Решение № 7733 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7733 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110117054 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т София“ ЕАД твърди, че по реда на чл. 410 ГПК е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. С. Х., И. С. Н. и ДРБ, в условията на разделна отговорност по 1/3 идеална част, относно задължения за топлинна енергия, начислявани за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „С“, бл. 3, вх. Б, ет. 4, ап. 36. Посочва, че със заявление от 07.11.2024 г. е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата 3 888,92 лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., 791,12 лв. мораторна лихва, както и вземания за дялово разпределение, ведно със законната лихва. С разпореждане по ч.гр.д. № 67111/2024 г. по описа на СРС, 175 състав искането е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 37864/29.11.2024 г. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на процесния имот и по силата на чл. 153 ЗЕ са клиенти на топлинна енергия, а продажбата на топлинна енергия се извършва при публично известни Общи условия от 2016 г., публикувани във в. „Монитор“. Твърди, че е доставял топлинна енергия до имота, ответниците са я потребявали и не са заплатили начислените суми. Сградата е сключила договор за дялово разпределение с праводателя на „Далсия Елвеко“ ЕООД, като изравнителните сметки са изготвени на база реални отчети.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено , че ответницата С. С. Х. му дължи 1/3 от общата сума а именно: 1 296,31 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01,05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 263,71 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 21.10.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 9,53 лева - главница за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 07.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,64 лева лихва за периода от 15.11.2021 г. до 21.10.2024 г., а ответницата И. С. Н. - 1/3 от общата сума а именно: 1 296,31 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01,05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 263,71 лева - мораторна лихва за 1 забава от 15.09.2022 г. до 21.10.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 9,53 лева главница за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,64 лева - лихва за периода от 15.11.2021 г. до 21.10.2024 г., за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 37864/29.11.2024 г. по ч.гр.д. № 67111/2024 г. по описа на СРС, 175 състав.

Претендира съдебни разноски.

Ответницата И. С. Н., чрез пълномощника си адв. В. В., е депозирала отговор по реда на чл. 131 ГПК, в който заявява, че счита иска допустим и не оспорва легитимацията на страните, но обсъжда неговата основателност, като излага, че претендираните от „Т София“ ЕАД вземания са за имот, който през процесния период е бил съсобствен, но се е ползвал изцяло от другите съсобственици, а не от самата нея, поради което първоначално е имала убеждение, че не дължи претендираните суми. След дадени разяснения, че като съсобственик отговаря за задълженията за топлинна енергия, ответницата е предприела действия за доброволното им заплащане в рамките на срока за отговор на исковата молба.

Твърди, че на 09.06.2025 г. е посетила офис на „Т София“ ЕАД и е подала заявление, че желае да погаси дължимите суми, като представя и фискален бон, удостоверяващ заплащането на 1305,84 лв. главница, 266,25 лв. мораторна лихва, 31,44 лв. съдебни разноски и 107,12 лв. законна лихва – общо 1710,65 лв., свързани с процесното дело. Поради извършеното доброволно плащане ответницата моли съдa да не допуска исканите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, тъй като тези доказателствени средства единствено биха увеличили разноските и са ненужни спрямо нея при положение, че вече е погасила изцяло задължението. Позовава се на чл. 235, ал. 3 ГПК, заявявайки, че настъпилото след предявяване на иска плащане следва да бъде отчетено от съда при решението. Твърди, че към момента задължението е изпълнено напълно, включително главница, мораторна лихва, разноски и законна лихва, поради което предявеният положителен установителен иск относно съществуването на вземанията се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен

Ответницата С. С. Х., чрез особен представител адв. Г., оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че липсват доказателства за договорни отношения, за присъединяване, за откриване на партида, за реално доставяне и потребление.

Навежда възражения за метрологична негодност на уредите, позовава се на Определение № 8625/04.09.2025 г. по адм. дело № 8624/2025 г. на ВАС относно методологията на дяловото разпределение, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1/2020 г. Прави и възражение за изтекла погасителна давност и оспорва дължимостта на мораторна лихва.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието като писмено доказателство влязлото в сила на 08.12.2021 г. Решение № 20211458/15.11.2021 г., постановено по гр. дело № 31685/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав за подялба на апартамент с административен адрес: гр. София, ж.к.

„С“, бл. 3, ет. 4 и № 36 при квоти от по 1/3 идеални части за И. С. Н., ДРБ /Х./ и С. С. Х..

Съсобственичката И. С. Н. е учредила на Зорница Длавкова В. пожизнено право на ползване върху своята идеална част със сключения между страните Договор за учредяване право на ползване върху недвижими имот от 16.04.2024 г., съдържащ се в Нотариален акт № 54, том първи, рег. № 874 по нотариално дело № 51/2024 г.

По делото са приети като писмено доказателство Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т София“ ЕАД, публикувани във в. „Монитор“, брой от 11.07.2016 г., които уреждат правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите, сроковете за плащане, начина на фактуриране и последиците от забава.

Приети по делото са договори и документи, свързани с възлагане на услугата дялово разпределение на „Далсия Елвеко“ ЕООД/„Далсия“ ЕООД за сградата. Документите съдържат данни за сключен договор за извършване на дялово разпределение, последващо правоприемство и приложими условия за услугата.

2

Като писмени доказателства по делото са приети общи фактури за отчетните периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., месечни фактури/справки и кредитни известия. От тях се установява счетоводното начисляване на суми за топлинна енергия, сторнирането на прогнозно начислени задължения чрез кредитни известия и последващото отразяване на реално потребената топлинна енергия след годишно изравняване.

Ответницата И. Н. е представила и по делото е прието нейно заявление до „Т София“ ЕАД, в което е поискала да погаси дължимата сума по делото. Представеният фискален бон удостоверява плащане на 09.06.2025 г. на сума в размер на 1 710,65 лв., включително 1 305,84 лв. -главница, 266, 25 лв. - мораторна лихва, 31, 44 лв. - съдебни разноски и 107, 12 лв. - законна лихва.

В свое Становище с вх. № 399671/05.12.2025 г. ищцовото дружество потвърждава, че плащането от 1 710,65 лв. е извършено и че с него е погасен предметът на исковите претенции спрямо И. Н. за нейната квота. Ищецът поддържа единствено искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение спрямо нея, тъй като плащането е направено в хода на съдебния процес.

По делото са приети като писмени доказателства представените от „Далсия“ ООД / правоприемник на „Далсия Елвеко“ ЕООД/ индивидуални справки за използвана топлинна енергия за отчетни периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., както и два констативни протокола за извършен отчет/неосигурен достъп. В индивидуална справка за използвана топлинна енергия за 05.2021 г. – 04.2022 г. за абонатен № 274916, инсталация № 4000274893 и код платец № 343115, с титуляр С. С. Х. са посочени общата топлинна енергия за сградата, авансово начислената енергия, разликата след изравняване, енергия за отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване. За абоната е посочен общ разход 16,64959 MWh на стойност 1941,07 лв. и изравнителна сума за доплащане 1413,98 лв.

Отбелязано е, че за имота е налице неосигурен достъп за отчет, поради което начисленията са служебни.

В индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., отнасяща се за абонатен № 274916 и съдържаща данни за общата топлинна енергия, авансовото начисление, разликата, енергията за сградна инсталация, отопление и топла вода, е посочен общ разход 14,09933 MWh на стойност 1893,12 лв. и изравнителна сума за получаване/намаляване минус 66,54 лв. Отбелязан е неосигурен достъп за отчет през съответния период. В констативни протоколи за извършен отчет са посочени посещения за отчет през 2022 г. и 2023 г. и съдържат данни за неотчетени апартаменти, включително процесния имот. От тях се установява, че при извършване на отчетите достъп до имота не е бил осигурен, което обосновава служебното начисляване по правилата на приложимата наредба и методиката за дялово разпределение.

По делото е изслушано и прието заключението на допусната СТЕ, в което на основата на месечните отчети на общия топломер, начина на дялово разпределение, изравнителните сметки, компонентите на начислената топлинна енергия, технологичните разходи и метрологичната годност на общия топломер е прието, че през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. потреблението за битово горещо водоснабдяване е начислявано служебно поради неосигурен достъп; че не е начисляван разход за отопление на общи части; че топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена пропорционално на пълните отопляеми обеми; че дяловото разпределение е извършено съобразно нормативната уредба; и че общият топломер е бил проверяван и технически годен за процесния период. Към експертизата са приложени справка от ТР „Земляне“ за показанията на топломера, технологичните разходи, отчетената и служебната енергия за разпределение, както и таблица за размера на сумите за потребена топлинна енергия през процесния период по компоненти — сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.

В изслушаната по делото ССчЕ е посочено постъпило плащане на сума в размер на 1 710, 65 лв. от И. Н., включващо 1 305,84 лв. - главница, 266,25 лв. - мораторна лихва, 31,44 3 лв. - съдебни разноски и 107,12 лв. - законна лихва. Установено е, че общият размер на неплатените суми за процесния период по партидата възлиза на 3 917, 51 лв., от които 3 888, 92 лв. - главница за топлинна енергия и 28,59 лв. за дялово разпределение. Мораторната лихва е изчислена в общ размер 798,76 лв., от които 791,12 лв. върху главницата за топлинна енергия и 7,64 лв. върху дяловото разпределение.

За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е издадена обща фактура за реално консумирана топлинна енергия на стойност 1803,61 лв., а за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. — обща фактура на стойност 2069,71 лв. Посочени са и кредитни известия, с които са сторнирани прогнозно начислени задължения.

От събраните доказателства съдът приема за установено, че процесният имот — апартамент № 36 в гр. София, ж.к. „С“, бл. 3, вх. Б, ет. 4 — се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. През периода, предмет на делото 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. ответниците С. Х. и И. Н. са били съсобственици на имота, всяка при квота 1/3 идеална част, заедно с Даниела Белеганска.