Определение № 14288 от 18.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14288 гр. София, 18.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20241100509204 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по частна жалба срещу определение от 16.07.2024г. на съдията по вписвания при СРС, с което е отказано да вписването на непарична вноска, която има за предмет вещно право върху недвижими вещи.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразността му и се иска неговата отмяна..

Подадената частна жалба е редовна и допустима като депозирана в срок и от страни с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване акт по чл.32 от Правилника за вписванията, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Молителят- дружество с ограничена отговорност със седалище гр.София е представил за вписване в Служба по вписванията-гр.София Устав дружеството с искане за вписване на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижими имоти. За да постанови атакуваното определение съдията по вписванията е приел,че в представения Устав като вносител не фигурира името на съпруга на вносителя въпреки изричните доказателства, че имотът е СИО, както и, че не е представена декларация по чл.264 от ДОПК.

Безспорно е,че съгласно разпоредбата на чл.73,ал.5 от ТЗ поисканото от страна на молителя действие/вписване на непарична вноска/ подлежи на вписване ,тъй като същата има за предмет вещно право върху недвижими имоти. Съгласно 1 цитираната по-горе норма съдията по вписванията е задължен да провери както наличието на посочените в закона доказателства/ нотариално извлечение от устава и съгласие на вносителя/, така и правата на вносителя .

Безспорно е, че имотът, предмет на апортната вноска, е придобит през време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл.72,ал.1 ТЗ в случай на непарична вноска, уставът трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.

Видно от представения устав, съдружник в дружеството е единият съпруг, поради което и само той може да бъде вписан като вносител. Както бе изложено по-горе, безспорно е, че недвижимите имоти са съсобствени, но това обстоятелство не е пречка същите да бъдат апортирани в имуществото на дружеството.

Достатъчно е при тяхното апортиране да бъдат спазени разпоредбите на Семейния кодекс за разпоредителни действия на съпрузите, а в настоящата хипотеза това е направено, дори е налице декларация – съгласие от страна на съпруга, който не е съдружник. В тази връзка е необходимо да се посочи, че СК позволява действия на разпореждане с недвижими имоти СИО да бъдат извършени от единия съпруг и без участието на другия /чл.24, ал.4 от СК/. Сделката е валидна, но е оспорима от неучаствалия съпруг в определени срокове, след изтичането на които правото на съпруга да оспори извършеното разпореждане се погасява. В настоящия случай е безспорно, че съпругът-съдружник притежава право на собственост в апортирания имот, има съгласие за това от другия съпруг, при което последният се е лишил от възможността и да оспори извършената сделка.

Досежно обхватът на проверката, която извършва съдията по вписванията при заявено искане за вписване на определен акт, съдът съобразява нормата на чл.

32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б.

"а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В ТР изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за 2 спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ , съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ /.

С оглед на изложеното необходимите документи за да се извърши вписване на направен апорт в търговско дружество следва дружествения договор/устава на търговеца, в който е внесен апорта, да е в писмена форма и да съдържа: име на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната оценка и основанието на правото му (чл. 72, ал. 1 от ТЗ ), като това извлечение следва да бъде нотариално заверено, съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ и писмено съгласие на вносителя /при капиталовите дружества/ с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (чл. 72, ал. 1 от ТЗ ) и съответно необходимите документи при вписвания относно имот - данъчна оценка, декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, скица или кадастрална схема и документ за правата на вносителя.

Следва да се има предвид, че в т. 1 на ТР № 7/12 г., прието от ОСГТК на ВКС, се сочи, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, без да дава указания по чл. 129, ал. 2 ГПК . Проверката на съдията по вписванията, в случаите когато не проверява правата на праводателя, се ограничава по това дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт. /така определение № 230 от 20.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4639/2013 г., I т. о., ТК/.

В конкретния случай е безспорно, че пред Съдията по вписванията не е представена декларация по чл.264 от ДОПК. Такава е представена едва с частната жалба, която обаче е след постановяване на отказа за вписване. Следователно към момента, в който е подадено заявлението за вписване не се спори, че към него не са приложени изискуемите документи за извършване на вписването. С оглед обстоятелствата, че документите следва да са редовно представени пред Съдията по вписванията, за да може са се извърши вписването по заявлението по реда, съдът намира, че последващото отстраняване от заявителя на нередовността на документите му е ирелевантно. Той следва да подаде ново заявление, по което да приложи съответния документ в изискваната от закона форма и вписването ще има ред по това ново заявление.

3

С оглед горните доводи съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, на основание чл. 577 от ГПК във връзка с чл. 32б от ПВ, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Е.Б. ЕООД, гр.София, срещу определение № от 16.07.2024 г., постановено от Съдия по вписванията при СРС по заявление с вх. № 55285 от 16.07.2024г. като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4