Определение № 296 от 27.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Враца, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20261400500163 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 861/28.01.2026 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД чрез юрисконсулт Н. Т. срещу Определение № 10/06.01.2026 г. на Районен съд – Козлодуй по ч.гр.д. № 797/2025 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил искането на дружеството за изменение на Определение № 1018/30.10.2025 г. по ч.гр.д.

№ 797/2025 г. в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на Т.

А. Т. разноски от 500 лв. на 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 200 лв. в случая е прекомерно. Подчертава се, че единственото процесуално действие, което е извършено по предметното дело, е подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Това действие по мнение на жалбоподателя не съставлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, по него заповедният съд не дължал произнасяне и не било израз на материалноправна защита на длъжника. Подчертава, че възражението се подава по образец, който се връчва на длъжника ведно със заповедта, като намира ирелевантно за размера на разноските обстоятелството, че длъжникът е ангажирал процесуален представител и е подал мотивирано възражение.

Позовава се на практика на СЕС и моли разноските да бъдат намалени на 80 лв. с ДДС. В случай, че бъде осъдено за разноски, моли да бъде задължен процесуалният представител да посочи способ или начин, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски.

Постъпил е отговор по частната жалба с вх. № 2090/18.03.2026 г. от адв.

1

С. като пълномощник на Т. Т., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че макар възражението да е бланкетно, адвокатът е положил труд да се запознае с делото и да предприеме подходящо процесуално поведение според предмета на делото и анализа, който е направен, който труд следва да се възмезди. Счита, че страната има право на възнаграждение както в исковото, така и в заповедното производство.

Моли определението да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, като съдът намира същата за допустима, а по същество неоснователна поради следното.

След самостоятелна преценка на фактите и правото по делото въззивният състав намира, че районният съд правилно е определил отговорността за разноски. Въпросните разноски са присъдени за правна помощ на длъжника Т.

А. Т., осъществена в заповедно производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. По повод издадената заповед за изпълнение длъжникът Т. е сключил договор за правна защита и съдействие от 01.08.2025 г. с адв. М. С. от АК-Враца с предмет осъществяване на правна защита по ч.гр.д. № 797/2025 г. на Районен съд – Козлодуй и е платил възнаграждение в размер от 500 лв. По делото е изготвено и подадено възражение по чл. 414 ГПК от адв. С., като в законоустановения едномесечен срок заявителят не е предявил установителен иск за вземането си. Предвид това процесуалният представител адв. С. е поискал от съда да прекрати производството, да обезсили издадената заповед за изпълнение и да присъди в полза на доверителя му сторените разноски. С Определение № 1018/30.10.2025 г. съдът е обезсилил издадената Заповед № 454/27.06.2025 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по частното гражданско дело. Със същото определение съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските, като е осъдил заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да заплати на Т. Т. разноски в размер от 500 лв.

След постановяване на това определение заявителят е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като е поискал намаляването им. По тази молба съдът е приел, че искането е допустимо и основателно, и с Определение № 10/06.01.2026 г. е изменил предходното определение, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение от 500 лв. на 200 лв.

Безспорно е, че по подобие на всяко друго съдебно производство, и в заповедното страните имат право да претендират присъждане на сторените от тях разноски съобразно изхода на делото и правилата на чл. 78 ГПК. Тук заявителят е инициатор на производството, което е прекратено поради неговата пасивност, респективно длъжникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят се оплаква единствено от размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

2

В случая адвокатът е следвало да се запознае с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за да упражни успешно правата на клиента си, да поеме ангажимент да проследи развитието на заповедното производство, да сезира съда с искане за прекратяването му и обезсилването на издадения съдебен акт – заповед за изпълнение. Рутинният характер на подобни производства не обезценява вложения адвокатски труд – професионалната намеса на адвоката предполага експертност и отговорност, а отчитайки актуалната финансова реалност в държавата и статута на адвокатската професия на такава със сериозно обществено значение и специални знания, не може да се очаква адвокатът да поема какъвто и да било ангажимент срещу обидно ниско възнаграждение.

Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е формиран в съответствие с действащата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която, макар и незадължителна за съда, служи за ориентир, а присъденото възнаграждение в размер на 200 лв. е съобразено с материалния интерес по казуса и е минимално предвиденото за такъв тип дейност. То кореспондира на характера, труда и отговорността, вложени от адвоката, и не следва да се намалява под предлог прекомерност. Исканото на жалбоподателя възнаграждението да бъде намалено до размер от 80 лв. не може да бъде уважено, тъй като посоченият размер е по-нисък дори от посочената в Наредба № 1/2004 г. часова ставка за 1 час адвокатска работа, поради което съдът категорично не може да го възприеме за справедливо.

Отчитайки и обстоятелството, че заявителят е инициирал производството, след което не е предявил иск за установяване на вземането си, въззивният съд намира, че принципите за пропорционалност и разумност на присъдените разноски не са нарушени.

Предвид всичко изложено дотук Окръжен съд – Враца намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а определението да се потвърди като правилно и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10/06.01.2026 г., постановено от Районен съд – Козлодуй по ч.гр.д. № 797/2025 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4