Решение № 108 от 09.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. С., 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Д. М. Д. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600375 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалби против присъда, постановена по НОХД № 386/2022г. по описа на РС И..

По силата на посочената по-горе присъда, съдът е признал за виновни привлечените към отговорност лица, както следва:

Признал е подсъдимия Е. Н. В., ЕГН **********, роден на ........... г. в гр.

С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН в това, че на 17.01.2020 г. около 02.50 ч. в с. К., в къща на адрес ул. „С. В.“ № .., в качеството на съизвършител, действайки в съучастие с В. Р. П., направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари на стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лв. от владението на А. А.

А. от с. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари с дървен кол по главата на В. П. и по тялото на А. А./, като опитът останал недовършен поради независими от дееца причини разкриване на самоличността му от И. З. - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 1

ГОДИНИ.

ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години.

Признал е подсъдимия В. Р. П., ЕГН **********, роден на ........ г. в гр.

И., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, трудово ангажиран за ВИНОВЕН в това, че на 17.01.2020 г. около 02.50 ч. в с. К., в къща на адрес ул. „С. В.“ № .., в качеството на съизвършител, действайки в съучастие с Е. Н. В., направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари на стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лв. от владението на А. А.

А. от с. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари с дървен кол по тялото на В. П. и Р. З., като опитът останал недовършен поради независими от дееца причини - разкриване на самоличността му от И. З. - престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС , съдът е определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, РС И., с посочената присъда е привел за изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия В. Р. П. /със снета самоличност/ по НОХД № 186/2019 г. по описа на РС-И..

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода, наложено по НОХД № 186/2019 г. по описа на РС-И..

ПОСТАНОВИЛ е веществените доказателства 2 броя текстилни якета, червени на цвят да се върнат на собственика Е. Н. В..

ПОСТАНОВИЛ е вещественото доказателство един брой маска за лице да бъде върната на собственика при поискване.

Пропуснал е да се произнесе с присъдата или с допълнително определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, след постановяване на присъдата за направените по делото разноски в двата стадия на наказателния процес.

2

Присъдата е атакувана с жалби от двамата подсъдими, съответно чрез процесуалните им представители - договорен защитник на Е. В. - адв. Й. С., както и от адв. И. Б. - служебен защитник на подс. В. П.. Първоначално и двамата защитници са депозирали бланкетни по своя характер жалби, с оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В депозираната жалба, адв. С. подробно излага своите оплаквания, които по същество се свеждат до съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата и установяване на релевантните факти, което е обусловило и неправилно приложение на материалния закон. Отправя се упрек спрямо логично оценъчната дейност на съда по преценка на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение, както и по отношение на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон.

Твърди се, че едни от доказателствата - показанията на свидетелите от компанията на пострадалия от престъплението А. А., които били нападнати от двамата подсъдими са преекспонирани и им е придадена отнапред по-голяма доказателствена тежест, за сметка на други доказателства, които съдът е отхвърлили априори, като лишени от обективност, без да изложи достатъчно убедителни мотиви в тази насока. В тази връзка защитникът излага подробни аргументи, за наличието на доказателства, разколебаващи извода за авторството за извършване на престъплението от св. Е. В., като безсъмнен и единствено възможен. Изтъкнати са противоречия между показанията на свидетелите на обвинението касателно броя на нападателите, размера на паричната сума, извадена на масата от св. А.. Защитникът оспорва процесуалната годност на осъществените разпознавания на основата на данни, извлечени при разпита на поемните лица. Най-вече - предвид заключението на СМЕ ДНК експертиза, прието в съдебно заседание, вън от всякакво съмнение установява пълна липса на съвпадение на биологичния материал оставен върху иззетата като веществено доказателство маска и биологичния ДНК профил на двамата подсъдими. Обективната преценка на тези доказателства налага еднозначно извода за липса на достатъчно процесуално годни доказателствени източници за установяване на авторството на подс. В. за извършване на престъплението, за което е привлечен към отговорност, като извършено в съучастие под формата на съизвършителство с подс. В. П..

3

В заключение, в жалбата се съдържа искане за отмяна на осъдителната присъда на РС И. по отношение на подсъдимия и за постановяване във въззивната инстанция на нова присъда - в обратния смисъл.

С подобен род съображения, касаещи формирането на вътрешно убеждение за релевантните факти, в съответствие с чл. 13, 14 и 107, ал.5 НПК служебният защитник на подс. П. е обосновал оплакванията си за незаконосъобразност и неправилност- противоречие с доказателствата и с материалния закон на атакуваната присъда на РС И.. В жалбата на адв. Б. се съдържа още оплакване за това, че присъдата е изцяло порочна и подлежаща на отмяна, като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 4 НПК, изискваща задължително участие на защитник на подсъдимия в наказателното производство, когато интересите на двамата подсъдими са противоречиви.

Подсъдимият В. от досъдебното производство е участвал със защитник, докато подс. П. не е бил представляван нито от договорен, нито от служебно назначен такъв от самото начало на съдебното производство, като са проведени разпоредителното заседание /явяващо се ключово за централната фаза/ и още едно заседание по същество на делото, при които подс. П. е бил лишен от процесуално представителство, в нарушение на правото му на защита. В жалбата на адв. Б. се съдържа подробен анализ на доказателствата, като се изтъква най-вече на липсата на синхронност и еднопосочност в доказателствата, обосноваващи обвинителната теза и се поставя акцент на събраните доказателства, опровергаващи авторството на подзащитния му за извършване на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 НК.

Предвид на изложеното по-горе с жалбата се отправя искане за отмяна на постановената присъда от РС И. и за постановяване на нова присъда от въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло оправдан подс. П. по повдигнатото против него обвинение.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на жалбите, като напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Счита, че в мотивите към присъдата е изложен подробен анализ на всички доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка, като е даден отговор и на възраженията на защитата. Отрича като неправдоподобна и основана на превратно тълкуване на доказателствата 4 тезата на защитата, че обвинението не е доказано. Твърди, че липсата на данни за самоличността на нападателите в подадените по тел. 112 сигнали не е в състояние да обори обвинението. Счита, че наложените на подсъдимите наказания са справедливи, като моли за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия П. адв. Б., поддържа оплакванията за превратно тълкуване на доказателствата от страна на първоинстанционния съд, довело и до погрешни фактически и правни изводи. В подкрепа на становището си изтъква противоречията в свидетелските показания по отношение на точния размер на паричната сума, въпреки че свидетелите са броили парите в спокойна обстановка. Отрича извода, че подсъдимите са били разпознати на място от свидетелите, тъй като в приобщените записи се говори за нападение от непознати лица. Позовава се на заключението по ДНК експертизата, съгласно което изследваната маска не съдържа биологичен материал от никой от двамата подсъдими. Счита, че наличните в доказателствената съвкупност противоречия не позволяват възприемане на крайния извод за доказаност на обвинението, като поддържа направеното с жалбата искане.

Подсъдимият В. П. поддържа становището на своя защитник. Отрича участието си в противоправни деяния. Споделя, че живее с майка си, има приятелка и работи постоянно, като му предстои да стане баща.

Защитникът на подсъдимия Е. В. - адв. С., акцентира върху противоречието относно наличната на инкриминираното място парична сума - между 1000 и 5000 лева, разминаването в показанията на свидетелите колко лица са проникнали в жилището на свид. З. и как действително са били разпознати от свидетелите. Навежда се оплакване за игнориране от страна на първия съд на изготвената ДНК експертиза, чието заключение отрича вероятността подсъдимият В. да е използвал маската. В обобщение адв. С. счита, че съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими обстоятелства, като не е обсъдил заинтересоваността и противоречията в показанията на четиримата свидетели, а проявил тенденциозност и обвинителен уклон. Моли за отмяна на присъдата и признаване на подс. В. за невинен поради недоказаност на обвинението.

Подсъдимият

Е.

В. в своя

5 защита отрича участието си в инкриминираната ситуация. Твърди, че откакто е завършил училище, винаги е полагал честен труд, че има дъщеря на 5 месеца и не желае името му да се свързва с деяние, което не е извършил.

Прокурорът в реплика изтъква, че сигналът до тел. 112 е бил подаден от свид. П., а подсъдимите са били разпознати от свидетеля З.. Акцентира и върху факта, че приобщената маска е била предадена доброволно от подсъдимия и не може да послужи в изграждане на оневинителната теза.

В дуплика адв. Б. отрича годността на извършеното доброволно предаване на маската заради състоянието, в което се е намирал подсъдимият П. в този момент. Изразява съмнение в достоверността на свидетелските показания, които според него в хода на процеса търпят развитие и съдържанието им се изпълва с нови обстоятелства.

Адв. С. уточнява, че свид. И. З., около седмица след деянието и след разговор със свид. А. А., посочил подс. В. като най-вероятен извършител.

В последната си дума двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, съобрази становищата на страните и в съответствие с чл. 314, ал. 1 НПК осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, на база на приложимите норми от материалния и процесуалния закон, прие за установено следното: