Решение № 14 от 18.10.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. С., 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20201800900132 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П. М. ЦВ. и ЕЛ. СТ. Г. са предявили срещу „Д. – О.з.“ ЕАД обективно и субективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 50000 лв. на ищеца П. М. ЦВ., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане; сумата от 10000 лв. на ищцата ЕЛ. СТ. Г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 06.07.2019 г. около 12.30 ч. Д. Д.

Т. управлявал лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № С 3418 ХХ, като в района на км.

17+500 на автомагистрала „Хемус“, в посока гр. С. – гр. В., нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена с конкретните пътни условия и законовите ограничения скорост, не намалил същата, приближавайки лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег. № СА 9803 СХ, в резултат на което реализирал удар със същия. В резултат на удара л. а.

„Сузуки“ се отклонил вдясно и ударил намиращите се в най-дясната пътна лента пешеходци П. М. ЦВ. и ЕЛ. СТ. Г., които отивали да окажат помощ на други катастрофирали лица.

Вследствие на удара на пешеходците били нанесени телесни увреждания. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Д.Т., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата. Причинените на ищците 1 телесни увреждания са описани като вид и медико-биологичен характер в исковата молба, където са описани като интензитет и търпените от ищците болки и страдания. Относно лекия автомобил „Хюндай“ имало сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, действаща към датата на ПТП, поради което се предявяват настоящите искове, след като по предявените от ищците извънсъдебни претенции пред застрахователя същият не определил и не платил обезщетения в законовоустановените срокове.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, оспорва твърденията в исковата молба за осъществяване на предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Доколкото във връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство и същото все още било на етап разследване, не можело категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л. а. „Хюндай“. Съответно се оспорва наличието на виновно и противоправно поведение у водача на л. а. „Хюндай“, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от ищците телесни увреждания. Оспорва се и описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило, като се твърди, че липсват доказателства, които да установяват причината за настъпилото ПТП и в тази връзка се оспорва доказателственото значение на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Твърди се, че има данни, че причината за пътнотранспортното произшествие е нарушение на правилата за движение по пътищата и от други участници в произшествието – от водача на л. а. „Сузуки“ и от водача на МПС с рег. № ВР 1254 СВ. По-конкретно - при условие на евентуалност се твърди, че ПТП е настъпило и в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л. а. „Сузуки“, който нарушил правилата за движение по пътищата като отнел предимството на водача на л. а. „Хюндай“ и в този смисъл ПТП настъпило при условия на независимо съизвършителство. Също при условие на евентуалност се твърди, че ищецът П. М. ЦВ. като водач на МПС с рег. № ВР 1254 СВ бил спрял автомобила си в крайната дясна лента без поставен светлоотразителен триъгълник и без включен авариен сигнал и същевременно се движел като пешеходец неправомерно по платното за движение, поради което имал съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания. Навежда се и възражение за прекомерност на претендираното от първия ищец обезщетение като неотговарящо на реално претърпените от него болки и страдания. По отношение на ищцата ЕЛ. СТ. Г. се оспорва същата да е пострадала при ПТП, а при условията на евентуалност се навежда възражение за прекомерност и на претендираното от нея обезщетение предвид характера на причиненото телесно увреждане. Излагат се и самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.

2

По искане на ответника е конституирано трето лице-помагач – „Б. В. И. Г.“ АД, с което дружество имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л. а. „Сузуки Вагон“. Третото лице-помагач не е изразило становище по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 06.07.2019 г. на автомагистрала „Хемус“, км. 17+500 с посока на движение от гр.

С. към гр. В. е настъпило ПТП с участник № 1 – л. а. „Хюндай Соната“ с рег. № С 3418 ХХ, управляван от Д. Д. Т., участник № 2 – л. а. „Сузуки Вагон“ с рег. № СА 9803 СХ, управляван от Б.А.П., и участник № 3 – л. а. „БМВ“ с рег. № ВР 1254 СВ, управляван от П.

М. ЦВ.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано, че л. а. „БМВ“ спира в активна дясна лента и шофьорът и пътникът слизат от автомобила и тръгват пеша. Л. а.

„Сузуки“ намалява, при което л. а. „Хюндай“ застига и удря отзад л. а. „Сузуки“, след което л. а. „Хюндай“ удря пешеходеца П. М. ЦВ. и излиза вдясно извън платното, след което се връща и се удря вляво в еластичната мантинела.

От заключението по допуснатата САТЕ и обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следният механизъм на ПТП: На 06.07.2019 г. около 12.30 по автомагистрала „Хемус“, в зоната на км. 17+500, в дясната лента за движение в посока гр. С. – гр. В. се движел л. а. „БМВ“ с рег. № BP 1254 СВ, след него, на голямо разстояние, също в дясната пътна лента се движел л. а. „Сузуки“ с рег. № СА 9803 СХ, а след него се движел л. а.

„Хюндай“ с рег. № С 3418 XX. Платното за движение в този участък било еднопосочно, с три ленти за движение в посоката, като лявата и средната лента били с широчина по 4 м. всяка, а дясната пътна лента била с широчина 3.20 м. Пътните ленти били отделени помежду си с единична прекъсната линия МЗ, прав участък. Вдясно на дясната пътна лента се намирал крайпътен банкет и вдясно на него имало водосточна канавка с широчина в горния край 1.8 м. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „БМВ“ спрял в дясната лента за движение, което било забелязано от водача на движещия се след него л. а. „Сузуки“ и същият задействал спирачната система на автомобила си, при което водачът на движещия се отзад л. а. „Хюндай“ възприел тези действия и се опитал да избегне удара, но независимо от това настъпил удар между челната дясна част на л. а. „Хюндай“ и задната лява част на л. а. „Сузуки“. При удара челната част на л. а. „Сузуки“ се насочила вдясно по отношение първоначалната му посока на движение, при което водачът изгубил контрол над управлението и автомобилът навлязъл в дясното крайпътно пространство, като при движението си с челната си част ударил движещите се там пешеходци П. М. ЦВ. и ЕЛ. СТ.

Г.. След удара челната част на л. а. „Хюндай“ се насочила вляво по отношение първоначалната посока на движение и автомобилът започнал ротационно движение в посоката на въртене на часовниковата стрелка, оставяйки следи от странично приплъзване и 3 в същото време транслационно движение в посока напред и вляво, но водачът успял да овладее управлението и след лек удар в еластичната ограда вляво на платното за движение установил автомобила на място. Към момента на удара /и преди това с оглед липсата на фиксирани следи от автомобила/ л. а. „Хюндай“ се движел със скорост от 110 км./ч.

Причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Хюндай“, който в зоната на ПТП не е спазил минималната надлъжна дистанция, която в конкретните пътни условия и скорости на движение била около 55 м. За водача на л. а. „Сузуки“ при конкретния механизъм ПТП е било непредотвратимо. Водачът на л. а. „Хюндай“ е имал възможност да предотврати ПТП, независимо с каква скорост се е движел /предвид конкретните пътни условия - сухо асфалтово покритие, слънчево време, прав участък, нормална видимост, предвид също и движението на л. а. „Сузуки“ със същата скорост като тази на л. а. „Хюндай“/, ако, движейки се зад л. а. „Сузуки“ от дистанция най-малко 55 м., е предприел действия за намаляване на скоростта на движение на управлявания от него автомобил или пък за извършване на маневра за изпреварване или заобикаляне. Установява се още, че ударът между пешеходците и л. а. „Сузуки“ е настъпил или в дясната част на дясната пътна лента, или в зоната на банкета, намиращ се вдясно на дясната пътна лента, но няма данни къде точно са се движели пешеходците. Спирането на л. а. „БМВ“ било сигнализирано с аварийни светлини, не е имало поставен светлоотразителен триъгълник.

Гореизложеното се подкрепя и от веществените доказателства по делото – снимки на местопроизшествието.

От заключението по допуснатата СМЕ и обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че според медицинската документация по делото в резултат на ПТП ищецът П.

М. ЦВ. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с наличие на скалпова рана на челото вдясно, която е обработена хирургично, разкъсно-контузни рани на дясната ръка и контузия на таза Според вещото лице обаче контузията на таза не се потвърждава при проведено КТ изследване. Установява се също, че ищцата ЕЛ. СТ. Г. е получила разкъсно-контузна рана на лакътя на ляв горен крайник. И при двамата ищци са налице мекотъканни увреждания, като болезнеността при П. М. ЦВ. е била по-силна предвид богатата инервираност на лицето, като е продължила с намаляващ интензитет за срок от около 20 - 25 дни. Предвид характера на раната на челото на П. М. ЦВ., която е с отслояване от подлежащите черепни кости, ще е налице усещане за изтръпване на кожата в тази зона, болезненост при излагане на студено, както и намалена чувствителност при допир, които могат да се наблюдават и месеци след травмата, без да може да се конкретизира този срок. И при двамата ищци е приложена хирургична обработка на раните, като в медицинската документация няма данни за настъпили усложнения в зарастването.

Подобни увреждания заздравяват за срок от около 25 - 30 дни. Налице е била болезненост и известна ограниченост в движенията на засегнатите крайници в рамките на посочения срок.

В резултат на получените разкъсно-контузни рани след зарастването им и приключване на възстановителните процеси се образуват ръбци, които ще останат доживотно без да оказват някакво функционално влияние на ищците. Не се очакват остатъчни прояви от страна на 4 травмите и при двамата ищци. По делото няма данни и при двамата ищци да са настъпили усложнения от причинените травматични увреждания.

От представената по делото епикриза на ищеца П. М. ЦВ. се установява, че той е получил и контузия на таза – недислоцирана фисура на пубисната кост. Съдът приема за установено, че и това увреждане е причинено на ищеца в резултат на ПТП, тъй като то е изрично отбелязано в медицинската документация, а изводът на вещото лице, че при проведеното КТ изследване на таз не се потвърждава отразената в окончателната диагноза фисура на пубисна кост, който не кореспондира с епикризата, очевидно се дължи на факта, че не е отчетено, че представеното по делото КТ изследване е на ищцата ЕЛ. СТ. Г., а не на ищеца П. М. ЦВ..