Решение № 133 от 07.10.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ямбол, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника по изпълнението Д. Й. Ч. от гр.*******, против Постановление от 30.07.2024г. по изп.д. №193/2022 по описа на ЧСИ Д.

Д. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Оплакването в жалбата е за незаконосъобразност на обжалваното постановление на ЧСИ. Жалбоподателката твърди, че при допуснати пропуски в изпълнението на Наредба №Н-1 от 17.01.2022г. за информационната система на Съдебното изпълнение и липсата на прозрачност, у нея е възникнало обосновано съмнение относно обективността и безпристрастността на предприетите от ЧСИ действия, в частност постановения отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК.

Длъжникът сочи, че в ИССИ не съществуват данни относно ИД № 193/2022 по описа на ЧСИ Д., като изтъква, че взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия от 05.09.2023г., но не било известно да са предприемани действия, а относно молбата от 11.06.2024г. действия били предприети след четиридесет дни, видно от Разпореждане изх.№ 19947/22.07.2024г. на ЧСИ Д. Д.. Жалбоподателката моли ЯОС да извърши проверка на всички молби, платежни нареждания и банкови извлечения по делото, както и да се произнесе за погасяването на изпълнението по давност.

Ответникът по жалбата – взискателят „Банка ДСК“ АД със седалище в гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт П. В., е депозирал писмено възражение (наименувано становище), с което е оспорил жалбата като неоснователна, с изложени съображения, според които от образуване на изпълнителното дело, до постановяване на обжалвания отказ банката е подавала молби и е поддържала висящността на изпълнителното производство.

Взискателят моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, с присъждане на разноските в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

ЧСИ Д. Д. е представил мотиви по обжалваните действия, според които същите 1 са извършени законосъобразно, а жалбата е неоснователна.

ЯОС, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №193/2022г. по описа на ЧСИ Д. Д. е образувано на 02.03.2022г. на основание писмена молба с вх. № 3083/02.03.2022г. от „Банка ДСК“ АД гр.София и въз основа на изпълнителен лист, издаден от ЯРС по ч.гр.д.№3164/2021г., с който длъжникът Д. Й. Ч. е осъден да заплати на банката суми по кредит №000000022455068 - главница в размер на 3013,36лв., ведно със законна лихва от 13.10.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 06.02.2020г. до датата на изискуемостта 04.08.2021 г. в размер на 452,46 лв., обезщетение за забава от 07.02.2020 г. до датата на изискуемостта – 04.08.2021 г. в размер на 51,37 лв., обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта от 05.08. 2021 г. до 12.10.2021 г. в размер на 57,76 лв., разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв., друго допълнително вземане в размер на 45,00 лв., държавна такса в размер на 74,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение/пенсия, вземания по договори за наем, аренда, върху банковите сметки на длъжника, върху притежаваните от него МПС и дружествени дялове, както и върху недвижимите му имоти.

ЧСИ Д. е извършил по делото всички необходими справки и на 05.07.2022г. е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника Д. Ч., като с поканата е наложил запори върху вземанията на длъжника в Банка ДСК, „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, в т.ч. по банкови сметки в „Изипей“ АД в т.ч. по плат. сметки, за плат. услуги и ел. пари; наложил е възбрана върху недвижими имоти на длъжника: ½ ид.ч. от ПИ с ИДН *** в град *******на ул.******№*** с площ 194 кв. м. заедно с построените в имота: сграда с ИДН ***-20 кв.м., сграда с ИДН ***-23 кв.м., сграда с ИДН

***-11 кв.м. и сграда с ИДН ***-49 кв.м, както и запор върху дружествените дялове на длъжника от капитала на дружествата „МАК ПРО КЛИЙН“ЕООД и „ЮЛПИДИС“ ЕООД.

С молба от 31.08.2023г. взискателят „Банка ДСК“ АД е поискал извършване на справка в ТП на НОИ по постоянния адрес на длъжника Д. Ч. за получавано трудово възнаграждение/пенсия и с оглед резултата от справката налагане на запор върху същите.

Поискана е и справка в електронния регистър на БНБ за налични банкови сметки, открити от длъжника Ч., както и налагане на запор върху същите.

ЧСИ е извършил справки в НАП и БНБ, от които е установил, че длъжникът Ч. има сключен трудов договор от 18.07.2023г. с работодател „МАК ЗАУБЪР“ ЕООД, с.

Кукорево, че към 01.04.2024г. има открити две разплащателни банкови сметки в „ПИБ“АД,върху които има наложен запор от 07.07.2022г.; че има и разплащателна банкова сметка в „ОББ“АД, без данни за наложени запори върху нея; една разплащателна банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, без данни за наложени запори върху нея и две платежни сметки за електронни пари в „Изипей“ АД, като върху двете сметки има наложен запор от 19.07.2022г.

С молба с вх. №11750/11.06.2024г. взискателят „Банка ДСК“АД е поискал от ЧСИ Д. да пристъпи към принудително изпълнение за събиране на вземането по изпълнителното дело, като наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „МАК ЗАУБЪР“ ЕООД с.Кукорево. Със съобщение изх.

№19947/22.07.2024г. до длъжника Ч. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и всяко друго възнаграждение по граждански или други видове договори в „МАК ЗАУБЪР“ ЕООД, до размера на дължимата сума по изпълнителното дело. Запорно съобщение ЧСИ е изпратил и на работодателя „МАК ЗАУБЪР“ ЕООД.

На 26.07.2024г. длъжникът Д.Ч. с молба е поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК и отмяна на всички видове обезпечителни мерки, които са предприети във връзка със същото.

2

По искането ЧСИ Д. е постановил обжалваното Постановление от 30.07.2024г., с което е отказал да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство по ИД № 193/2022г. по описа на ЧСИ.

При тези фактически данни съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – длъжника по изпълнението, в срок и срещу подлежащ на съдебен контрол по почин на длъжника акт по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При направеното от длъжника по изпълнението оплакване за настъпила перемпция и погасяване по давност на вземането, следва да се отбележи, че перемпцията и давността са различни правни институти. Както е посочено и в т.3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК, давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД и не се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд, като следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл.

433, ал. 1, т.5 от ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, който е допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.

Санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за взискателя е в невъзможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело и загубата на наложените обезпечения. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудителното изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

Защитата на длъжника, при довод за погасяване на съдебно установеното вземане по давност, е само по исков път, с отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.

С оглед изложеното, в предмета на настоящото производството, което е образувано по жалба срещу действия на ЧСИ, е законосъобразността на отказа на ЧСИ Д. да прекрати ИД №193/2022г. на основание настъпила перемция, а не дали вземанията на взискателя са погасени по давност.

Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти – така ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че по настоящото дело не са налице основания да се приеме, че е настъпило прекратяване на изпълнителното дело поради перемция. Не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника на визираното основание. Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, който е преклузивен, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния 3 съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С оглед приетото от фактическа страна съдът установи, че от момента на образуването на изпълнителното дело – 02.03.2022г., взискателят е поддържал висящността на изпълнителят процес, като е депозирал молби (от 31.08.2023г. и от 11.06.2024г.), с които е посочвал конкретни действия по изпълнението. Ефективността на поисканите способи и фактът, че ЧСИ само е извършвал справки без да предприеме действия по съответния способ за изпълнение, са правно ирелевантни, доколкото не е налице бездействие от страна на взискателя. Взискателят не се е дезинтересирал от изпълнителния процес за период по-дълъг от две години, като срокът по чл. 433, ал.1, т.8 е бил прекъсван неколкократно. Както се посочи, перемпцията е санкция за бездействащия взискател, а от доказателствата в изпълнителното дело се установи по несъмнен начин, че взискателят е депозирал молби с искане за извършване на изпълнителни действия, като в нито един момент не е позволил на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да изтече. Без значение е какви данни са били налични за хода на изпълнителното дело в Информационната система на Съдебното изпълнение, тъй като длъжникът като страна в изпълнителното дело е имал възможност да извършва справки по делото.