Решение № 878 от 04.08.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Перник, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720102082 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу К. АН. Н., с ЕГН: ********** и В. АН. Н., с ЕГН:

**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца в лично качество като потребители сумата от общо 482.25 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – *******, находящ се в *******, от които главница в размер на 424.68 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 57.57 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 11.01.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.

№ 882/2022 г. на РС Перник – 01.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата като ответникът К. АН. Н. дължи ½ част от посочените суми, а именно: 212.34 лева – главница и 28.79 лева – обезщетение за забава и ответникът В. АН. Н. също дължи ½ части от посочените суми, а именно:

212.34 лева – главница и 28.78 лева – обезщетение за забава. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с 1 потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ, удостоверение за наследници на А. Н. Е., удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за наследници на Е.К.Р., писмо от Община Перник, дирекция „Местни данъци и такси“, ведно с декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците по делото са постъпили писмени отговори с идентично съдържание. В същите предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са начислени.

По отношение на основателността на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответниците. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка, която от своя страна можела да възникне само въз основа на договор. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответниците да са собственици на топлоснабдения имот.

Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответниците за процесния период. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции.

Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните суми, в която връзка се излагат подробни доводи.

Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито обстоятелството, че същите не са заплатени. Изразява се несъгласие с назначаването на съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза. Иска се дружеството да бъде задължено да представи намиращи се у него документи – договор между ищеца и фирма за дялово разпределение и договор между фирма за дялово разпределение и етажната собственост в сградата, където се намира процесният имот, както и искане за откриване на 2 партида от ответниците. Претендират се разноски.

В хода на производството по делото са представени: удостоверение от дружеството „Перник-инвест“ ЕООД и писмо от Община Перник.

Предвид заявлението на ответниците, че не оспорват обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорват размера на претендираните вземания в доклада по делото, приет за окончателен, съдът е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което страните не са възразили.

В открито съдебно заседание, проведено на 18.07.2022 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответниците поддържа, че исковете са неоснователни и иска същите да бъдат отхвърлени. Обръща внимание на писмото от Община Перник досежно правомощията на дружеството „ПерникИнвест“ ЕООД.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 480/02.03.2022 г. по ч.гр.д. № 882/2022 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжниците са депозирали възражения в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 424.68 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 57.57 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 11.01.2022 г., като същите не са заплатени.

От представено по делото копие на копие от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 70, том II, дело № 376/1973 г. от 21.05.1973 г. /С.Я. – Пернишки народен съдия/ се установява, че на 21.05.1973 г. лицето А. Н. Е. е придобило собствеността върху имот – ******, находящ се в ********. Видно от удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ към датата на сделката 21.05.1973 г. лицето А. Н.

Е. е било в граждански брак с лицето Е.К. Е.а, сключен на 11.10.1964 г.

От представено по делото удостоверение за наследници на Е.К. Е.а се установява, че същата е починала на 16.11.2005 г. като е оставила за свои 3 наследници: А. Н. Е. /съпруг/, К. АН. Н. /син/ и В. АН. Н. /син/. От своя страна А. Н. Е. също е починал на 20.05.2008 г. Видно от удостоверение за наследници същият е оставил за свои наследници: К. АН. Н. /син/ и В. АН. Н.

/син/.

От представена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 05.01.2007 г. се установява, че лицето А. Н. Е. е декларирало имот като собствен – *******, находящ се в *******, ****, ******. Наред със себе си като собственик А. Н.

Е. е посочил, че собствеността върху имота се притежава от още две лица: К.

АН. Н. и В. АН. Н.. Като документи, от които произтича правото им са посочени: нотариален акт за собственост на апартамент № 70, том II, дело № 376/1973 г. от 21.05.1973 г. на С.Я. – Пернишки народен съдия.

Видно от удостоверение от дружеството „Перник-Инвест“ ЕООД от 01.07.2022 г. недвижим имот, находящ се в ********, ****, ***** е идентичен по сега действащия административен адрес с гр. Перник, ******, *****, ****, *****.

На последно място от писмо от Община Перник от 13.02.2014 г. е видно, че няма данни Община Перник да е делегирала на дружеството „ПерникИнвест“ ЕООД права по издаване на удостоверения за идентичност на адреси на недвижими имоти по действащите към момента административни адреси.

От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут в периода от 21.05.1973 г. /сключване на договора за покупко продажба/ до настоящия момент, вкл. такива касаещи процесния период, с изключение възражението за разминаване в адресите.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 480/02.03.2022 г. по ч.гр.д. № 882/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ответниците не следва да отговарят за посочените задължения в качеството на наследници на лицето А. Н. Е., защото същият е починал преди процесния период – на 20.05.2008 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците лично като същите са депозирали възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е 4 изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че ответниците не са собственици на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.