Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 22.05.2023, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Административно наказателно дело 148/2023
Вид
Решение № 69
Подписан
22.05.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Смолян, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200148 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, депозирана чрез процесуалния представител - адв. * * от АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.*, срещу Електронен фиш серия К № * на ОДМВР – Смолян, с който на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на същия, както и за издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Настоява се за отмяна на атакувания електронен фиш.

Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят – Н. Н., редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител – адв. * е постъпило писмено становище, в което се изразява становище за основателност на депозираната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, ответникът по жалбата – ОДМВР – Смолян се представлява от юрисконсулт *, който поддържа становище за неоснователност на депозираната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

* – Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Районен съд – Смолян, след като се запозна със събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР – Смолян е издаден срещу жалбоподателя Н. С. Н. за това, че на 24.12.2022г. в 13:49 часа в обл. Смолян, общ. Смолян, с. *, в населено място на път * с посока на движение към гр. Смолян, e управлявал лек автомобил „*“, с рег. № * със скорост на движение 84 км. ч. при разрешена скорост от 50 км.ч., т.е. с превишение на скоростта от 34 км.ч., като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К/* – нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева. В електронния фиш е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743c5.

От приложената по делото справка от базата данни на КАТ /на л. 14 от делото/ е видно, че автомобилът, към датата на нарушението, е собственост на жалбоподателя Н. Н.. По делото липсва декларация по реда на чл. 189, ал.

5 ЗДвП, поради което съдът приема, че на процесната дата – 24.12.2022г. лек автомобил „*“, с рег. № * е бил управляван от жалбоподателя Н. Н..

По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на Български институт по метрология, от което се установява, че същото е издадено относно преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027г.

От Протокол за проверка № 120 – СГ - ИСИС /23.09.2022г. на БИМ е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е преминала проверка в Български институт по метрология и отговаря на метрологичните изисквания. При проверката е установено съответствие с одобрения тип.

Констатирано е, че грешките не превишават максимално допустимите норми за типа средство за измерване. Установено е наличието на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване.

По делото е приобщен Протокол за използване на АТС от 29.12.2022г. от който се установява, че контрол за скоростта на движение на 24.12.2022г. е извършван с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1с № 11743c5 в с. Търън, на път *, като контролът е осъществяван за времето от 13:00ч. до 14:00ч. на 24.12.2022г.

Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и същата се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, надлежно приобщени 2 по реда на чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 283 НПК - ***

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите.

Правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „*“, с рег. № * – жалбоподателят Н. Н., тъй като същият се е движил със скорост от 84 км/ч при разрешена скорост в конкретното място от 50 км/ч.

Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона - чл. 188, ал. 1 от ЗДвП – а именно собственикът на превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с МПС, освен ако същият не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на същото. АНО няма задължение, а жалбоподателят има право, предвидено от законодателя в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ако не е съгласен с данните от електронния фиш, в законоустановения срок от получаването му да представи в ОДМВР – Смолян писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право не е било упражнено от жалбоподателя Н., нито се възразява в посочения смисъл.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, на което е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане.

Нарушението е заснето с преносимо автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени протокол от извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизираното техническо средство /на л. 10 от делото/. От последния се установява мястото за контрол, ограничението на скоростта, конкретното мобилно АТСС, режимът на измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и свалените статични изображения.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на автомобила 87км/ч. В полза на нарушителя 3 от измерената скорост – 87 км/ч. са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 84 км/ч.

Възражението на защитата се свързва с наличието, респ. липсата на квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

Според процесуалния представител на жалбоподателя, липсва повторност на административното нарушение, доколкото Електронен фиш серия К/*, който обуславя повторността, бил съставен за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а не за такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Това становище на процесуалния представител на жалбоподателя не може да бъде споделено поради следното:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП посочва стойностите на скоростите за движение, които водачите на превозни средства е забранено да превишават, като определената за категория В, какъвто е процесният автомобил, за населено място е 50км/ч. В електронния фиш е посочено, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Н. вече е бил наказван за нарушение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50 лв. с Електронен фиш серия серия К/*, който видно от приложената справка от АИС АНД е влязъл в законна сила на 21.06.2022г. Т. е. процесното нарушение е извършено при условията на повторност, доколкото е извършено в едногодишен срок от наказването на жалбоподателя за същото по вид нарушение.

Следва изрично да се отбележи, че нарушената административна разпоредба е тази на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която вменява задължение на водачите на МПС, при избиране скоростта на движение, да не превишават изрично посочени в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч., а в чл. 182, ал. 1-5 ЗДвП законодателят е предвидил правното основание за налагане на административно наказание, като е посочил различни стойности на превишение на скоростта. Следователно, жалбоподателят Н. и в двата случая е санкциониран за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Посоченото налага извода, че с атакувания електронен фиш е била приложена правилно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, относима за случаите на повторни нарушения. Правилно е определен и размерът на санкцията в двойния размер на тази по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП- 800 лева.

По изложените съображения, при безспорната установеност на извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

При този изход на делото и своевременно направено искане от стрна на процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш серия К № * на ОДМВР – Смолян, с който на Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева.

ОСЪЖДА Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. * да заплати на ОДМВР – Смолян сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5