Решение № 66 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330206290 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-007395 от 07.10.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П. К. М., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е санкциониран с глоба в размер на 200 (двеста) лева (с равностойност в евро – 102,26 евро) за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, П. К. М., оспорва по същество вмененото му нарушение и претендира за отмяна на цитираното наказателно постановление (НП). Излага доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо компетентността на наказващия орган. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до предвидения минимум.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 28.08.2025 г. свид. Б. И. Л., на длъжност ****** в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, изпълнявал служебните си задължения като 1 нощен автопатрул и участвал в полицейска операция срещу нелегални гонки и управление на моторни превозни средства с неизправни системи за намаляване на шума. На същата дата в 23:48 часа, в гр. Пловдив, в ЖК „Тракия“ срещу блок 203Б свидетелят спрял за проверка П. К. М. като водач на мотоциклет „Ямаха“, модел „МТН 890“ с рег. № *****. В хода на същата било установено, че жалбоподателят М. се движи със значителна техническа неизправност по автомобила, а именно: липсвала част от шумозаглушителното устройство.

Предвид констатираното нарушение свид. Л. съставил АУАН серия GA, бланков № 4439705/28.08.2025г. за извършено нарушение на чл.139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като иззел и Свидетелството за регистрация на МПС. Актът бил предявен на нарушителя М., който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 07.10.2025 г. Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив издал оспореното НП, с което санкционирал П. М. с глоба в размер на 200.00 лева (с равностойност в евро – 102,26 евро) - за нарушение на чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е бил разпитан актосъставителят – Б. Л., който в своите показания изцяло е потвърдил изложените в АУАН фактически констатации, а именно, че след извършен визуален преглед на мотоциклета, било установено, че липсва част от шумозаглушителното устройство на МПС. Съдът кредитира тези показания като логични, обективни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъда технически изправни. От приетите по делото доказателства и установената фактическа обстановка, възприета в АУАН и НП, безспорно се установява, че жалбоподателя П. М. не се е съобразил с цитираното правило за поведение и на процесните дата и място е управлявал въпросния мотоциклет със значителна техническа неизправност, а именно: при липсваща част от шумозаглушителното устройство, категорично потвърдено и от показанията на актосъставителя. Посоченото несъмнено представлява техническа повреда по автомобила, тъй като се изразява в липсващ елемент от системата на мотоциклета. Констатираната неизправност 2 е значителна по смисъла на §6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП (ДР на ЗДвП), доколкото липсата на част от системата за намаляване на шума би могла да окаже неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, а това от своя страна да повлияе върху околната среда, което като последица имат значителните технически неизправности на пътните превозни средства. Видно от показанията на свид.Л., водачът не само не е отрекъл констатираната липса на част от шумозаглушителното устройство, но е твърдял, че била свалена и щял да възстанови оригиналната част. Нещо повече, в обясненията си дадени пред настоящия съдебен състав, жалбоподателя сам потвърждава направената от него смяна на оригиналната част от системата за намаляване на шума, с цел да измени звука на мотора, което е показателно, че като водач е бил наясно, че това би оказало неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, а оттам и върху околната среда.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за техническа неизправност, представляваща механична повреда на системата за намаляване на шума (липсва част от шумозаглушителното устройство), а не за високо ниво на издавания от мотоциклета шум, в каквато насока е възразил жалбоподателя. Този извод следва от граматическото тълкуване на т.8.1.1. от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., видно от която повредата в системата за намаляване на шума е квалифицирана като значителна неизправност поради две причини, посочени съответно в буква „а“ - нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и буква „б“ – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства се установява, че в разглеждания казус отговорността на М. е ангажирана в хипотезата на т.8.1.1., буква „б“, предложение четвърто от Методиката (липсва част от системата за намаляване на шума ), поради което не е необходимо изрично посочване на степента на въздействие на повредата върху околната среда и в какво се изразява това въздействие. Самата повреда на част от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно въздействие върху нивото на шума (т.8.1.1., буква „б“ от Методиката), респ. върху околната среда (§6, т.72 от ДР на ЗДвП ). В този смисъл е Решение № 559 от 17.01.2025г. по к.а.н.д. № 2246/2024г.на Административен съд Пловдив.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия орган правна квалификация и на посоченото правно основание - чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, в която е предвидено наказание за водач, който управлява технически неизправно превозно средство, което се движи със значителна техническа неизправност.

Правилно е определен и размерът на наказанието за така извършеното 3 нарушение, който е фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП. В случая административнонаказващият орган е посочил в своя акт предвидения в закона във фиксиран размер от 200 лева в две парични единици – лева и равностойността на размера на глобата в евро.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 200 лева, следва да бъде с равностойност евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Събраните по делото доказателства и обстоятелствата по така извършеното административно деяние не водят до извод за нарушение с пониска степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид, нито такива, определящи обществената му опасност като явно незначителна, като не са налице и многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването му. Такива не се и твърдят от наказаното лице, нито се представят доказателства в тази насока. Отделно от това, видно от наличната по кориците на делото Справка за нарушител/водач, прави впечатление, че жалбоподателят е санкциониран неколкократно за нарушения на ЗДвП, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Посоченото е индиция за по-висока степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и допълнително основание за настоящия съдебен състав да не приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на актосъставителя и

4 административнонаказващия орган произтича от представената по преписката оправомощителна заповед на министъра на вътрешните работи – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. В тази връзка неоснователно е стореното с жалбата възражение, поддържано от жалбоподателя в съдебно заседание, в насока липса на материална компетентност на наказващия орган, доколкото посочената заповед била издадена от лице, което към момента на издаване на НП, не заемало поста на министър на вътрешните работи. Разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП (в относимата й редакция към датата на нарушението ) предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна уредба министърът на вътрешните работи е сред органите, които могат да делегират правомощия за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Законът обаче не предвижда изискване при промяна на лицето, заемащо конкретна длъжност (в случая министър на вътрешните работи), новоназначеното лице да издава нова заповед за делегиране на предвидените в съответния закон правомощия.

Последният по своя преценка има право да издаде заповед с идентично или изменено съдържание, но не е обвързан от закона непременно да стори това като отмени или измени съществуваща заповед, с която са делегирани конкретни правомощия. Делегираните правомощия и делегирането им касаят длъжността, а не лицето, което я заема към даден момент. В този смисъл е Решение № 6282 от 11.07.2024г. по к.а.н.д. № 719/2024 на Административен съд Пловдив.