Присъда № 184 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И от 15.10.2025 г. към Присъда № 184/03.10.2025 г. постановена по НОХД № 5048/2025 г. ПРС, ІV н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Т. В. Д. за това, че: на 19.04.2025 г., в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – четирижилен захранващ кабел с дължина 57, 96 метра със сечение 1,5 мм на стойност от 142,00 лева и четирижилен захранващ кабел с дължина 93,92 метра със сечение 2 мм на стойност от 323,08 лева, всички вещи на обща стойност от 465,08 лева, от владението на Аграрен университет гр. Пловдив, без съгласие на лицата управляващи и представляващи юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена с техническо средство - клещи - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 пр.

2-ро, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде ориентирано около предвидения в закона минимум.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият, Т. В. Д., се признава за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума моли за по-ниско наказание.

От своя страна защитницикът, адв. П. Ч., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да протече по реда на чл.

371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора фактическата обстановка, нито доказаността на обвинението, като единствено излага съображения за налагане на по-ниско наказание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. В. Д. е роден на **** в гр. ***, живущ в *******, понастоящем изтърпяващ мярка за неотклонение „Задържане под стража“ /по друго дело/, ***, български гражданин, с начално образование, неработещ, 1 неженен, осъждан, ЕГН **********.

С Присъда № 122/09.06.2020 г. по НОХД № 1030/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в сила от 19.10.2020 г., Т. Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С Определение № 2375/2021 г. от 09.04.2021 г., в сила от 09.04.2021 г. по НОХД № 2375/2021 г. по описа на РС Пловдив Т. Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение № 2188/11.05.2021 г. по ЧНД № 2614/2021 г. по описа на РС-Пловдив са били групирани наказанията, наложени на Т. В. Д. по по НОХД № 1030/2020 г. по описа на Районен съдПловдив и по НОХД № 2375/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, като му е било определено едно общо най-тежко и увеличено наказание от две години и три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Наказанието било изтърпяно на 13.01.2022 г.

С Определение № 8223/23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г. по НОХД № 7363/2022 г. по описана РС-Пловдив Т. Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро,, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 18 ал. 1 НК, като му е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е било изтърпяно на 14.03.2025 г.

Подс. Т. Д. има и множество други осъждания за извършени престъпления от общ характер, които нямат отношение към процесната правна квалификация.

Свид. Т. И. бил управител на Учебно-опитна и внедрителна база към Аграрен университет гр. Пловдив, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Ягодовско шосе“ (базата била позната и като оранжериите на Аграрния университет).

Поради голямата площ на базата, за същата нямало постоянна охрана, а била монтирана сигнално-охранителна текхника, за което имало сключен договор с „Брадърс СОТ“.

В сутришните часове на 19.04.2025 г. подс. Т. Д. влзъл на територията на Учебно-опитна и внедрителна база към Аграрен университет гр. Пловдив и се насочил към ел. таблото на оранжериите. Въпросното табло не се заключвало.

Подс. Д. носел със себе си клещи. Подс. Д. отворил таблото и срязал четирижилен захранващ кабел с дължина 57, 96 метра със сечение 1, 5 мм на стойност от 142,00 лева и четирижилен захранващ кабел с дължина 93, 92 метра със сечение 2 мм на стойност от 323, 08 лева, всички вещи на обща стойност от 465.08 лева. Кабелите били собственост именно на Аграрен университет гр. Пловдив. Подс. Д. взел кабелите и се насочил към пасище, в края на базата, където запалил огън, за да изгори изолацията на кабелите, тъй като искал да остане само металната им част.

2

Около 10.20 часа свид. Т. И. бил на територията на Учебно-опитна и внедрителна база към Аграрен университет гр. Пловдив, когато забелязал, че по границата на базата, към частните ниви и пасището, пуши черен дим. Свид.

И. предположил, че някой изгаря кабели, но се обадил на пастира на базата – свид. М. Т., дали той не е запалил нещо, като Т. му заявил, че не е палил нищо И. и Т. се разбрали и двамата да проверят какво се случва. Т. И. се насочил към пушека и забелязал подс. Т. Д., който от своя страна побягнал. Свид. И. подал сигнал за случващото се на ЕЕН тел. 112 и започнал да бяга след подс.

Д.. В това време свид. Т. също видял подс. Д. и побягнал след него.

Междувременно свид. И., тъй като бил по-далеч, се върнал до автомобила си и се насочил към надлез Скобелева майка, за да го пресрещне, като имал видимост към случаващото се между подс. Д. и свид. Т.. Докато подс. Т. Д. бягал от преследващия го М. Т., си съблякал червеното яке, с което бил облечен, както и обувките. Свид. Т. забелязал и че подс. Д. държи в едната си ръка предмет, който първоначално оприличил на нож, но впоследствие видял, че са клещи. Подс. Д. успял да се скрие в района на постройките на КТИ, които граничели с базата на Аграрния университет. В това време на място пристигнали и полицейските служители при 05 РУ, ОДМВР Пловдив – свид.

С. Б. и свид. С. П.. Полицейските служители, заедно със свид. Т. и свид. И. предприели обход на територията, в района на която се бил укрил подс. Д., като след известно търсене го открили в един храст. Преди задържането му от страна на полицейските служители, подс. Д. изхвърлил държаните от него клещи, като бил забелязан от свид. Т.. Полицейските служители отишли и до оранжериите на Аграрния университет, където видели, че кабелите са били срязани с остър предмет. Впоследствие отишли и до мястото, където кабелите са били горени, където забелязали навити снопове от кабели, ръкавици и счупена метална вила. Пред полицейските служители подс. Д. споделил, че е много притеснен, че отново ще влезе в затвора, тъй като наскоро бил излязъл след изтърпяно наказание отново за кражба. Споменал, че е безработен и няма други доходи.

В хода на образуваното ДП била назначена стоково-оценъчна експертиза, според заключението на която, стойността на инкриминираните вещи е както следва: четирижилен захранващ кабел с дължина 57, 96 метра със сечение 1, 5 мм на стойност от 142,00 лева и четирижилен захранващ кабел с дължина 93, 92 метра със сечение 2 мм на стойност от 323, 08 лева, всички вещи на обща стойност от 465.08 лева и е установена посредством приложената по делото стоково-оценителна експертиза.

Инкриминираните кабели, метална вила и чифт ръкавици били иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.04.2025 г.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на досъдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал, а и 3 доколкото подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.

В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се кредитират.

Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.

Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвена, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и по правото.

Правни изводи:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Т. В. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2-ро, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, а именно: на 19.04.2025 г., в гр.

Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – четирижилен захранващ кабел с дължина 57, 96 метра със сечение 1,5 мм на стойност от 142,00 лева и четирижилен захранващ кабел с дължина 93,92 метра със сечение 2 мм на стойност от 323,08 лева, всички вещи на обща стойност от 465,08 лева, от владението на Аграрен университет гр. Пловдив, без съгласие на лицата управляващи и представляващи юридическото лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена с техническо средство – клещи.

От обективна страна:

Безспорно е установено от материалите по делото, чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото веществени доказателства, че на посочените в обвинителния акт дата и място, подс. Д. се е намирал бил на територията на Учебно-опитна и внедрителна база към Аграрен университет 4 гр. Пловдив. Последното обстоятелство не е оспорено от страна на подсъдимия, напротив – същият е направил пълни самопризнания, което наред с наличните по делото гласни (показанията на свид. И. и свид. Т.) и веществени доказателства (кабели, метална вила и чифт ръкавици), обосновава и категоричния извод за установеност и на авторството на инкриминираната престъпна дейност в лицето на подс. Д..

Безспорно установен е и вида и стойността на процесните вещи – четирижилен захранващ кабел с дължина 57, 96 метра със сечение 1,5 мм на стойност от 142,00 лева и четирижилен захранващ кабел с дължина 93,92 метра със сечение 2 мм на стойност от 323,08 лева, всички вещи на обща стойност от 465,08 лева, както и липсата на право същите да бъдат своени от подсъдимия Д., тъй като от страна на техния собственик – Аграрен университет гр. Пловдив, не е било налице съгласие за това (в тази връзка показанията на свид. Б. И.).