Определение № 179 от 06.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Б. , 06.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Бункова

Петър Пандев

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно дело № 20211200600280 по описа за 2021 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по повод на постъпил частен протест от РП-Б. срещу определение №90736/29.01.2021 г., постановено по НОХД №700/2020г. по описа на РС - Б. в частта му, с която съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на част от подсъдимите.

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. Развити са съображения в насока, че в нито един момент от развитие на досъдебното производство не е било налице противоречие в интересите на визираните подсъдими, поради което и не се налагало определяне на защитник, различен от упълномощения от тях. В частност никой от тримата не е поддържал защитна теза, която за да се явява противоречива на застъпваното от останалите. Моли се съда да отмени определението на РС.

С частния протест не се сочат или представят нови доказателства.

За да се произнесе, ОС прие за установено следното:

С определението, отмяна на която се иска, РС е прекратил съдебното 1 производство по НОХД №700/2020г. по описа на с.с., като е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на част от подсъдимите. За да стори това първата инстанция е приела, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК. В тази връзка съобразила следните обстоятелствата:

В РС-Б. бил внесен за разглеждане от РП-Б. ОА срещу:

- А. В. М. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 НК;

- А. К. Т. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 НК;

- Ю. С. Т. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;

- А. Ж. Т. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;

- Г. Д. Д. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и

- Д. Г. Д. – за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 пр. последно вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на ДП№36/2017 г. по описа на ОСлС при ОП-Б. същите били привлечени в качеството им на обвиняеми за посочените по-горе престъпления. Проведеният анализ на обясненията на обвиняемите, дадени в хода на ДП и конкретното им участие съгласно правната квалификация за престъплението, за което били привлечени към наказателна отговорност, дали основание на РС да приеме, че в случая по отношение на трима от тях, а именно: Д. и Г.Д.и от една страна и А.М. – от друга било налице противоречие в интересите по смисъла на чл. 91, ал. 3, т. 1 НПК и чл. 94, ал.

1, т. 5 НПК.

2

На първо място същото се основавало на противоречие, извлечено и съществуващо от самия характер на предявеното на всеки от тях обвинение, доколкото А.М. бил привлечен като извършител за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а Г.Д. и Д.Д. съответно като подбудител и помагач.

Обстоятелствената част на обвинението сочела на съществено различие в извършването на престъплението, като съгласно изнесените в обвинителния акт фактически твърдения и квалификации на различните форми на съучастие на Д.Д. и Г.Д. от една страна и А.М. от друга, според РС имало значение за степента на вината.

На второ място противоречието в интересите на подсъдимите могло да бъде изведено от дадените в хода на досъдебното производство обяснения на първите двама подсъдими.

Съдът съобразил и това, че и тримата подсъдими – Г.Д., Д.Д. и А.М., били защитавани от адв.Д..

С оглед на горното първата инстанция приела, че в случая била налице хипотезата чл. 91, ал. 3, т. 1 НПК. А доколкото упълномощеният защитник не бил отведен от участие по делото било допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на тримата подсъдими. В тази връзка постановил и атакуваното си определение.

Предвид изложеното въззивният съд намира протеста на РП за основателен.

Изводите на първата инстанция не могат да бъдат споделени.

Прегледът на материалите, събрани в хода на ДП, не дават основания да се направят изводи, каквито са изложени от РС. Действително от анализа на същите се установява, че и тримата подсъдими – Г.Д., Д.Д. и А.М., са защитавани от упълномощения от тях защитник адв.К.Д., както и че съобразно с повдигнатите им обвинения същите са действали в съучастие съответно като подбудител, помагач и извършител. Веднага следва да бъде отбелязано, че само по себе си различието в съучастническата дейност не може да обоснове наличие на противоречиви интереси у обвиняемите, респ.подсъдимите. Ето защо и не се явява недопустимо същите да бъдат 3 защитавани от един защитник само защото всеки от тях е участвал в различна роля в изпълнителното деяние. От приетото с ППВС № 6/1978 г., изменено с ППВС № 7/1987 г. е видно, че: „Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им (признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия, когато единият изобличава другия и др.), а така също при противоречие, съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното на всеки от тях обвинение. "

По отношение на първата хипотеза ОС, за разлика от първата инстанция, не констатира наличие на дадени от подсъдимите Г.Д., Д.Д. и А.М. обяснения в хода на ДП. Видно от протоколите за разпит на тези лица в качеството им на обвиняеми / вж.съответно л.185-187, т.8, папка 2; л.169-171, т.8, п.2 и л.4950, т.9, п.2/ е, че същите не са се признали за виновни по повдигнатите им обвинения и не са дали никакви обяснения по същество на делото. В този смисъл не може да иде и реч за наличие на противоречиви интереси, свързани с различно процесуално поведение у тримата подсъдими/ някои да дават обяснения, а други – не/ или с такова съдържание на изложеното от тях, което да се явява уличаващо за другите. А, както приема и съдебната практика, в тези случаи е без значение под каква форма на съучастие в конкретните престъпления са подведени тримата / в тази насока решение № 376/2.02.2010 г. на ВКС по КНОХД № 132/2009 г., НК, III н. о./.

Не е налице и такова описание на извършеното от точно тези трима подсъдими в самия ОА, от което да се извлича противоречие в техните интереси, покриващо юридическото съдържание на противоречива защита съобразно чл.91, ал.3, т.1 от НПК. А интерпретацията на проблема за степента на вината у всеки един от съучастниците и нейното конкретно проявление, предложена от РС с оглед посочената съдебна практика, се базира по-скоро на общата норма на чл.21, ал.1 от НК, а не на конкретно съдържание на обвинителния акт. Впрочем следва изрично да се отбележи и това, че в хода на проведеното разпоредително заседание пред РС страните не са изразили становище относно допуснато в хода на ДП съществено процесуално нарушение, касаещо правото на защита на подсъдимите.

С оглед на изложените съображения ОС намира, че в разглеждания 4 случай не е била налице хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК, а оттук не е имало и основание нито органите на ДП, нито защитника да преценяват наличието на хипотезата по чл. 91, ал. 3 от НПК. Ето защо и определението на РС в атакуваната му част се явява необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл.249, ал.3, във вр. с чл.345, във вр. с чл.334, ал.1, ОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение №90736/29.01.2021 г., постановено по НОХД №700/2020г. по описа на РС - Б. в частта му, с която съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на част от подсъдимите.

ВРЪЩА делото на РС – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5