Решение № 273 от 21.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330105346 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Елдрон технолоджи“ ЕАД /с предишно наименование „Мъни плюс корп“ ЕАД, с предишно наименование Състейнъбъл бизнес солюшънс АД/ против В. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК, чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗД и чл.

86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени обстоятелства за проведено срещу ответницата и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД заповедно производство по ч.гр.дело № 17854 по описа на РС Пловдив за 2022 г., като във връзка с подадено от длъжника – физическо лице, възражение се предявявали настоящите искове. Посочено е, че между ответницата и „Мобилтел“ ЕАД бил сключен договор за продажба на изплащане № ***, като купувачът е станала собственик на устройство Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl и се е задължила да заплати продажната цена на вещта, но поради неплащане в срок, договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3, а непогасената сума от 100.50 лева станала предсрочно изискуема. На *** между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл солюшънс“ АД 1 с ново име „Мъни плюс корп“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, като второто дружество се задължило като поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради липса на плащане и на основание договора за поръчителство, „Състейнъбъл солюшънс“ АД заплатило на „А1 България“ ЕАД на 05.05.2021 год. сумата от 100.50 лева, представляваща дължимата от ответницата сума по договора от ***. До ответницата било изпратено уведомление за встъпване в дълг, като била уведомена, че считано от *** задълженията към „А1 България“ ЕАД са прехвърлени на „Състейнъбъл солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД. На *** между Мъни плюс корп ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг. Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на физическите лица в срок от 1 месец от сключване на договора, но тъй като това не било сторено, заявлението било насочено към двамата длъжници с искане за солидарното им осъждане.

С допълнителни молби от 29.05.2024 год. и 10.07.2024 год. се допълва, че договорът е на стойност 155.99 лева с първоначална вноска 6.50 лева и последващи 23 вноски. Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията по договора от м.юни 2021 год., заплатила е първоначалната вноска от 6.50 лева и първите седем вноски по погасителния план и част от осма вноска в размер на 3.20 лева, след което плащането е преустановено и вноски от 8-ма до 23-та не са платени. Поради това и договорът е прекратен – поради сбъдването на условието по т.12.3 от Договора – неплащането на две последователни вноски.

Иска се от съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 100.50 лева – неплатена от нея сума по договор за продажба на изплащане от ***, както и сумата от 15.63 лева - лихва за забава за периода от датата на плащане – 05.05.2021г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпъление по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело 17854/2022 год. по описа на РС Пловдив.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

2

Безспорно било сключването на Договор *** между ответницата и А1 България ЕАД за закупуването на мобилен телефон Huawei, както и че ответницата е преустановила извършване на плащанията по него към м. юни 2021 год., както и че от този момент, договорът се счита прекратен, поради сбъдването на условието по т.12.3 от Договора. Относно плащането на сумата твърди, че при поредното сключване на анекс от *** към договора за поръчителство, сключен между ищеца и А1 България ЕАД от *** год. договорът за поръчителство вече е бил прекратен, тъй като с предходното удължаване с анекс от *** срокът на действие на договора е бил удължен до ***. Поради изложеното се сочи, че ищецът е платил без основание процесната сума. На следващо място се оспорва да е извършено плащане.

Оспорва се и да е извършвана коя да е от дейностите по т.2 от Договора за поръчителство.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17854/2022 год. по описа на Районен съд- Пловдив, в полза на ищеца е издадена заповед № 8957 от 19.12.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК са идентични с тези, заявени с исковата молба. Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от длъжника, като в едномесечния срок е подадена настоящата искова молба. Ето защо и предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С Определение № 11527 от 19.09.2024 год., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между ответника и А1 България ЕАД, /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД / е сключен Договор за продажба на изплащане № ***, с предмет мобилен телефон Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, по силата на който на ответницата е предадено мобилното устройство, а за последната е възникнало задължението да заплати продажната цена, като ответницата е преустановила плащания през м. юни 2021 год.

На *** между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД 3

/с последващо наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и настоящо „Елдрон технолоджи“ ЕАД/ е сключен договор, по силата на който първото дружество възлага, а второто – приема и се задължава срещу възнаграждение по договора да извършва описаните дейности, вкл. гарантиране чрез поръчителство на вземанията на Мобилтел от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг от дружеството и одобрение от него, до размера на кредитния лимит. Представен е Анекс от *** към договора, анекс от ***, с който срокът на договорът от *** е удължен с една година, считано от ***, анекс от ***, с който срокът на договора от *** удължен с една година, считано от ***, анекс от ***, анекс от ***, анекс от ***, анекс от ***, анекс от ***, според който срокът на договора се продължава до ***.

Представено е уведомление до ответницата В. С. за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД от „А1 България“ ЕАД, според което считано от *** задълженията на лицето към дружеството като длъжник по договор за продажба на изплащане от ***, чийто размер възлиза на 100.50 лева, са прехвърлени от „А1 България“ ЕАД на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД по силата на договор за поръчителство от ***.

С приемо-предавателен протокол от 05.09.2020 год. „А1 България“ ЕАД е предало на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД справка по чл.2.2.3. от договора, съдържаща списък на абонати и размер на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството на второто дружество.

С приемо-предавателен протокол от 20.05.2021 год. „А1 България“ ЕАД е предало на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД справка по чл.2.2.6. от договора, съдържаща списък на абонати, за които на 05.05.2021 год.

„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България“ ЕАД, произтичащи от договор за продажба на разсрочено плащане, гарантирани чрез поръчителството на дружеството.

С договор за встъпване в дълг между кредитора и встъпващото лице от ***, сключен между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД / и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, в качеството им съответно на кредитор и поемател, кредиторът приема поемателят като съдлъжник за 4 заплащане на задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от договор за поръчителство, сключен на *** между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, подробно описани в Приложение № 1 към договора.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което „А1 България“ ЕАД е издало фактура № 415626659 от 10.08.2020 год. за начислени предсрочно изискуеми месечни вноски по договор за продажба на изплащане № *** на стойност 78.00 лева, към фактура № 6511260738 от 05.09.2019 год. Сумата, погасена от В. С. по договор за продажба на изплащане № *** е 55 лева. Поръчителят „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД е платил на „А1 България“ ЕАД сумата от 100.50 лева.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От представените по делото писмени доказателства, а и съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, се установява, че между „А1 България“ ЕАД и ответницата е бил сключен Договор за продажба на изплащане № ***, с предмет мобилен телефон Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, по силата на който на ответницата е предадено мобилното устройство, а за последната е възникнало задължението да заплати продажната цена. Не е спорно и че ответницата е преустановила плащания по договора. Съгласно разпоредбата на т. 9.1.2 от договора, страните са уговорили правото на продавача да обезпечи вземанията си по договора за продажба на изплащане (когато купувачът е физическо лице) с поръчителство от трета страна.

Установява се безспорно от приложените по делото писмени доказателства – договор от ***, че между А1 България ЕАД /с тогавашно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД , на посочената дата е възникнало облигационно правоотношение по силата на което „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД е приело и се е задължило срещу възнаграждение да извършва гарантиране чрез поръчителство на вземанията на Мобилтел ЕАД от абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“, до размера на кредитния лимит.

Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за 5 изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи сключването на валиден договор за поръчителство между него, в качеството на поръчител и „Мобилтел“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено вземането на последното дружество по договор за продажба на изплащане, сключен именно с ответника. Доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ищецът е да установи в процеса, че между него, като поръчител и „Мобилтел“ е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение на ответника по договор за продажба на изплащане. От приетия като доказателство по делото договор за поръчителство от *** и анекси към него, се установява, че между ищцовото дружество и „Мобилтел“ е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е поело задължение за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „Мобилтел“ от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД до размера на кредитния лимит. От страна на ищеца обаче, не са ангажирани доказателства сключения процесен договор за продажба на изплащане да е обезпечен с поръчителство на ищцовото дружество. По делото не са ангажирани доказателства относно заявка на „Мобилтел“ ЕАД за кредитна оценка на ответника /2.1.1 от договор за поръчителство/, изготвяне и представяне на кредитна оценка на потребителя от страна на ищеца, становище от страна на ищцовото дружество – одобрение или неодобрение на потребителя като подходящ за сключване на продажба на изплащане /2.1.2 от договор за поръчителство/, списък на абонатите, които през процесния период са сключили договор за продажба на изплащане /2.1.4 от договор за поръчителство/, поради което съдът намира, че ищецът не е доказал валидно сключен договор за поръчителство по отношение процесния договор за продажба. Съгласно раздел ІV. Поръчителство, т. 6.5 от договора за поръчителство от 07.11.2014 г. „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД не отговаря като поръчител пред „Мобилтел“ и се освобождава от задължението да погаси дължимата от абонат сума в случаите, когато договорът за продажба 6 на изплащане е сключен с абонат, за който от страна на „Мобилтел“ не е подавано искане за изготвяне на кредитна оценка; или с абонат, който не е одобрен като подходящ да сключи договор за продажба на изплащане; или с абонат, за който „Мобилтел“ не е подал информация за сключен договор за продажба на изплащане по т.2.1.4, какъвто е настоящия случай. В допълнение, договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и поръчител, а не съглашение между длъжник и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно материалноправната норма на чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, респективно законът не изисква съгласие от длъжника за поемане на поръчителство. Облигационната връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено. Поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Престацията е предварително определена, известна и договорът е комутативен. При изложеното, с оглед и правната характеристика и същност на договора за поръчителство и доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, като в тежест на ищеца е да установи в процеса, че между него, като поръчител и кредитора е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на сключване на процесната сделка, каквито доказателства според настоящия състав, липсват по делото. При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва изрично да са посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за поръчителство, като при паричен 7 дълг основният индивидуализиращ елемент е неговият размер. В процесния случай приложеният от ищцовото дружество договор за поръчителство е сключен преди договора за продажба на изплащане, което съгласно гореизложеното и 138, ал. 2 ГПК не е пречка за пораждане на регресни права на поръчителя към длъжника, в случай, че първият е погасил, в качеството му на поръчител, задълженията му по обезпеченото вземане на кредитора.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e29b15e-5b70-48a8-aa1b-2b1f6d313534