Решение № 168 от 30.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. П., 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220200146 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Р. Н. - Г. от град София с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 5880334 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че словесното описание на нарушението било неясно, както не ставало ясно дали процесното МПС е било в движение и в каква посока се е движело. Твърди се, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаването на ЕФ, като административно - наказателната отговорност следва да се реализира по общия ред със съставянето на АУАН и издаването на НП.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от 1

ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателката М. Р. Н. - Г. е санкционирана при условията на чл.188, ал.2 от ЗДП, а именно като законен представител на „ТТ.Л.К.“ ЕООД, собственик на МПС .... Това МПС на 06.05.2022 година, в 09,43 часа, в обл. П., АМ Тракия, км.69 се движело с превишена скорост от 155 км/ч, при максимално разрешена по АМ 140 км/ч.

Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 № 120сс9е, което отчело движение със скорост от 160 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 20 км/ч, но от това превишение били извадени 3 %, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на нарушителя. Така се формирало превишението на скоростта от 15 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на съпруга на жалбоподателката на 30.11.2022 год. /известие за доставяне на л.17 в делото/, а жалбата против ЕФ бил подадена до РС - П. чрез ОДМВР по пощата на 14.12.2022 год. /Вж. пощенското клеймо на л.8 в делото/. При това положение съдът приема че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по следните съображения:

В хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.

В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателката, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, същата правилно е била привлечена към отговорност в качеството й на законен представител на „ТТ.Л.К.“ ЕООД, собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

2

Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. Ето защо неоснователни са възраженията в жалбата, че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаването на ЕФ, а административно – наказателната отговорност следва да се реализира по общия ред със съставянето на АУАН и издаването на НП.

С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената погоре мобилна радарна система ARH CAM S1 120сс9е, мястото на нарушението – обл.П. АМ Тракия, км.69 , както и посоката на движение, доколкото е посочено че АТСС е насочено 3 към град София, при което логично посоката на процесния автомобил е била обратната, т.е. от град София, както е и отразено в протокола на л.15 в делото.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотоси, приложени по делото. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

От всичко казано до тук следва неоснователността на възражението в жалбата, че словесното описание на нарушението било неясно, както не ставало ясно дали процесното МПС е било в движение и в каква посока се е движело.

Като се има предвид приложените фотоси направени от ARH CAM S1 с №120сс9е, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто е процесният автомобил. Установява се и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесния автомобил и по-точно в средата на неговата предна част , в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на движещия се пред него.

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения протокол за използване на АТСС /лист 15 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 140 км/ч. Отразено е че АТСС е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.

4

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /л.16 в делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представените фотоси от АТСС.

ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка за техническа изправност – л. 18 - л.20 в делото.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката като законен представител на „ТТ.Л.К.“ ЕООД, собственик на процесното МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за превишаване на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, т.е. в извън населено място със скорост от порядъка на 11 – 20 км/ч., предвидената глоба е в размер на 50 лева.