП).
Съгласно т.7.1. от цитирА.я договор, същият бил сключен за срок от три години, считано от датата на подписването му между двете стрА.. Съгласно т.7.2. в случай, че договорът не бъде прекратен на някое от основА.ята посочени в него, най-късно 15 дни преди изтичането на срока, посочен в т. 6.1, то договорът се считал за автоматично подновен за допълнителен срок от още една година. Съгласно Приложение D, което е неизменна част от процесния договор, подсъдимият М. И. С. следвало да развива тази дейност в две търговски помещения - едното в гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 26, а другото в град Разград, бул. „България“ № 5.
Дружеството разполагало и с други търговски обекти в други градове на страната. Всички търговски обекти били снабдявА. лично от подсъдимия, като в същите се продавали различни стоки - спортно облекло, спортни обувки, 3 чанти, шапки и други аксесоари.
Видно от приложената по досъдебното производство справка от „Арсис Консултинг“ ЕООД (Том II, л. 276 от ДП), към датата на извършване на деянието посочените договори не са били действащи, като „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК *** не е било оторизирано да продължава да използва марките „адидас“, считано от датата на изтичане на срока на договора - 18.01.2017 год.
На 23.05.2014 г. между дружеството „РУБИНО“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Д. П. Г. като наемодател от една страна и „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от подсъдимия М. С. в качеството на наемател от друга, бил сключен договор за наем на обект, представляващ магазин с административен адрес: град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 23 (Том I, л.л.
97-100 от ДП).
Съгласно чл. 2 от договора, имотът щял да се използва като магазин за спортни стоки. След сключването на процесния договор подсъдимият М. С. позиционирал спортните стоки на марката „адидас“ за продажба в него, а също така и спортни стоки на марката „Найк“.
На 15.06.2017 г. между дружеството „РУБИНО“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Д. П. Г. и „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от подсъдимия М. С., било сключено допълнително споразумение № 1 към договора за наем от 23.05.2014 г. (Том I, л. 101 от ДП), по силата което срокът на договора за наем от 23.05.2014 г., посочен в чл. 8 бил удължен с три години.
На 27.11.2017 г. между дружеството „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от подсъдимия М. С. като наемодател от една страна и дружеството „Имоти Шумен БГ“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от подсъдимия М. С. като наемател от друга, бил сключен договор за наем (Том I, л. 102 от ДП), по силата на който първото дружество отдало под наем посочения по - горе търговски обект на второто дружество за срок от три години, считано от 27.11.2017 год.
На същата дата - 27.11.2017 год. между дружеството „Б. М. К.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от подсъдимия М. С. като възложител от една страна и дружеството „Имоти Шумен БГ“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от подсъдимия М. С. като изпълнител от друга, бил сключен договор (Том II, л.
199-200 от ДП), съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да осъществи продажба и реализация на стоки предоставени му от възложителя. Договорът между стрА.те бил сключен за срок от един месец, считано от датата на подписването му. По този начин дружеството „Имоти Шумен БГ“ ЕООД, представлявано от подсъдимия М. С. започнало да стопА.сва процесния търговски обект, находящ се в град Добрич, бул. „25-ти септември“ № 23 и да извършва търговска дейност по покупко-продажба на спортни стоки от марката „Адидас“ и „Найк“.
Разпечатката съдържа 27 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e33077d-4f30-4118-b5e1-7a1db9dd7a6b