Определение № 20863 от 12.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20863 гр. София, 12.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110104795 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

В. Л. П. е предявил срещу Столична община осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, получени вследствие на падане на 12.09.2024 г., около 22:00 часа, на ул. „............., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 12.09.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Ищецът твърди, че на 12.09.2024 г., около 22:00 часа, в гр. ............... с посока на движение от ул. „....................... се движил, придружаван от баща си - Л. Л. П.. В района на №12, докато вървели плътно до поставените бордюри от дясната страна на пътя, поради липса на прилежащ тротоар, изведнъж пропаднал с левия си крак и губейки равновесие ударил цялото си тяло в асфалта. За момент изгубил съзнание, а когато се свестил, усетил, че кракът му е заклещен в дупка на пътя. Твърди, че причината за падането е образувалата се дупка с дълбочина 50-60 см, представляваща шахта с метална рамка, с липсващ капак, в непосредствена близост до бордюрите от дясната страна на пътя. Същата не била обозначена, нито обезопасена. Въпреки, че е бил подходящо и удобно облечен, както и предвид сезона, посоченото място не е било оградено или обозначено и съответно не е очаквал, че преминаването му оттам крие подобен риск. След падането си усетил силна болка в областта на лявото коляно, като с помощта на баща си излязъл от дупката, след което посетили УМБАЛСМ „Н. И. ............ ЕАД - гр. София, където потърсили спешна медицинска помощ. Твърди, че изпитвал силни болки в областта на лявото коляно, двете ръце, врата и лицето, усещал болезненост в дланите и главата. След извършени консултации със съответните специалисти е поставена диагноза: открита рана на лявата подбедрица.

Посочва, че по отношение на получената травма е извършена антисептична обработка, като впоследствие е бил стабилизиран и освободен от болничното заведение с указания да потърси отново лекарска помощ ако състоянието му се влоши, дадени са препоръки за спазване на хигиенно-диетичен и двигателен режим и посещение на контролни прегледи.

Твърди, че след като се прибрал у дома усетил силно главоболие, придружено от гадене и световъртеж, а впоследствие се е появил се оток в областта на лявата ръка и лявото коляно.

В допълнение на това изпитвал затруднения при движението на челюстта и затварянето на устата си. На 17.09.2024 г., поради нестихваща болезненост в областта на травмираното коляно, отново потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. ............ ЕАД-гр. София, където е приет с оплаквания от засилващи се болки и нестабилност в областта на лявото коляно, като е била поставена диагноза изкълчване, навяхване и разтягане на елементи на 1 коленната става. В допълнение на това при преглед на челюстта му било установено нарушения на темпоромандибуларната става, изразяващи се тризмуст от II степен и луксация вдясно, като под местна анастезия е било предприето мануално възстановяване на оклузията на ТМС. Посочва, че по време на инцидента е бил 12-ти клас, като се наложило да отсъства от занятия, да ограничи социалните си контакти и излизанията с приятели. Преди инцидента имал желание да започне да работи след училище, но поради претърпените наранявания не успял. С оглед гореизложеното моли за уважаването на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че вината за настъпването на инцидента е изцяло на ищеца, доколкото въпреки наличието на тротоар ищецът е избрал да ходи по пътното платно, поставяйки се в риск както от преминаващите автомобили, така и от настъпване на случайно събитие, каквото е реализирано. Оспорва механизма на инцидента, като счита, че невъзможни ищецът да падне настрани в шахта 50-60 см. Оспорва да е налице причинна връзка между виновно поведение на служителите на Столична община и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва наличието на противоправно действие или бездействие от служители на Столична община. Оспорва размера на иска, като счита, че претендираното обезщетение е прекомерно. Оспорва твърдението на ищеца, че контузията на врата и разкъсно-контузната рана на бузата са констатирани и в лечебното заведение на следващия ден, доколкото счита за невъзможно разкъсно-контузна рана на лицето да не бъде забелязана и третирана в спешния медицински център. Прави възражение за съпричняване от страна на ищеца. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска.

По доказателствената тежест

Съгласно чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – 1. деяние (действие или бездействие); 2. противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3. вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4. причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размерът на същите; 5. вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 3) виновното лице да е причинило вредите при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване от страна на ищеца.

По доказателствата

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.

Искането на ищеца за допускането на двама свидетели при режим на довеждане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за назначаването на съдебно-медицинска експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено, а искането за назначаване на съдебнотехническа експертиза следва да бъде оставено без уважение предвид отдалечеността на описаното в исковата молба събитие от извършването на евентуален оглед на мястото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът 2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 25.06.2025 г. от 14.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищеца за доказване на поосечените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит от 600 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок по депозитната сметка на съда (С оглед диспозитивното начало ищецът е освободен единствено от заплащане на държавна такса, не и на разноски по делото.).

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р М. Х. М., който да бъде уведомен незабавно за поставените задачи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3