Решение № 1694 от 04.03.2020, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

04.03.20г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател: Георги

Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 06.02.20г.

/с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4474/19г. и констатира следното:

Предявен е иск от Р. Л. противП.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочената сума, считано от 17.04.14г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 308 от НК/, което е приключило с прекратително постановление от 17.04.14г. наП./обосновано в хипотезата на чл. 199 от НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК/, частично изменено със съдебно определение от 20.05.14г. /постановено в хипотезата на чл. 243, ал.

1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 24, ал. 1, предл. 1-во от НПК/.

Искът за неимуществени вреди е основателен частично – до размера на сумата 5 000 лева:

Посоченото обстоятелство /наличието на влезли в сила – постановление и определение наП.и съда, мотивирани с приложението на горните текстове от НПК/ удостоверява пряко /само по себе си/ принципната предпоставка на чл. 2 от ЗОДОВ, позволяваща да бъде ангажирана отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал процесното обвинение срещу ищеца/.

Принципно – във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитираният законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял неимуществени вреди/.

В тази връзка:

Наказателно преследване по естеството си

/по дефиниция, принципно/ е дейност, която оказва /презумира се, че оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, негови близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящият съдебен състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните /претърпените от ищеца/ неимуществени вреди.

Процесното обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на състава от една страна - съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани доказателства – свидетелски показания /които обаче не удостоверяват претърпени от ищеца – съществени психологически травми – неимуществени вреди/. Съдът отчита също и продължителността на наказателното производство във времето, както и липсата на доказателства /съответно и на твърдения/ спрямо ищеца да е била налагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ /какъвто вид мярка по дефиниция, предвид естеството си – съществено засяга неимуществената – психическа сфера на обвиняемия, съответно и физическото му състояние/. Съдът съобразява и обстоятелство /удостоверено с представените от ответника писмени доказателства/, че спрямо ищеца са се водили и няколко други наказателни производства /този факт частично се потвърди и от показанията на разпитаният по делото свидетел/. Посоченото обстоятелство не може да дерогира /да изключи/ правото на ищеца да получи обезщетение по настоящото дело, но същото следва да бъде съобразено при определяне на размера на дължимото обезщетение.

Акцесорният иск е частично основателен:

Тази претенция следва да бъде уважена за периода – след 17.07.14г. /когато е влязло в сила посоченото по-горе определение на съда/.

При постановяване на настоящото решение председателят на състава съобразява и съдържанието на ТР № 3/05г. на ВКС.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДАП.на Р.Б.да плати на Р.В.Л. ЕГН ********** сумата 5 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/; законната лихва върху тази сума от 17.07.14г. до цялостното й изплащане и 210 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5 000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред САС в

14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: