Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13 от 10.01.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 347/2022
Вид
Определение № 13
Подписан
10.01.2023
Състав
Валентина Петрова Димитрова, Атанас Дечков Христов, Светлана Кънчева Чолакова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Разград, 10.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20223300500347 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от молителя И. Д. С., частна жалба срещу определение № 512 от 02.12.2022 г. по гражданско дело № 20223320100744 по описа за 2022 година на Районен съд – К., В ЧАСТТА , в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за обезпечение на иска, чрез налагане запор върху МПС-то на ответника.

Излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановения акт в обжалваната му част. Акцентира, че цената на възбранения имот е значително по-ниска от размера на иска. Този имот бил придобит от ответника в режим на СИО поради което тази мярка сама по себе си не може да задоволи обезпечителната нужда дори и на половина.

Разградски окръжен съд, като взе предвид съображенията на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалвания акт, съставът на районния съд е приел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението, а именно - допустимост и вероятна основателност на предявената искова претенция съобразно изложените фактически твърдения и представени доказателства, както и наличие на обезпечителна нужда. При преценка наличието на подходяща мярка по смисъла на чл. 397 ГПК за подходяща такава измежду посочените съдът е приел – налагане възбрана върху недвижим имот. По отношение на другата обезпечителна мярка – запор върху МПС лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *********, искането е оставено без уважение, като съдът е приел, че наложената мярка възбрана „ще задоволи обезпечителната му нужда, дори и в размер на права на собственост в полза на ответника върху ½ ид. част от посочения за възбрана недвижим имот“.

Предмет на частната жалба е определението в частта, с която молбата е оставена без уважение.

Поначало, когато се иска една обезпечителна мярка, съдът не сравнява 1 обезпечителната нужда със стойността на имуществения обект, чието възбраняване или запориране се иска. Той преценява най-общо нуждата от обезпечение в сравнение с ориентировъчната стойност на имуществените обекти, чието възбраняване или запориране се иска, а когато са поисканиповече обезпечителни мерки, може да допусне исканите възбрани и запори върху част от поисканите обекти, за да не допусне свръхобезпечение.

Така и Определение № 4144 от 20.10.2022 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3718/2022 г.

По настоящото дело, като съобрази размера на претенцията, за която първостепенният съд е приел, че молбата за обезпечаването е основателна, която е за 9 500 лева, намира за основателно възражението, че допуснатото обезпечение - възбрана върху недвижим имот, закупен от ответника през 2021г. за сумата 6 900 лв. / сумата е видна от нотариалния акт, а и не се спори, че ответникът го е придобил в режим на СИО/, е недостатъчно. Ето защо, настоящият състав намира, че за нуждите на обезпечението молбата следва да се уважи изцяло.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК: „ Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.“.

Мотивиран по гореизложения начин, на основание чл. 396, ал.2 ГПК, съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 512 от 02.12.2022 г. по гражданско дело № 20223320100744 по описа за 2022 година на Районен съд – К., В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, вместо което постанови:

ДОПУСКА обезпечение на предявения от И. Д. С., ЕГН ********** от ***** срещу Б. В. Г., ЕГН ********** от ******. осъдитеилен иск с правна квалификация чл. 45 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, по гражданско дело № 20223320100744 по описа за 2022 година на Районен съд – К., чрез налагане на допълнителна обезпечителна мярка, а именно:

ЗАПОР върху лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.

Препис от определението да се връчи на молителя, на основание чл. 7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок, който за молителя тече от датата на връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, на основание, чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то във вр. с ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2