Решение № 6038 от 18.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6038 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110149530 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника В. С. Т., в качеството му на наследник на В. Д. М., починала на 05.07.2022 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателката на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което наследодателката на ответника, в качеството й на вещен ползвател на имота, не е сторила, поради което претендира от наследника й сумите, както следва: 1 419,04 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 239,71 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.; 52,39 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., 10,68 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Т. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като по силата на нотариален за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 193, том I, нот. дело № 175/2017 г. процесният имот е прехвърлен в полза на трето за спора лице – Л. Д. Т.а. Навежда довод за плащане на процесните вземания въпреки, че от дълго време имотът е бил неизползваем. Оспорва и акцесорните претенции за лихви. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период В. С. Т. се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот. Това е така, тъй като въз основа на данните, съдържащи се в представения в заверен препис нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 193, том I, нот. дело № 175/2017 г. /л. 19-21 от делото/ се установява, че на 29.11.2017 г. В. Д. М. е прехвърлила на Л. Д. Т.а следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ..... находящ се в сграда с идентификатор ...., ведно с избено помещение № 61 и таванско помещение № 30, както и 0,951 % идеални части от общите части на сградата, срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване 2 върху него. С оглед административния му адрес съдът намира, че посоченият имот изцяло съответства на процесния такъв с аб. № 173802, открит при ищеца, и за който се отнасят и исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, като в подкрепа на този извод са и данните, удостоверени в представеното удостоверение с изх. № 68-00-1183/5/09.09.2014 г., издадено от „ГИС София“ ЕООД /л. 22 от делото/, според което стар адрес: ..... се отнася за многофамилна жилищна сграда с идентификатор ..... с адрес: „...... По делото не се твърди, а и не се доказва относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 50, поради което съдът прави извод, че в качеството си негов вещен ползвател именно В. Д. М. се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на него в рамките на исковия период. Във връзка с доводите, релевирани с отговора на исковата молба, че собственик на имота е бил трето за спора лице – Л. Т.а, следва да се отбележи, че при пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия /учредително правоприемство/, тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютно сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект или го запазва за себе си, както е в настоящия случай, разполагайки по този начин с възможността да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, която тя дава – арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 /отм./ ЗЕ, респ. чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият ползвател, т. е. вещният ползвател. Ето защо, неоснователно е възражението, че качеството потребител на топлинна енергия е принадлежало на трето за спора лице, а не на наследодателката на ответника - В. Д. М.. На следващо място, въз основа на представеното удостоверение за наследници с изх. № 5293/21.09.2022 г., издадено от ....

/л. 56 от делото/, се установява, че същата е починала на 05.07.2022 г., т. е. след процесния период, оставяйки за свой единствен наследник по закон – именно ответникът В. С. Т., поради което именно той следва да отговаря за включените в наследствената маса на наследодателката си задължения, в т. ч. и за тези за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение. В случая, макар да няма изрично възражение в тази насока, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответникът В. С. Т. не твърди и не доказва да е приел наследството на майка си по опис, или да се е отказал от него, поради което се налага извод, че той се явява пасивно легитимиран да отговаря за процесните вземания, като ирелевантно се явява обстоятелството ползвал ли е той процесният имот в рамките на исковия период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва приживе наследодателката на ответника Т. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия 3 период тя е била носител на вещно право на ползване върху процесния апартамент № 50 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.