Определение № 1169 от 09.09.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Варна, 09.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900304 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. И., общ. А., обл. В., ул. „О. П.“ № *, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище в гр. София, ***, представлявано от Диана Николова Манева, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 10.03.2023 г., реализирано виновно от водач, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с мораторно обезщетение върху претендираните суми, считано от извънсъдебното предявяване на застрахователната претенция.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените от него писмени доказателства, за допускане на СМЕ, СПЕ, за събиране на гласни доказателства и за задължаване на ответното дружество на основание чл. 190 от ГПК да представи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, валидна до 26.08.2023 г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК от ответното дружество, чрез юрисконсулт Р. Л., е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции и за недопустимост на исковете за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, поради липса на извънсъдебното им предявяване пред застрахователя. , на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа предявените искове.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с която се оспорват изложените в допълнителната искова молба твърдения.

1

По допустимостта на иска:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на МПС, застрахован при ответника, за което ответникът-застраховател е приел да покрие риска, съгласно договор за застраховка “Гражданска отговорност”.

Представени са доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, по която към датата на настоящото произнасяне е изтекъл предвидения в закона тримесечен срок и липсват твърдения за определено и изплатено обезщетение. Релевираното от ответника възражение за недопустимост на част от исковите претенции за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, поради неспазването на реда за тяхното предявяване по чл. 380 от КЗ, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, съдът преценява за неоснователно. В обхвата на застрахователното покритие попадат неимуществените и имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от увреждането. По размер, същите са предмет на доказване в настоящото производство като съдът съобразява, че те са заявени съвкупно като имуществени вреди в отправената до застрахователя писмена претенция.

Сезиран е компетентен съд. При липса на основания за противния извод, съдът приема, че предявените искове са допустими

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове са с предмет право по застрахователно правоотношение, същите следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране. Предприетото от ответника оспорване на истинността на представените от ищеца писмени доказателства касае тяхната доказателствена стойност, по която съдът ще се произнесе по същество на спора, а не тяхната допустимост и относимост.

СЪДЪТ намира за допустимо и относимо исканото от ищеца назначаване на съдебномедицинска експертиза, като с оглед наведените твърдения и предприети оспорвания, включително релевираното възражение за съпричиняване, основателно се явява искането на ответника за провеждане на комплексна САМЕ с поставените от страните задачи. Възражението на ищеца относно допускане на САТЕ, предвид приложението на чл. 300 от ГПК, е неоснователно. Отделно от вината, факта на деянието и неговата противоправност, от значение за последиците от деликта са факти и обстоятелства, които подлежат на установяване с оглед основателността и размера на претендираното обезщетение, както и възможното съпричиняване на вредоносния резултат, които не се обхващат от задължителната за гражданския съд присъда, респ. споразумение.

2

СЪДЪТ намира за допустимо и относимо към предмета на спора исканото от ищеца провеждане на съдебно-психиатрична експертиза, но предвид обстоятелството, че формулираната задача за оценка влиянието на инцидента върху психоемоционалното състояние на пострадалия, е от компетентността на психолог, а не на психиатър (доколкото не се твърди наличие на психиатрично заболяване), поисканата експертиза следва да се назначи като психологична, а не като психиатрична.

СЪДЪТ намира, че доколкото с отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесното МПС, искането на ищеца за задължаване на ответника да представи застрахователната полица по реда на чл. 190 от ГПК, следва да се остави без уважение, като ненужно.

СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за установяване наличието на неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, следва да бъде уважено.

СЪДЪТ намира искането на ответното дружество за допускане до разпит при режим на призоваване на Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т. м.“ № **, за относимо и допустимо и следва да се уважи.

СЪДЪТ намира искането на ответника за назначаване на съдебносчетоводна експертиза с поставения от страната въпрос за относимо към предмета на спора.

СЪДЪТ намира, че искането на застрахователя за приобщаване към настоящото дело на материалите по досъдебно производство № 92/2023 г. по описа на РП-Варна следва да се уважи с оглед изясняване на факти и обстоятелства от значение за предмета на спора.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. И., общ. А., обл. В., ул. „О. П.“ № *, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище в 3 гр. София, ***, представлявано от Диана Николова

Манева, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за настъпил риск по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с мораторно обезщетение, както следва:

1. сумата от 8 719,54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на писмената застрахователна претенция – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане;

2 . сумата от 66 009 лв. /равностойността на 33 750 евро/ , представляваща обезщетение за пропуснати ползи от месечни трудови възнаграждения за периода от 15.03.2023 г. до 15.01.2024 г. /месечно възнаграждение в размер на 3 375 евро/, ведно със законната лихва, считаното от предявяване на писмената застрахователна претенция – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане;

3 . сумата от 3 295 лв. /равностойността на 1 685 евро/ , представляваща обезщетение за пропуснати ползи от месечна вноска в допълнителен пенсионен план от страна на работодателя за периода от 15.03.2023 г. до 15.01.2024 г. /месечна вноска в размер на 168,5 евро/, ведно със законната лихва, считано от предявяване на писмената застрахователна претенция – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане;

4 . сумата от 9081 лв. /равностойността на 4 600 швейцарски франка/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от семейни надбавки за две деца за периода от 15.03.2023 г. до 15.01.2024 г. /месечна вноска в размер на 460 швейцарски франка общо за две деца/, ведно със законната лихва, считано от предявяване на писмената застрахователна претенция – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане;

5 . сумата от 977 лв. /равностойността на 500 евро/ , представляваща загуба на бонус за връщане/еднократно за сезон, ведно със законната лихва, считано от предявяване на писмената застрахователна претенция – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане;

6 . сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2023 г. на път II-29, км. 6 КППАксаково, обл. Варна, при управление на лек автомобил „Ауди Кю Ес-3“ с рег.

№ * **** **, Д. Д. Г., в нарушение на разпоредбите на чл. 6 и чл. 46, ал. 2 от 4

ЗДвП, предизвикал ПТП, при което по непредпазливост причинил на И. А. И., който в този момент се е придвижвал в посока гр. Добрич с мотоциклет „Сузуки“ с рег. № * **** *.. следните травматични увреждания: разкъсване на пикочен мехур с излив на кръв в малкия таз, счупване на срамните кости в областта на съчленението, счупвания на кръстцово-хълбочна става в ляво, гръдна кост, седмо, осмо и девето леви ребра, лакътен израстък на лявата лакътна кост, големия пищял на лявата подбедрица, ходилно-предходилните кости на дясно стъпало. По случая било образувано досъдебно производство № 92/2023 г. по описа на СПП при ОДМВР-Варна и НОХД № 752/2024 г. по описа на ВРС, което приключило с влязло в сила на 27.03.2024 г. споразумение, по силата на което Д. Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

След инцидента ищецът бил приет за оперативно лечение в МБАЛ „Св. АннаВарна“, където били извършени множество оперативни интервенции. С Експертно решение на ТЕЛК от 22.01.2024 г. било определено, че ищецът е с 60 % трайна неработоспособност, като състоянието му не се е подобрило към датата на подаване на исковата молба. В резултат от уврежданията настъпили негативни промени в живота на ищеца, сред които нарушение на съня, стрес, тревожност и чувство на безполезност. Претендираните неимуществени вреди се изразявали в претърпените болки и страдания, както и негативни психични изживявания и емоционален, с във връзка с проведеното лечение, ищецът направил и разходи, представляващи претендираните имуществени вреди.

Към момента на инцидента ищецът имал сключен трудов договор с .. За обезщетяване на претърпените вреди, ищецът отправил писмена претенция към ЗАД „Армеец“, получена от застрахователя на 09.05.2023 г, по която липсва произнасяне в законоустановения срок.

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът ЗАД „Армеец“, депозира писмен отговор, с който не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва основателността на исковете за неимуществени вреди и имуществени вреди – пропуснати ползи и допустимостта на иска за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, предвид незаявяването им пред застрахователя. Оспорва наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и отговорността на застрахования по „Гражданска отговорност“ водач за настъпване на процесното ПТП, чиято вина също оспорва. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между произшествието и претендираните вреди, които също оспорва по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от ищеца и излага доводи за правомерно управление на автомобила от Д. Г.. Оспорва претенцията за имуществени вреди и в евентуалност - размера на претендираните неимуществени вреди. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не съответстват на приложените към същата доказателства. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми, 5 представляващи пропуснати ползи и в тази връзка оспорва истинността на представените писмени доказателства. Оспорва основанията за възникване на вземанията, претендирани като пропуснати ползи.