Решение № 270 от 07.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Гинка Големанска в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Атанаска Анастасова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300601076 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.

С Присъда рег. № 182/29.09.2025г. по НЧХД № 2106/2024г. по описа на РС - Пловдив, ХVI н.с. подс. Т. Д. Т. – роден на *** в гр. П., б., б.г., с основно образование, неосъждан, живущ в ***, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.01.2024г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е причинил на малолетната В. К. Б., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно: контузия на гръден кош и контузия на коремна стена престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на основание чл. 78А ал. 6 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗБППМН е освободен от наказателна отговорност с налагане на възпитателна мярка „Задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението“ за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата, като е признат за невиновен в това да е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядане на поясната област и кръвонасядане на горен десен крайник и е оправдан на основание чл.

304 от НПК по първоначално повдигнатото обвинение в този смисъл.

С присъдата съдът се е произнесъл и по направените разноски като на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Т. Д. Т., със съгласието на законния му 1 представител Д. Т. Т., е осъден да заплати по сметка на РС - Пловдив направените по делото разноски в размер на 1357,20 лв. за изготвени експертизи, както и да заплати на частната тъжителка В. К. Б., лично и чрез законния й представител - нейната майка Ц. К. К., сумата от 1512 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за образуване на делото.

Срещу присъдата в частта й, с която подс. Т. е признат за виновен, е постъпила въззивна жалба от адв. Д. И., защитник на подс. Т., в която се навеждат доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон, както и при недоказаност на обвинението. Иска се присъдата в тази й част да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

Представителят на ОП – Пловдив, по изложените от него съображения, моли съда да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частната тъжителка – адв. А. Б. излага съображения, въз основа на които моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло присъдата на РС – Пловдив, с която подсъдимият е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на възпитателна мярка по реда на ЗБППМН. Претендира и за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Частната тъжителка Б. и вейната майка и законен представител, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба се поддържа от адв. И. в съдебно заседание, който по изложените от него съображения моли съда да отмени първоинстанционната присъда в частта й, с която подс. Т. е признат за виновен и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Претендира и за присъждане на направените разноски пред първата и пред въззивната инстанция.

Законният представител но подс. Т. – неговата майка Д. Т. поддържа казаното от адв. И..

Подс. Т. моли съда да отмени наказанието му.

Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл. 318 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата 2 обстановка, изложена от първоинстанционния съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на неговото осъществяване, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както следва:

Подс. Т. Д. Т. е роден на *** в гр. П., живущ в ***, б.,б.г., с основно образование, неосъждан, ЕГН **********.

Към 18.01.2024г. частната тъжителка Б. и подс. Т. били ученици в *** кл. в ***, но в различни паралелки. Св. В. Т. била съученичка и приятелка на тъжителката.

Преди посочената дата тъжителката Б. и подс. Т. поддържали приятелска връзка. Няколко седмици преди тази дата двамата вече били разделени.

На 18.01.2024г. тъжителката Б. и св. Т. отишли в парк „***“ в гр. П..

Малко след тях в парка пристигнали св. И.М. и неговият приятел – подс. Т..

Двете момчета седнали в беседка, която била отдалечена от мястото, където били тъжителката и нейната приятелка. Тъжителката седнала на една люлка, а св. Т. започнала да я люлее. Подсъдимият решил да отиде при бившата си приятелка /тъжителката Б./, за да поговори с нея. Той застанал до люлката и започнал на свой ред да я люлее. Постепенно подс. Т. засилил толкова силно люлката, че тъжителка изхвърчала от нея и паднала по дупе, при което помолила подсъдимия да я люлее по-леко и той се съгласил. Именно затова тя се качила отново на люлката. Въпреки обещанието, подсъдимият отново засилил люлката и тъжителката отново изхвърчала от нея и паднала на земята, отново на задните си части. Тя се разсърдила и казала на подсъдимия, че повече няма да се люлее. Последният продължил да я закача като я дърпал за косата. Казал й, че има няколко секунди да избяга от него и след като тя побягнала, започнал да я гони из парка. След известен период от време тъжителката се уморила, спряла и подсъдимият я съборил на земята. След това седнал върху корема й, с ръце и крака обездвижил ръцете й, и започнал да се тръска върху корема и гръдния й кош с цялата си тежест. За въздействие върху тъжителката подсъдимият използвал и коленете си. По време на тези свои действия подсъдимият се опитвал да накара тъжителката да се извини на настоящата му приятелка за нещо, което била казала. Той набрал по телефона си другото момиче. Тъй като тъжителката отказвала да се извини, подсъдимият започнал да се тръска интензивно върху корема и гръдния й кош, захапал я за горния десен крайник, ударил й няколко шамара по лицето и тялото, обиждал я и я псувал. Мястото, на което тъжителката била повалена на земята било неравно, с малки камъчета по земната повърхност. Посоченото въздействие продължило няколко минути като тъжителката молела подсъдимия да я пусне, казвала му, че я болят кръстът, ръцете, че не се чувства добре. Св. Т., която била в непосредствена близост и видяла цялата случка, също помолила подсъдимия да стане от приятелката й, защото на нея очевидно не й било приятно. Тя казала на подсъдимия да решава проблемите си по друг начин, а не чрез удари и обиди. Подсъдимият не я послушал. Св. М. бил на значително разстояние от мястото, където се развили събитията между подсъдимия и тъжителката, и през по-голяма част от времето бил ангажиран с 3 телефона си, като не реагирал по никакъв начин на разигралата се ситуация.

Тъй като наближило времето да започне следващия учебен час, подсъдимият станал от тъжителката и двамата със св. М. се отправили към училището.

Тъжителката станала от земята и се оплакала на своята приятелка, че много я болят цялото тяло, кръстът, ръцете. Двете момичета се отправили към училището и отишли в тоалетната, за да огледат има ли някакви следи от случилото се по тялото на тъжителката. Св. Т. видяла, че имало зачервявания по ръката и по кръста на нейната приятелка. Последната плачела и казвала, че много я боли, поради което решила да отиде до медицинската сестра на училището – св. Л.Д.. Така, около 15.50ч. тъжителката Б., придружена от св. Т. отишла при св. Д.. Двете момичета разказали какво бил направил подс. Т. на В. Б.. Последната плачела и се оплакала на медицинската сестра, че много я боли коремът, тъй като подсъдимият я бил бутнал от люлката, обкрачил я и с коляно я ударил няколко пъти в корема. Св. Д. прегледала корема на пострадалата и не констатирала външни признаци на нараняване, но констатирала болезненост ниско долу в корема и червата. Тъй като водещото оплакване на пострадалата било свързано с болка в корема, тя не си дала труд да огледа подробно тялото на момичето за други наранявания. В кабинета дошъл и подс. Т., който разказал на св. Д., че действително е скачал върху корема на тъжителката Б., тъй като тя му била взела телефона и от него писала на настоящата му приятелка. Тъй като тъжителката била слабо момиче, а подсъдимият силно здраво момче, след като съобразила разказаното пред нея, св. Д. се притеснила, че може да е настъпило някакво вътрешно нараняване и насочила пострадалата да отиде на консултация при лекар. Чрез съдействието на класната ръководителка на тъжителката Б., св. Д. провела разговор с майката на последната – св. Ц. К. и й обяснила какво се е случило с дъщеря й, както и че е добре да бъде заведена на лекар. Въпреки предупреждението на медицинската сестра, св. К. нямала възможност да прибере дъщеря си от училище, тъй като пътувала с автомобил на други хора. Това наложило пострадалото дете да се прибере само с автобуса до с. Ц., където живеело.

Същата вечер детето не било заведено на преглед. Св. К. разпитала дъщеря си какво се било случило през деня. Тъжителката й разказала, че тя и нейната приятелка В. Т. били в парк „***“ в гр. П., като там дошли подсъдимият и негов приятел. От дъщеря си св. К. разбрала, че подсъдимият я люлеел много силно на люлката, в резултат на което тя паднала на земята по дупе. След това започнал да я гони из парка, като й казвал, че има две минути, за да избяга от него, при което я подгонил, хванал я и я бутнал на земята.

Тъжителката споделила на майка си, че след това подсъдимият седнал върху корема й и започнал да я налага с ръце, като скачал върху корема й, тръскал се отгоре й не само седалищно, но и с колене скачал на корема и гърдите й. Св.

К. видяла, че дъщеря й има зачервявания по лицето, кръвонасядане по ръката като от ухапване, синини по кръста и се оплаквала от болки в корема. Като причина за случилото се тъжителката посочила отказа си да се извини на някакво момиче, на което подсъдимият настоявал да се извини. Именно затова той започнал да я налага с шамари, да се тръска върху корема и гърдите й, да я натиска по гърдите, като й държал ръцете, за да не се съпротивлява и я 4 натискал с коленете си, тръскайки се върху нея. Тъжителка разказала, че успяла да се отскубне от подсъдимия, но той я последвал и отново я настигнал като продължил да я тормози, плюл я и я обиждал.

Тъй като тъжителка продължила да се оплаква от болки в корема и тялото, които не отшумявали въпреки приеманите болкоуспокояващи, на 21.01.2024г. св. К. я завела на преглед в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.

Георги“. За посещението в лечебното заведение бил съставен лист за преглед на пациент от 21.01.2024г., в който като анамнеза било отразено, че пациентката е с болки в корема след нанесен побой три дни преди тази дата от момче. Били назначени изследвания, но поради отказ пострадалата не била хоспитализирана, въпреки че от извършеното рентгеново изследване се визуализирало малко количество течност в малкия таз. Малолетното момиче не искало да остава в болницата, тъй като трябвало да замине на спортен лагер, който не искало да пропусне.