Решение № 253 от 23.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 2392/2021
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 23.11.2021
- В сила
- 05.02.2022
- Състав
- Мина Мумджиева, Ирина Стоева, Костадинка Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 328, ал. 1, т. 10б · Кодекс на труда
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 301 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 307 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мина Мумджиева
Членове:
Костадинка Костадинова
Ирина Стоева при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602392 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда № 20020623 от 22.01.2021 г., постановена по НЧХД № 3535 по описа за 2017 г. на СРС, НО, 134-ти състав, подсъдимият П. И.И. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за това, че на 25.11.2016 г., в гр. София чрез подаване на писмо и приложение към него, озаглавено „Информация“, с вх. № 13-00-5305/25.11.2016г. до Министъра на отбраната на Република България е приписал на Г. К. П., заемащ длъжност Н. на Ц.в.о. при Министерство на отбраната извършване на престъпление, като клеветата била разпространена по друг начин – чрез подаването на писмо и приложената към него информация, в която били посочени следните изрази:
„Незаконните действия на Н.а на Ц.в.о. полковник Г. К. П., който водят до уронване на престижа на Ц.в.о. и в частност на военно окръжие – Монтана и до набавяне на лични облаги за полковник П. и негови роднини, чрез използване на служебно положение“; „полковник П. предприема действия да ме уволни заради това, че съм си позволил да сезирам компетентните институции за неговите незаконни действия и корупционни действия“; „моля 1 да предприемете необходимите действия в рамките на Вашите правомощия за пресичане на корупционните практики установени от полковник П. в Ц.в.о.“;
„за прекратяване корупционните и незаконни действия на полковник П. в Ц.в.о.“; „Позволявам си да Ви сезирам с тази информация относно незаконните действия на Н.а на Ц.в.о. – София, полковник Г.П., които водят до уронване на престижа на Ц.в.о. и в частност Военно окръжие – Монтана и до добавяне на облаги за полковник П.и неговите роднини, чрез използване на служебно положение“; „след назначаване на полковник П. за Н. на Ц.в.о. сестра му започна да парадира с името на брат си и не изпълняваше задълженията си като чистач във Военно окръжие – Враца, а стои без да върши нищо в Областен военен отдел – Монтана“; „по този начин полковник П. принуждавайки Н.а на военно окръжие – Враца, подполковник Ц. и Цивилен служител А.Н. да извършват нарушение на реда за командироване и издаване на документи в почивен ден осигурява на сестра си платена екскурзия в госпожа К.“; „след като госпожа К. беше представена официално като сестра на новия Н. пред началниците на военни окръжия и областни военни отдели държанието и стана още по –нахално“; „в същото време полковник П. заплашва някой от служителите на военно окръжие – Враца, като пример цивилен служител И.С., че същите ще бъдат уволнени заради това, че имат лошо отношение към сестра му“; полковник П. се държа изключително арогантно като грубо иззе функциите на Н. на военно окръжие – Враца, подполковник Ц. сам предлагаше длъжностите на цивилните служители“; „полковник П. преследваше някаква лична изгода от цялата работа“; „съвсем незаконно му бяха иззети от полковник П.“; „още по-груби нарушения бяха извършени от полковник П.“; „след като сестрата на полковник П. беше устроена на работа при всички тези нарушения дойде ред на следващия роднина на Н.а т. е неговата племенница“; „полковник П. използва служебното си положение за набавяне на лични облаги за свои роднини“; „в същото време намирайки се в отпуск госпожа К. започна да оказва натиск върху полковник П. за изпълнение на нейни прищевки, а именно С.В. да бъде уволнена, а ц. сл. Г.Н. която заемаше длъжност „Главен технически сътрудник“ в регистратура за квалифицирана информация да бъде преместена на нейно място, за да може длъжността в регистратура за класифицирана информация да бъде освободена за госпожа К.. И прищевките и започнаха да се изпълняват“; „полковник П. поставя отрицателна резолюция поради липса на достатъчно аргументи от Н.а на военното окръжие“; „и поставя резолюция С.В. да бъде освободена“; „тук вече полковник П. отново смята, че се намира над всякакви закони пренебрегва елементарна предпазливост“; считам че от изложените факти се вижда, че полковник П. е офицер, който поставя личните си интереси над служебните.
Налице е конфликт на интереси, тъй като полковник П. назначава сестра си в 2 институцията която той ръководи. Налице е груба злоупотреба със служебно положение за набавяне на лични облаги за полковник П.и неговите роднини“;
„моля да се предприемат необходимите действия за пресичане на корупционните практики установени от полковник П. в Ц.в.о.“ ; „Моля ако е възможно незаконните намеси на полковник П. в дейността на началниците на военните окръжия да бъдат отменени“. С присъдата е бил отхвърлен предявеният от частния тъжител Г. К. П. срещу подсъдимия граждански иск на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД в размер на 50000,00 лева за обезщетение за неимуществени вреди. С крайния съдебен акт частният тъжител Г. К. П. е бил осъден на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да заплати в полза на подсъдимия сумата в размер на 1600,00 лева, съставляваща сторени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу първоинстанционната присъда е била подадена въззивна жалба от частния тъжител. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост на съдебния акт, за постановяването му при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като се допълва, че и наложеното наказание с присъдата е явно несправедливо. Посочва се, че по делото не са били събрани доказателства заявените от подсъдимия в инкриминираните документи твърдения, че частният тъжител в качеството му на длъжностно лице, заемащо високопоставена длъжност, бил осъществявал корупционни практики и бил извличал облаги за себе си и за семейството си, да отговарят на действителното положение и обективната истина. Неправилно съдът бил възприел вложения смисъла в израза „корупционна практика“, използвана от подсъдимия. Твърди се, че е налице злоупотреба с правото на подаде жалба и сигнал, когато правоимащият знае или предполага, че се нарушава закона.
Прави се искане за признаване на подсъдимия за виновен и уважаване на предявения граждански иск в цялост.
Постъпило е възражение срещу подадената въззивна жалба, депозирано от подсъдимия П. И.И. чрез повереника му – адв. Ст. Д. Сл.. Във възражението е било изразено съгласие с първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. В съдебното производство били потвърдени твърденията на подсъдимия в сигнала. Според съдебната практика не можело да се търси отговорност от податели на сигнали до институции, тъй като авторите им не целели накърняване на доброто име на споменатите лица, а упражняване на правото им на жалба. Подсъдимият бил дал негативна оценка касателно дейността на частния тъжител като Н., като същият действал при субективна увереност за противоправното поведение на тъжителя. В жалбата се инвокира възражение за погасяване по давност на наказателното преследване поради изтичане на абсолютната давност по чл. 80, ал. 3 от НК и 3 се прави искане за прекратяване на наказателното производство. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание частният тъжител се е явил лично и с повереника си – адв. М., в което заседание са заявили, че поддържат жалбата.
Направено е уточнение, че в тъжбата са описани два процесни документа, в които според частното обвинение има клеветнически твърдения, като са и уточнени датите на входиране на документите. Обвинението е заявило, че с допълнителна молба са направили уточнение касателно процесния документ, а именно, че това е този от 24.11.2016 г. с вх. № 13-00-5305/25.11.2016 г., адресиран до Министъра на отбраната. На етап съдебни прения адв. М. е посочил, че първоинстанционният съд се е занимал с изследване на кадровата политика, която е била упражнявана от частния тъжител, без да се фокусира върху конкретното производство, което попада извън чл. 102 от НПК. С изпълнителното деяние е било приписано престъплението „подкуп“ по чл.
301 от НК на частния тъжител. Частният тъжител бил проверен от Инспектората към Министерството на отбраната и от Военна прокуратура, като в изготвените доклади не било споменато допускането на нарушения или корупционни престъпления. Изложени са твърдения за доказаност на извършено съставомерно деяние и на вредните последици върху доброто име на частния тъжител вследствие на инкриминираното деяние. Касателно изявлението на подсъдимия за позоваване на изтекла абсолютна давност частното обвинение е изразило становище, че въззивното производство не следва да се прекратява, а съдът следва да се произнесе по основателността на предявения граждански иск. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание се е явил подсъдимият лично и с неговия защитник- адв. С.. Защитата се е позовала на изтекла абсолютна давност, като подсъдимият изрично е поискал да бъде прекратено наказателното преследване поради изтеклия давностен срок, без съдът да се произнася с присъда или по същество. На етап съдебни прения защитата е изложила съображения, че подсъдимият е упражнил конституционното си право на жалба и не е бил налице субективният елемент на престъплението „клевета“, като са били доказани и твърденията му в сигнала. След сигнала на подсъдимия, на частния тъжител била направена една проверка от Министерството на отбраната, която е била формална и единствено по документи от лице, което е било в йерархична подчиненост спрямо частния тъжител. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство, отхвърляне на гражданския иск и присъждане на сторените по делото разноски. Подсъдимият е изказал съгласието си с искането на защитника си.
4
При дадена последна дума подсъдимият е посочил, че написаното в сигнала е добросъвестно, като описаното действително се е случило, а подсъдимият само е написал видяното и го е изпратил до компетентните институции.
Във въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното:
Наказателната отговорност на подсъдимия П. И.И. е ангажирана за осъществено съставомерно деяние с правна квалификация по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 , вр. чл. 147, ал. 1 от НК, извършено на 25.11.2016 г. Тук следва да се отбележи, че видно от уточнителна молба с вх. № 1045170/12.06.2017 г. към частната тъжба, волеизявленията на частното обвинение в открито съдебно заседание пред въззивния съд и в последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, частният тъжител не поддържа обвинението за клеветнически твърдения в документ, наименуван „Информация“ и подаден с вх. № 13-00-5305/05.12.2016 г., а единствено в документ, наименуван сигнал и „Информация“ към него, с вх. № 13.00-5305/25.11.2016 г. Изхождайки от фактите, инкриминирани с частната тъжба, очертани като осъществени от подсъдимия на инкриминираната дата 25.11.2016 г. и с оглед квалифицирането им като престъпни по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 , вр. чл. 147, ал. 1 от НК, се констатира, че за тях законодателят е предвидил, в санкционната част на цитираната наказателноправна норма наказание „глоба” от 5 000,00 лева до 15 000,00 лева и наказание „обществено порицание”. Предвид посочените по вид и размер наказания приложима се явява разпоредбата на чл. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. От друга страна, с разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК законодателят е предвидил абсолютен срок, при изтичане на който независимо от спирането или прекъсването на относителната давност, се изключва наказателно преследване спрямо дееца, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В случая за процесното деяние този т.нар.