Определение № 485 от 21.09.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Стара Загора, 21.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20215500501543 по описа за 2021 година СК.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.127а Настоящото въззивно дело е образувано по повод частна жалба от ПЛ.

В. Н. от гр.М., обл.В. против Определение № 260909/08.06.2021г., постановено по гр.д.№ 243/2021г. по описа на РС- К., с което съдът е върнал насрещната му Искова молба и е прекратил производството по делото относно нея, като е приел, че българският съд не е международно компетентен да се произнесе по предявената молба по чл.127а от СК.

Ч.жалбоподател счита, че обжалваният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен поради постановяването му в нарушение със съдопроизводствените правила, като в подкрепа на твърдението си излага обстойни доводи, като констатира, че първоинстанционният съд не е взел предвид висшия интерес на детето. Счита, че не са били обсъдени в цялост други факти, които имат съществено значение относно крайния изход на делото, а напротив съдът е обърнал внимание единствено на обстоятелството, че детето пребивава в чужбина. Сочи се, че поведението на майката неминуемо ще доведе до развитие у детето не синдром на родителско отчуждение, което няма да бъде в негов интерес, а точно обратното- това щяло да доведе до редица тежки рискове за бъдещото му развитие. Оплаква се, че РС бил дал възможност на майката да продължи с действията си по отчуждаване на детето от неговия баща. Моли се обжалваното Определение да бъде отменено и делото да бъде върнато обратно на РС- К. за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от него насрещен иск.

Препис от ч.жалбата е връчен на ответната страна, но в законоустановения 1- седмичен срок по делото не е постъпил писмен отговор 1 и не е изразено становище по ч.жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите на закона, настоящият въззивен състав, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС- К. е било образувано по предявена от П.В.Н. от с.Я., общ.М., обл.С. против ПЛ. В. Н. от гр.М., обл.В. молба с правно основание по чл.127а от СК, с която е поискано съдът да даде разрешение малолетното дете на страните М. П.Н. да пътува в чужбина от и до Република И., без съгласието на своя баща ПЛ. В. Н., за срок до навършване на пълнолетие, като за целта бъде разрешено издаването на паспорт/документ за самоличност от паспортните служби. Твърди се, че детето е в шести клас за учебната 2020-2021г. и учи в основно училище в гр.Л., че живее в И. със своята майка, като при развода им родителските права върху детето първоначално били предоставени на бащата, но тъй като същият не ги е упражнявал и не отглеждал детето, с последвало влязло в сила Решение с референтен номер 1852/2013 г., издадено на 24.11.2014г. от ординарен съд във гр.Ф.- И. упражняването на родителските права /изключително попечителство/ върху детето били предоставени на майката, като било определено местоживеенето на детето, както и останалите мерки – издръжка и режим на контакти. Независимо от факта, че детето живеело заедно със своята майка в Република И., те имали роднини, с които поддържали отношение в Република Б. и при първа възможност се връщали при тях. През последните три години детето не било идвало в Б. поради обстоятелството, че неговият баща не давал съгласието си за напускане на границите на Б. и за връщането му в Република Б.. Ответникът ПЛ. В. Н. е депозирал писмен отговор на молбата, като е депозирал и насрещен иск, с който е направил искане пред РС да постанови решение, с което да измени определените с Решение с реф. Номер 1852/2013г. от 24.11.2014г. от Ординарен съд- гр.Ф., Република И., мерки относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете. Счита, че е в интерес на детето да осъществява личен контакт с баща си, а предвид изминалия период от време на фактическото неизпълнение на режима и отчуждаващото поведение на майката, били налице обстоятелства, даващи основание да се направи искане за изменение на постановените мерки. Изцяло се оспорва основателността на депозираната молба и се приема за недопустима, като се излагат обстойни аргументи в подкрепа на твърдяното.

Постъпил е отговор в законоустановения срок на насрещната искова молба, с който ищецът (въззиваем) П.В.Н. приема за недопустими предявините претенции поради липса на международна компетентност на българския съд, като се позовава на Регламент /ЕО/ №2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

С обжалваното в настоящото производство Определение, районният съд 2 е прекратил производството по делото, като е приел, че не е международно компетентен да разгледа спора, тай като от твърденията на страните и представените доказателства е видно, че обичайното местопребиваване на детето е в Република И..

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, че частната жалба е подадена в законоустановения 1седмичен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като между страните по делото не се спори, че от 2009г. до настоящия момент малолетното дете М. П.Н. живее със своята майка П.В.Н. в Република И., с оглед на което и тъй като държавата И. е член на Европейския съюз/ЕС/, следва да се приеме, че в случая е налице международен елемент и отношенията, свързани с родителските права и тяхното упражняване, попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) №2201/2003г. на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решение по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Относно приложното поле на този регламент по споровете с правно основание чл.127а от СК и по отправено от ВКС на Република Б. преюдициално запитване в тази насока е постановено и Решение на Съда на Европейския съюз от 21.10.2015г. по дело № С-215 /15, съгласно което искът на единия родител, с който се иска съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата- членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете попада в приложното поле на Регламент ( ЕО) № 2201/2003г., въпреки че съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата- членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт.

Ето защо в настоящия случай компетентният съд следва да се определи по правилата на този регламент. Съгласно чл.8, параграф 1 от посочения регламент, съдилищата на държава- членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран.

В случая е безспорно, че от най- ранна детска възраст и до момента малолетното дете М. П.Н. живее в И. със своята майка(факт който се признава и от двете страни по делото) , поради което следва да се приеме, че именно там е обичайното му местопребиваване по смисъла на горепосочената норма на Регламента. В случая не са налице условията на чл.9 и чл.10 от Регламента за изключване компетентността на италианския съд, тъй като не се касае нито за правомерно местене на детето от една държава- членка на Европейския съюз в друга и придобиване на ново обичайно местопребиваване там, нито се касае за отвличане на дете, изразяващо се в неправомерното му отвеждане или задържане от една държава- членка в друга. Не е налице и хипотезата на „ пророгация на компетентност” по смисъла на чл.12 от Регламента, тоест не е налице условието носителите на родителската отговорност да са приели 3 компетентността на съдилищата в Република Б. изрично или по друг недвусмислен начин.

Предвид горното въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че не е компетентен да се произнесе по предявената молба и е прекратил производството по делото, поради което обжалваното Определение следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

На основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, настоящото въззивно Определение не подлежи на касационно обжалване.

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на осн. чл.274- 276 и сл. от ГПК във връзка с чл.127а СК, въззивният ОС- С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260909/08.06.2021 г., постановено по гр.д.№243/2021г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4