Определение № 97 от 13.02.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Габрово, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против Разпореждане № 2835/29.12.2023г. постановено по ч.гр.д. №2049/2023г. на PC Габрово, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 286.64 лева договорно възнаграждение за периода 01.10.2022г. – 05.09.2023г.; за сумата 207.94 лева лихва за забава за периода от 02.09.2022г – 05.09.2023г. и за сумата 85.23 лева законна лихва за периода 05.09.2023г. – 21.12.2023г.

Жалбоподателят счита, че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно и необосновано. Твърди ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК касаят неравноправния характер на клауза в договора и тълкуването в съответствие с чл.143 ЗЗП. Смята, че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП.

Твърди, че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство.

Сочи се, че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи 1 възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и Общите условия. Начислено е само върху невърната част от главницата във вноската. Твърди се, че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни, поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Прави се искане съдът да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови да се издаде заповед да изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. И. М., за сумата от 2 876.35 лева, от които: неплатена главница в размер на 999.32 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 286.64 лева, дължимо за периода 01.10.2022г. – 05.09.2023г. ; неплатено възнаграждение за използвана услуга „Фаст” в размер на 377.78 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси” в размер на 519.44 лева., 400.00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора начислена на 03.12.2022г., 207.94 лева - лихва за забава за периода от 02.09.2022г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 05.09.2023г. (датата на предсрочната изискуемост), 85.23 лева -законна лихва за периода 03.09-2023г.(датата на предсрочна изискуемост) до 21.12.2023г г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като за периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.

Вземането произхожда от

Договор за потребителски кредит

№

**********/29.07.2022г. Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че искането за присъждане на възнаграждение за услуги „Фаст” и „Флекси”, са недействителни, поради това, че клаузите относно тези услуги противоречат на чл.10А, ал.2 ЗПК, тъй като са свързани с управление на кредита. Освен това те не са включени при определянето на ГПР по договора за кредит, т.к. там е посочено, че той е в размер на 41%, а това е невъзможно при възнаграждение само за двете допълнителни услуги в размер на 950 лева и отпусната чиста сума на кредита от 1000 лева. По този начин потребителят е въведен в заблуждение относно действителния 2 размер на ГПР, а това влече нищожност на клаузите на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК.

По отношение на искането за заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, в обжалваното разпореждане е прието, че по съществото си вземането представлява такова за неустойка и противоречи на чл. 33 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има права само на лихва върха незаплатената в срок сума за времето на забавата.

С оглед на горното заповедният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен, при което на кредитора се дължи единствено чистата стойност на кредита, ведно с лихва за забава върху сумата от датата на поканата, което в случая е датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.- 21.12.2023г. По тези съображения са отхвърлени и претенциите за заплащане на договорна лихва, лихва за забава и законна лихва.

Въззивният съд намира, че постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми от 286.64 лева договорно възнаграждение за периода 01.10.2022г. – 05.09.2023г.; 207.94 лева лихва за забава за периода от 02.09.2022г – 05.09.2023г. и 85.23 лева законна лихва за периода 05.09.2023г. – 21.12.2023г. е законосъобразен.

Заявлението по чл.410 ГПК е частично отхвърлено за претендираните от „Профи Кредит България“ ЕООД вземания за възнаграждение за услуга „Фаст” и за услуга „Флекси“, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземането, и доколкото в заявлението по чл.410 ГПК не е посочен размер на главницата, върху който претендираните лихва за забава и законна лихва са начислени и начина на формирането на тази главница, то при частичното отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК за съответните вземания за услуги и такси , не може да се приеме за установено, че лихвата за забава и законната лихва са дължими в претендирания размер, нито да се извърши преизчисляване в заповедното производство при отхвърляне на част от заявлението.

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид което в тази хипотеза не се дължи договорна лихва. В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. С оглед на това правилно не е уважено заявлението по чл.410 ГПК и за претендираното договорно възнаграждение от 286.64 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане № 2835/29.12.2023г. постановено по ч.гр.д.

№2049/2023г. на PC Габрово, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за парично задължение за сумата от 286.64 лева договорно възнаграждение за периода 01.10.2022г. – 05.09.2023г.; за сумата 207.94 лева лихва за забава за периода от 02.09.2022г – 05.09.2023г. и за сумата 85.23 лева законна лихва за периода 05.09.2023г. – 21.12.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4