Решение № 20732 от 15.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20732 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110121243 по описа за 2024 година

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по: чл. 422 ГПК вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищцата С. П. сумата от 63,99 евро (шестдесет и три и 99 евроцента), представляваща претърпени имуществени вреди под формата на пропуск на заявителя да се възползва от предплатен хотелски престой в Катания, Италия за една вечер – на 13.04.2024 г.

Ищцата С. Б. П. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище гр. Будапеща, Унгария“ чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“ КЧТ с ЕИК: 200830927 и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, сграда ИВТ, общ. Столична, обл. София (столица) за: сумата от 250 евро (двеста и петдесет евро), представляваща за обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет W64375 от София до Катания, планиран по разписание на 13.04.2023 г., резервация № MDWE9P, ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 26,69 евро (двадесет и шест и 69 евроцента), представляваща претърпени имуществени вреди във формата на разходи за таксиметров превоз от и до летище София на 13.04.2023 и на 14.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 63,99 евро (шестдесет и три и 99 евроцента), представляваща претърпени имуществени вреди под формата на пропуск на заявителя да се възползва от предплатен хотелски престой в Катаня, Италия за една вечер, ведно със законна лихва за период от 21.12.2023 г. до погасяване на задължението, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

1

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение частично срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителен иск по отношение на оспорената част от вземанията, а именно за сумата от 63,99 евро (шестдесет и три и 99 евроцента), представляваща претърпени имуществени вреди под формата на поради пропуск на заявителя да се възползва от предплатен хотелски престой в Катаня, Италия за една вечер. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за полет № W64375, по маршрут София - Катания, планиран по разписание на 13.04.2023 г. Твърди, че преди полета е направила резервация за хотелски престой от 13.04.2023 г. до 15.04.2023 г. в хотел „La Collegiata Guest House“, Катания. Полетът е планиран по разписание на 13.04.2023 г. с час на излитане 19:00. Полетът обаче бил отменен, като ищцата не е била уведомена за това 14 дни преди датата на отмяната. Счита, че пряка и непосредствена последица от отмяната на полета са направените от нея предварителни и невъзстановени разходи в размер на 63,99 евро за неизползваната нощувка на 13.04.2023 г. в „La Collegiata Guest House“, Катания, когато с оглед направената самолетна резервация същата е предполагала, че в този период следва да бъде на екскурзия в Катания. Ищцата получила потвърждение за хотелската резервация, но поради отмяна на полета, не ползвала предплатената нощувка на 13.04.2023 г. Счита, че ответникът носи отговорността да обезщети тези допълнително направени от нея разноски по смисъла на чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Счита, че заплащането за хотелски престой е предвидим разход при пътуване извън пределите на страната. Ответникът бил поканен да заплати претендираното обезщетение, но последното не било платено. Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения, моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта на сключен договор за въздушен превоз между страните за процесния полет, както и че последният бил отменен. Възразява обаче срещу дължимостта на претендирания допълнителен разход за заплатен и неизползван хотелски престой на датата, за която полетът е бил планиран. Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 17.1.6 от Общите условия на Уиз Еър Унгария, съгласно която разпоредба, освен ако друго не е предвидено от Конвенцията или каквито и да е задължителни условия на какъвто и да е приложим закон, ответникът не носи отговорност за загуба на приходи, косвени или последващи щети. Сочи, че общите условия са приети от ищцата, като същата се е съгласила с тях. Сочи, че вредите не са били предвидими към момента на настъпване на облигационното правоотношение, поради което не може да се реализира фактическия състав на спорното материално право. Липсвало освен това недобросъвестност у ответника при отмяна на полета.

Сочи, че за да подлежи на обезщетяване, вредата следва да е пряка и предвидима, като в настоящия случай разходът за хотелско настаняване не бил предвидим. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, 2 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД:

В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договори за въздушен превоз за полет № W64375, по маршрут София - Катания, планиран по разписание на 13.04.2023 г., чието изпълнение е отменено от ответника; както и че ищцата е претърпяла имуществени вреди в твърдения размер под формата на поради пропуск да се възползва от предплатен хотелски престой в Катаня, Италия за една вечер, който разход е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника и е могъл да бъдат предвиден при пораждане на задължението.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

С проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 22.07.2024 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 17.10.2024 г., на осн. чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: между тях е сключен договор за въздушен превоз за процесния полет, както и че последният бил отменен; че ищцата е направила разход за хотелски престой в твърдения размер за датата на отменения полет в Катания, както и че не е използвала предплатената нощувка на 13.04.2023 г.

Претенцията на ищцата за заплащане на имуществени вреди се основава на разпоредбата на чл. 12 от Регламент 261/2004 г., като съгласно пар. 1 регламентът се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Тази разпоредба дава възможност на националния съд да определи обезщетение за вредите /имуществени и неимуществени/, причинени вследствие на неизпълнение на договор за въздушен превоз. Т.е., освен предвидените в Регламента обезщетения пътникът има право на пълно обезщетяване за претърпените от него вреди в съответствие с националното законодателство. В този смисъл е и Решение по дело № С-83/2010 г. на СЕС от 13.10.2011 г., с което е прието, че целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004 е да допълни предвидени в този регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално при условията, предвидени в националното право. Вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да бъде не само имуществена, но и неимуществена. В този смисъл и Решение № 4098 от 20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10018/2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД освен реално изпълнение на договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му причинени от неизпълнението - пряка и непосредствена последица от неизпълнението, ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В този смисъл следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 17.1.6 от ОУ на ответника, на която се позовава в отговора, регламентираща, че освен ако друго не е предвидено от Конвенцията или каквито и да е задължителни условия на какъвто и да е приложим закон, не носят отговорност за загуба на приходи, косвени или последващи щети, не би могла да дерогира приложението на горепосочените разпоредби от Регламента и ЗЗД и да доведе до изключване/ограничаване на отговорността на превозвача за претърпени в причинно-следствена връзка с отмяната/забавянето на полета вреди.

3

Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на чл. 82 ЗЗД практика на ВКС разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било точно изпълнено, формира размера на претърпяната вреда.

Претърпените загуби представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или увеличаването на неговия пасив, докато пропуснатата полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на кредитора, което би настъпило при точното изпълнение от страна на задълженото с договора лице. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно - следствена връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите, когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на договора, и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.

В случая с доклада по делото между страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че ищцата е направила разход за хотелски престой в твърдения размер за датата на отменения полет в Катания, както и че не е използвала предплатената нощувка на 13.04.2023 г. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК същите следва да се приемат за доказани. Независимо от това обаче ищцата е представила писмени доказателства за установяване на факта, че е направила твърдения разход. Приета по делото е справка за потвърждаване на извършената резервация за хотелски престои от платформата Booking.com, от която се установява, че е направена резервация за хотелско настаняване в периода от 13 – 15 април в хотел „La Collegiata Guest House“ в Катания за сумата от 255,96 евро. Резервацията е направена за четирима души, като са резервирани две стаи. Така представената справка не е оспорена от ответника. Прието по делото е и извлечение от банковата сметка на ищцата в „Първа инвестиционна банка“ АД, от което се установява, че на 09.04.2023 г. наредено плащане на сумата от 255,96 евро, представляваща „Покупка – Hotel on Booking.com Amsterdam Netherlands“.