Определение № 40 от 31.01.2020, Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

31.01.2020 г.

Дупница

Номер Година Град

V състав - НО

Районен съд – Дупница

31 Януари

2020 на Година

Страхил

Гошев закрито

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от

Ч Н

86

2020 дело № по описа за година. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

С постановление от 15.01.2020 година на прокурор от РП-Дупница по ДП вх. № 19/2019 год., ДП-140/2019г., по описа на РП-Дупница и сл. Дело №19/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил, на основание член 243, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител, който на 29.12.2018г., в гр. Дупница, ул.

„Кулата“ се е заканил на Г.И.Х. *** с убийство като е замахнал с лопата и казал „Ще те утепам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по член 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал.1 от НК. В постановлението е прието, че в хода на наказателното производство не са събрани безспорни и категорични доказателства за осъществено престъпление от общ характер, което да ангажира намесата на прокуратурата, поради което е прекратил досъдебното производство.

Постановлението е обжалвано в срок от пострадалия Г.И.Х., чрез неговия повереник адв. Н..

Жалбоподателят посочва, че прокурорският акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като извършеното разследване не е всестранно, обективно и пълно. Оспорва изводите на прокурора, които счита за едностранчиви базирани единствено върху показанията на свидетели установяващи алиби в полза на посочения от него като извършител – св. И.Г..

Моли за отмяна на обжалваното постановление и връщането му на прокурора за допълнително разследване.

Настоящият съдебен състав на РС-Дупница, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и на изискуемите предпоставки за валидното сезиране на съда, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от оспорването му, поради което се явява допустима, а по същество е основателна по следните съображения:

От фактическа страна:

Пострадалият

Г.И.Х. и св. Ц.А.живеят на семейни начала от много години в къща с двор на адрес: гр. Дупница, ул. „Кулата“, №22. До тях на адрес: гр. Дупница, ул.

„Кулата“, №20, заедно с възрастната си майка, на 85 г., живее св. И.Г.. Дворовете на двете съседни къщи са разделени от ограда с метална мрежа висока около 1,50 м. Страните имат влошени съседски отношения от около година и половина.

На

29.12.2018 г., в 17:30 часа пострадалият Г.И.Х. и жената, с която живее на семейни начала св. Ц.А.се прибирали от пазар в жилището си на ул. „Кулата“, № 22. В това време в съседния двор св. И.Г. пренасял в метални кофи камъни, които събирал с помощта на лопата с дълга дървена дръжка. След като установили, че не са купили черен пипер, св. Г.Х. решил да се върне до магазин разположен на същата улица, където по това време пиел вино св. К.Д.. След като закупил необходимото Х. тръгнал отново да се прибира. Докато пострадалият Х. преминавал през двора си и преди да се качи по стълбите към входната си врата бил напсуван от св. Г., който след това му се заканил на с думите „ще те утепам, аз тебе че те утепам“. Х. се обърнал и се приближил към оградата, като му потърсил обяснения защо го псува и заплашва, след което се обърнал. В това време св. И.Г. извикал отново „ще те утепам“ и замахнал над мрежата с държаната от него в ръце лопата насочвайки я към главата на св. Х.. В това време св. А., която стояла на входната врата на къщата и наблюдавала случващото се извикала силно към съпруга си „Гошо“, поради което св. Г.Х. инстинктивно се навел и се отдръпнал, за да се предпази от удара. Пострадалият Г.Х. веднага се прибрал вкъщи много уплашен, като със св. А.решили незабавно да подадат жалба за случилото се в РУ на МВР-гр. Дупница, а в последствие и до РП-Дупница. Св. Г.останал отвън и продължил със събирането на камъни в двора си. Същата вечер, около 19:30 часа св. Г.тръгнал за новогодишен банкет на фирма „Автокомерс“ ЕООД, в механа „Яна“, гр. Бобошево придружаван от св. Е.В., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 4835 ВК. На банкета присъствали още свидетелите К.С., Е.Ц., Д.С.и С.П..

По искане на И.Г. по делото първоначално са били разпитани като свидетели други четири лица, съседи на същия и свидетелите Х. и А.. И четиримата свидетели – Бачкова, Костадинова, Д.и Бучински, заявяват, че не са очевидци на случая, че са в добри отношения със св. И.Г., като дават добри характеристични данни за него.

В същото време твърдят, че не общуват и не поддържат отношения със свидетелите Х. и А., като дават лоши характеристични данни за жалбоподателя Х. и особено за св. Ц.А..

Същата вечер св. Х. и св. А.отишли лично в РУ-Дупница, за да подадат жалба, но дежурния им дал бланки за заявления, които да попълнят вкъщи и им разпоредил да ги отнесат след празниците, което двамата сторили, като Г.Х. депозирал писмена жалба за случая на 04.01.2019 г. Преди това депозирали заявления от 30.12.2018 г., с които помолили органите на МВР да предупредят св. Г., по реда на чл. 65 от ЗМВР. След това на същата дата двамата дали писмени обяснения и св. Х. подписал протокол по чл. 65 от ЗМВР. Такива обяснения били снети на 08.01.2019 г. и от св. И.Г., който отказал да подпише връчения му протокол по чл. 65 от ЗМВР, което е удостоверено надлежно върху същия по съответния начин. След това тримата били разпитани като свидетели в хода на настоящото наказателно производство. По-късно в допълнителните си показания от 10:30 часа на 08.03.2019 г., св. Г.за пръв път заявил, че на посочената дата в 18:00 часа пристигнал в механа „Яна“, гр. Бобошево, по повод покана за банкет отправена му от лицето К.Н.С.– собственик на фирма „Автокомерс“ ЕООД и с още 20-30 човека празнували. При последния му разпит по ДП от 19.09.2019 г. Г.за първи път заявил, че процесната вечер негов шофьор и придружител на банкета бил св. Е.В..

От своя страна В.при разпита му след това заявил, че с Г.били заедно от следобяда на 29.12.2018 г., от около 14:00 часа, като през цялото време нямало никакви скандали и в късния следобяд отишли на банкета в механа „Яна“, гр.

Бобошево.

Първоначално от страна на прокурор при РП-Дупница е бил постановен отказ да се образува ДП, който е бил отменен по надлежния ред от прокурор от ОП-Кюстендил, след което първоначално определеният прокурор се е отвел и делото е разпределено на друг прокурор от РП-Дупница, който е образувал същото по реда на чл. 212, ал.1 НПК, срещу неизвестен извършител, а след извършени действия по разследването го е прекратил с постановление отменено с влязло в сила Определение №378/22.07.2019 г., по ЧНД № 762/2019 г. на РС-Дупница, Н.О., V състав, с което са дадени подробни указания. В кориците на приложените към настоящото ЧНД три тома от ДП липсват постановлението за отказ и постановлението за отвод на първоначално определения прокурор, които бяха налични при предходното разглеждане на прекратяване по ДП от същия съдебен състав.

От правна страна:

От изключителната, неприкосновена и конституционно установена компетентност на прокурора, е да прецени при всяко водено досъдебно производство, дали има извършено противоправно деяние, каква да бъде неговата правна квалификация, дали да бъде привлечено дадено лице като обвиняем или не.

В този смисъл виж и Решение № 7/2004 год. на Конституционния съд. Законодателят обаче е въвел наказателнопроцесуален институт за съдебен контрол върху тези прокурорски актове, с които се прекратява наказателното производство. Съдът намира, че в случая изводът на прокурора за липса на извършено деяние съставомерно по чл. 144, ал.3 от НК, по смисъла на чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 2 от НПК е неправилен и не почива на вярна и логична интерпретация на събраните доказателства по делото, както и влиза в разрез с правилата на житейската логика.

В обжалваното постановление не е налице анализ, а единствено цитиране, преразказ и резюмиране на събраните до момента гласни доказателства. Анализа като когнитивна специфична дейност предполага съпоставяне в детайли и качествено проучване на наличната информация, във всяка една част от изявленията на свидетелите.

Необходимо е критично сравняването на същата с информацията налична в събраните по делото писмени доказателства, както и съобразно заявеното от всеки от тези свидетели при предходните им разпити в хода на разследването. Единствено умозрително и след такъв дедуктивен синтез и сложна рационална оценка на различните доказателствени източници, базирана на опитните правила и законовите механизми може да се стигне до краен, обоснован и логичен извод по същество за наличие или липса на осъществено деяние по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК. Едва по-нататък при установеност и наличност на конкретно извършено фактически деяние може да се обсъжда, има ли същото по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2 от НПК, съставомерните характеристики на престъпление от обективна и субективна страна. Тук именно се разминават вижданията на настоящия съдебен състав и прокурора.

Според прокурора, макар да има осъществено деяние липсват доказателства за престъпление от общ характер, т.е. реализирана е хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2 от НПК. В тази насока е направено изявление „не се събраха доказателства за осъществено престъпление от общ характер.

Наред с това не е посочена цифрово и конкретната правна норма от чл. 24, ал.1 НПК, към която императивно препраща текстът на чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, който прокурорът е използвал като бланкетно правно основание за прекратяването. Мотиви в постановлението засягащи този въпрос са налични едва в цитираното едно изречение, в предпоследния абзац, непосредствено преди диспозитива. От тях не става ясно, защо след като се посочват и кредитират от прокурора гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите присъствали на банкета в гр.

Бобошево / К.С., Е.В., Е.Ц., Д.С.и С.П.

/, които потвърждават алибито /отсъствието на св. Г.от мястото, в часа на инцидента – гр. Дупница, ул. „Кулата“, след 17:30 часа/, защо не се прекратява досъдебното производство в хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1, пр. 1 НПК при липса на изобщо осъществено от него деяние. Тъй като, ако се възприемат за достоверни тези показания това означава, че обективно е било невъзможно св. Г.да е едновременно на двете места по едно и също време. Вместо да заяви, че според него деянието не е извършено, прокурорът твърди, че макар и извършено не са събрани доказателства за осъществено престъпление от общ характер, т.е. ползва се от хипотезата на чл.

24, ал.1, т.1, пр. 2 НПК – деянието не съставлява престъпление.

Според съда явно и несъмнено от събраните до момента в хода на разследването по процесното ДП писмени и гласни доказателства се установява, че е било налице деяние осъществено спрямо пострадалия Г.Х. в присъствието на живеещата на семейни начала с него свидетелка Ц.А.. Макар и противоречива в определени части доказателствената съвкупност от гласни и писмени доказателства дава възможност да се определи несъмнено осъщественото на 29.12.2018 г. в гр. Дупница, ул.

„Кулата“, около 17:30 часа, спрямо пострадалия Г.Х. деяние като такова представляващо престъпление от обща характер – закана с убийство по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Текста на чл. 144, ал.1 от НК гласи, че:

„Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години“, а според ал. 3:

„Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода до шест години“.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е доказано, че деецът посочен като И.Р.Г.от пострадалия Г.Х., свидетеля-очевидец Ц.А.и косвено в подкрепа на казаното от тях и от св. К.Д.се е заканил с убийство на Г.Х. като е отправил репликите „ще те утепам, аз тебе че те утепам“ и е замахнал през мрежата с държаната от него в ръце лопата насочвайки я към главата на пострадалия. Тоест според скромното мнение на съда, което не обвързва задължително прокурора, от обективна страна И.Г. е извършил закана с убийство, по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, по отношение на Г.Х., в присъствието на св. Ц.А.. Този съдебен състав без да обвързва по никакъв начин държавното обвинение е на мнение и че деянието е съставомерно, също така и от субективна страна, доколкото всяко наказателноотговорно лице като пълнолетно и разумно такова осъзнава, че с подобни словесни реплики и фактически действия /волеви телодвижения/ насочени непосредствено спрямо друго физическо лице би могло да възбуди основателен страх за осъществяването на изречените вербално закани. Въпреки това деецът не се е въздържал, както му разпорежда императивно наказателния закон, а напротив самоволно и умишлено е извършил целенасочено, описаните по-горе действия, преследвайки общественоопасните им последици свързани със застрашаване обществените отношения гарантиращи правата на неприкосновеност на личността и свободната воля на пострадалия Г.Х..

Разпечатката съдържа 59 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e28d2ad-a9a3-4784-a261-691290c3eeb6