Решение № 13704 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13704 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110154732 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 407207/11.12.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 24186/27.01.2026г. на СРС, подадена от В. К. Н. и Д. Е. Н. срещу Е.

Й. И.. С Определение от 30.06.2026г. е допуснато изменение на предявения иск досежно оттегляне на исковата претенция на евентуално заявеното ú основание – придобиване на имота по давност.

Ищците В. К. Н. и Д. Е. Н. чрез адв. К. Д. и адв. С. В. – АК-София, са предявили срещу ответницата Е. Й. И. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците са собственици по наследство от Е.Г.Н. на недвижим поземлен имот с идентификатор 11394.1795.*** по кадастралната карта и регистри на село В., одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1034 кв.м., находящ се в село В. /Столична община/, ул. „М.“ № 19, съставляващ УПИ ІІІ-***, кв. 13 по плана на село В., при съседни имоти с идентификатори:

11394.1795.***, 11394.1795.****, 11394.1795.***, 11394.1795.***, 11394.1795.****.

Ищците твърдят, че са собственички на описания по-горе имот по силата на наследствено правоприемство от Е.Г.Н. /съпруг на първата ищца и баща на втората/, който от своя страна го придобил по силата на дарение и делба през 1975г. Тъй като бракът между ищцата В. Н. и Е.Н. бил сключен през 1981г., то имотът не бил в режим на съпружеска имуществена общност и всяка от ищците била собственица на половината от него. От 1976г.

Е.Н., а след смъртта му през 2015г. наследниците му, обработвали имота, грижели се за него, плащали данъците му, бил ограден и трети лица нямали достъп до него. През 2007г. във връзка с наводнение Н. бил обезщетен като собственик по повод осигуряване на достъп на строителна техника. През 2025г. ищците направили постъпки да отразят правата си в кадастралната карта и регистри като установили, че по силата на Нотариален акт № ***, т.

VІІ, дело ***/1989г. на СВп-София, като собственик бил вписано непознато за тях лице – Р.

Р. С.. Този нотариален акт не се откривал в архива на Службата по вписванията.

Обстоятелството, че в кадастралните регистри като собственик било вписано непознато на ищците лице като собственик на техния имот, пораждало интерес за предявяване на 1 настоящите искове. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищците не се явяват, като се представляват от адв. В. и адв. Д.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. Й. И. /наследница – едноутробна сестра на Р. Р. С., починал през 2013г./ е депозирала Молба, вх. № 878/19.03.2026г. на СРС, с която заявява, че признава предявените искове за допустими и основателни, не оспорва исковата молба и представените доказателства. Прави възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, като сочи, че не е дала повод за завеждане на делото и моли да не бъдат възлагани върху нея разноските по него. В насрочените по делото открити съдебни заседания не се явява и не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището на ответницата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РБН26-ГР94-89/20.01.2026г. на Столичната община – Район „Банкя“, Р. Р. С. е починал на 22.11.2013г., като е оставил за единствена своя наследница по закон едноутробната си сестра Е. Й. И..

В настоящия случай ответницата е заявила, че признава исковите претенции /л. 70/.

Ищците са поискали постановяване на решение при признание на иска /л. 81/, като в съдебното заседание, проведено на 30.06.2026г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното признание.

Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се приеме, че признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се разпорежда, като признанието е заявено лично, съдът намира, че следва да уважи при условията на чл. 237 ГПК предявените искове. ГПК не предвижда ограничение за постановяване на решение при признание на иска по искове за собственост.

Такова ограничение е предвидено само в изрично посочени от закона хипотези, например по брачни искове /чл. 324 ГПК/ и по искове за гражданско състояние /чл. 334 ГПК/, сред които настоящата не е.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Принципно съобразно изхода от спора право на разноски имат само ищците. Ответницата е направила възражение, че не следва да носи отговорност за разноски, тъй като е признала исковете и не е дала повод за образуване на делото /чл. 78, ал. 2 ГПК/. Възражението е основателно. В представените по делото скици на поземления имот като собственик е вписан Р. С. – наследодател на ответницата. Няма данни нито кога, нито по чие искане или по какъв ред той е вписан като собственик на имота. Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението на процесуалните представители на ищците, че ответницата е вписана в кадастралните регистри като собственица – видно е от представените скици е, че като собственик е вписан починалият С.. Няма доказателства по делото и за това, че ответницата И. е подавала молба за вписване в кадастъра. Поради това не може да се приеме, че ответницата, която веднага, щом ú е връчена исковата молба за отговор, е признала исковете, е дала повод за завеждането на делото. Оттук и разноските, сторени от ищците, следва да останат в тяхна тежест. Ответницата не е заявила претенция за 2 разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Е. Й. И., ЕГН **********, от град Банкя /Столична община, област София/, наследница по закон /едноутробна сестра/ на починалия на 22.11.2013г. Р. Р. С., ЕГН **********, че В. К.

Н., ЕГН **********, от град София, и Д. Е. Н., ЕГН **********, от град София, са собственици на недвижим имот с идентификатор 11394.1795.*** по кадастралната карта и регистри на село В. /Столична община/, одобрени със Заповед № РД-18-1/03.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1034 кв.м., находящ се в село В. /Столична община/, ул. „М.“ № 19, съставляващ УПИ ІІІ-***, кв. 13 по плана на село В., при съседни имоти с идентификатори: 11394.1795.***, 11394.1795.****, 11394.1795.***, 11394.1795.***, 11394.1795.****.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3