Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30885 от 25.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54739/2025
Вид
Определение № 30885
Подписан
25.08.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30885 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110154739 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. 238375/27.07.2026 г. от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ответник по делото, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, които се оспорват като прекомерни по размер. Изтъкнати са доводи за липсата на фактическа и правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, както и че съдът бил съобразил единствено критерия материален интерес.

Насрещната страна по молбата, чрез адв. Б., оспорва искането, като поддържа, че решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизирано, още повече в случая се касае за реално извършени разноски, а не за определено от съда по реда на чл. 38 ЗАдв. възнаграждение. Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.

Постъпилото искане е подадено в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустимо. Иска се изменение на решението в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски, с оглед което и за разглеждането му по същество не се изисква представяне на списък за разноските.

Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Решение № 13039 / 01.07.2026 г., СРС признава по предявения от М. Д. Ц. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № 652785/26.03.2024 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона. Отхвърлен е предявеният от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата 1157,18 евро, част от претенция с общ размер 2556,46 евро, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 652785/26.03.2024 г., като М. Д. Ц. е осъдена да заплати на основание чл. 23 ЗПК на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата 1157,18 евро, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на сумата, получена от 1 кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 652785/26.03.2024 г, ведно със законната лихва от предявяването на иска (23.12.2025 г.) до плащането. В тежест на „Ай Ти Еф Груп“ АД са възложени сторените от М. Д. Ц. разноски в размер на сумата 469,01 евро.

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилото искане. Ответното дружество„Ай Ти Еф Груп“ АД не е заявило до приключване на устните състезания възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските, заплатени от потребителя във връзка с производството.

Дори и да беше заявено, такова възражение би било неоснователно с оглед всички обстоятелства по делото. Макар случаят да не се отличава с фактическа и правна сложност на делото, предвид вида и размера на предявените искове, тяхната цена, срочното разглеждане и приключване на делото в едно заседание, в което представител на ищцата е участвал, както и с оглед принципите на разумно и справедливо заплащане на адвокатския труд, вкл. и при отчитане на инфлационните процеси и икономическият стандарт в столицата, при съобразяване единствено като ориентир на възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се също измерител за конкретните икономически услови в страната, съдът намира, че възнаграждението не може да бъде оценено като прекомерно, предвид материалния интерес, защитаван в производството. С оглед липсата на други оплаквания и искания, молбата за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ищеца М. Ц., следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в молба, вх. № 238375/27.07.2026 г., подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, за изменение на постановеното по делото решение № 13039/01.07.2026 г. в частта за присъдените в полза на М. Д. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължима по частната жалба е държавна такса в размер на сумата 7,67 евро (6,52 евро, ако жалбата се подаде чрез ЕПЕП), вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2