Определение № 136 от 10.05.2023, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. гр. Хасково, 10.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Частно наказателно дело № 20235640200357 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от Наказателно – процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от С. С. С. от град Д. срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП – Хасково от 24.02.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 829/2022 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо преписка вх. № 4369/2022 г. по описа на РП – Хасково в частта относно повдигнатото обвинение срещу Х. В. Т. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс.

След дадени от съда указания, се пояснява с допълнителна писмена молба, че се обжалва постановлението на прокурора и в частта, с която е спряно наказателното производство. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково, тъй като изводите на прокурора били противоречиви и достигнати при неизяснена по необходимия обективен, пълен и всестранен начин, фактическа обстановка. Твърди се от жалбоподателя, че не била изяснена докрай фактическата обстановка по случая, като излага конкретни фактически твърдения и доводи в подкрепа на тезата си за немотивираност, 1 нелогичност и необоснованост на акта на прокурора. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на прокурора за продължаване на действията по разследването със задължителни указания за прилагането на закона, а по същите съображения – бъде отменено постановлението на прокурора и за спиране на наказателното производство.

Жалбата е подадена в законния срок, доколкото липсват доказателства за дата на съобщаване на постановлението на прокурора на жалбоподателя по – ранна от 13.03.2023 г., срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, от лице, разполагащо с необходимия обем представителна власт и овластено от лице, надлежно легитимирано да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство - пострадалия, поради което е процесуално допустима в частта, с която се атакува постановлението за прекратяване на наказателното производство. Жалбата е подадена и в срока по чл. 244 НПК, от надлежно процесуално – легитимиран субект, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и се явява процесуално допустима и в тази част.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 829/2022 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо преписка вх. № 4369/2022 г. по описа на РП – Хасково е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 29.09.2022 г. на прокурор в Районна прокуратура – Хасково и водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК - за това, че в период с неустановена начална дата до 18.08.2022 г. в с. С., общ.Минерални бани, обл.

Хасково, са отнети чужди движими вещи – електрожен, 2 метални бутилки за въглероден двуокис, ръкавици, маска за рязане и 6 буркана пчелен мед, от владението на С. С. С. от гр.Д., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят .

В хода на досъдебното производство в процесуалното качество на обвиняем е привлечен Х. В. Т. за престъпление, квалифицирано по чл. 196, ал.

2

1, т. 2, е. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс, непосредствено след което са извършени и съответните правнодължими действия – разпит на обвиняем, който обаче е заявил, че ще възползва от правото да даде обяснения на по – късен етап. Събрани са гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на отделни лица, назначени са експертизи – оценителни и видеотехническа и лицево идентификационна. Изискани са и приобщени като писмени доказателства, документи, необходими за изясняване на релевантни обстоятелствата от предмета на доказване, въз основа на които е възприета следната фактическа обстановка:

Свидетелят С. С. С. притежавал наследствен имот - къща с двор, с прилежащи постройки, в село С., общ. Минерални бани, обл. Хасково, който регулярно посещавал. В помощна пристройка към къщата, вратата, на която се заключвала с катинар, свид. С. С. държал селскостопански инвентар и различни инструменти. В пристройката /масивен навес с дървена врата и два прозореца/ държал ЦЕО заваръчен апарат с електрожен, марка „Вион“, закупен от него през месец декември 2021 г., маска и ръкавици за заваряне, 2 пълни бутилки с въглероден двуокис, манометър, 2 броя ролки тел за електрожен – едната неръждавейка, другата – черна, за обикновено желязо, както и 6 броя буркани от по 1 кг домашен пчелен мед. Тъй като не пребивавал за постоянно в имота в село С., свид. С. С. бил монтирал външна камера за видеонаблюдение и запис. Камерата била монтирана на външната стена на къщата, под стрехата и записвала в карта с памет.

Последно св.С. бил в имота си на 11.08.2022 г.

На 18.08.2022 г., когато отишъл в имота си, свид. С. С. установил, че катинарът на вратата на пристройката бил разбит и била извършена кражба на ЦЕО заваръчен апарат с електрожен, марка „Вион“, закупен от него през месец декември 2021 г., маска и ръкавици за заваряне, 2 пълни бутилки с въглероден двуокис, манометър, 2 броя ролки тел за електрожен – едната неръждавейка, другата – черна, за обикновено желязо, както и 6 броя буркани от по 1 кг домашен пчелен мед. Свидетелят С. С. установил и, че камерата, поставена на външната стена на къщата му, била с прерязани кабели на захранването. При преглед на записите, съхранени на картата с памет, предадени на разследването, установил, че лицето, влязло в двора на имота 3 му, на 14.08.2022 г., било бившият съпруг на сестра му – Х. В. Т..

Установено било от прокурора, въз основа на събрани по надлежния ред писмени доказателства е, че Х. В. Т. е криминално проявен и многократно осъждан като осъждането му по НОХД № 2641/2016 г. по описа на ОС – Пловдив, с Присъда № 124/20.12.2016 год., в законна сила от 22.08.2017 год., на подс. Х. Т. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, при първоначален строг режим, за извършено престъпление по чл.124, ал.1, вр.чл.129, ал.2 от НК, а по НОХД № 4785/2018 год. по описа на РС – Пловдив, със Споразумение № 781/10.09.2018 год., му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, при първоначален строг режим, за извършено престъпление по чл.131а, вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. С протоколно определение от 10.09.2018 г. по НОХД № 4785/2018 г. по описа на РС – Пловдив, в законна сила от 26.09.2018 г., е определено едно общо и най -тежко наказание, измежду наложените на Х. В. Т. наказания по НОХД № 2641/2016 год. по описа на ОС – Пловдив и по НОХД № 4785/2018 год. по описа на РС – Пловдив, а именно:

„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири години, при първоначален „строг“ режим. На основание чл.24 от НК така определеното наказание е увеличено с 1 /една/ година, на общо 5 /пет/ години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, изтърпяно на 15.01.2021 г.

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването видеотехническа и лицево – идентификационна експертиза, на записа, предаден от свид. С. Терзийски, се вижда лице, което експертът на база множество общи и частни признаци, идентифицира като Х. В. Т., което се движи от дясно наляво на екрана, преминава пред обектива на камерата и се качва по стълбите. След това слиза по тях и се наблюдава преместване на ракурса на камерата, първо нагоре, после остава с ракурс отвесно надолу, като така записът свършва.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно – оценителна експертиза, стойността на 1 брой ЦЕО с електрожен марка „Вион“ ММА/МIG 250A CO2, син на цвят, маска за заваряне - черна на цвят, чисто нови ръкавици за заваряне, 2 броя пълни метални бутилки с въглероден двуокис – червена и сива на цвят, 1 брой манометър за въглеродните бутилки – златист на цвят, две ролки тел за електрожен – едната неръждавейка, а 4 другата черна за обикновено желязо - черна на цвят и 6 броя по 1 кг. буркани с пчелен домашен мед, е 964 /деветстотин шестдесет и четири/ лева.

След приключване на разследването, представителят на РП – Хасково е приел наличие на основание за частично прекратяване на наказателното производство, тъй като не били събрани категорични обективни данни именно обв. Х. В. Т. да е извършител на престъплението. Имало приобщени единствено косвени доказателства – видеозапис, а при липсата на други доказателства не можело да се направи безпротиворечив и еднозначен извод за авторството на деянието. Още повече, съгласно трайната съдебна практика, цитирана в постановлението, изводът за авторството на едно престъпление би могъл да бъде изграден на основата само на косвени доказателства, ако последните образували такава верига, система, че направеният въз основа на тях извод да бъде единствено възможен и да не поражда никакво съмнение. В настоящия случай анализът на доказателствата, в това число и опитните правила налагали по - скоро обратния извод. Позовава се и на общовъзприетия принцип в наказателното право, че съмнението се тълкува в полза на обвиняемия /„ in dubio pro reo”/, а освен това и константна съдебна практика било положението, че присъдата, респ. обвинението не можело да почива на предположения. По тази причина наказателното производство в частта относно повдигнатото обвинение срещу Х. В. Т. с ЕГН: ********** от с. С., общ. Р., обл. П., следвало да бъде частично прекратено поради недоказаност, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

Доколкото по делото безспорно било установено, че е налице извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, а именно: на 14.08.2022г. в с. С., обл. Хасково, чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот /счупен катинар/ били отнети чужди движими вещи, а именно – 1 брой ЦЕО с електрожен марка „Вион“ ММА/МIG 250A CO2, син на цвят, маска за заваряне-черна на цвят, чисто нови ръкавици за заваряне, 2 броя пълни метални бутилки с въглероден двуокис – червена и сива на цвят, 1 брой манометър за въглеродните бутилки – златист на цвят, две ролки тел за електрожен – едната неръждавейка, а другата черна за обикновено желязо - черна на цвят и 6 броя по 1 кг. буркани с пчелен домашен мед, на обща стойност 964 /деветстотин шестдесет и четири/ лева, от владението на С. С. С. от гр. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а от извършените процесуално - следствени 5 действия, и въпреки положените в тази насока усилия, извършителят на престъплението по досъдебното производство към момента не бил разкрит, прокурорът приел наличието на основание за спиране на наказателното производство.

Горният извод на държавното обвинение за наличие на основание за основание за спиране на наказателното производство, не би могъл да бъде споделен от съда най – малко поради съображения от чисто процесуално естество, изразяващи се, че юридически и логически конструкцията на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство, по отношение на лицето, привлечено като обвиняем, поради недоказаност на авторството на деянието и последователно спирането на наказателното производство в хипотезата на неразкрит извършител на деянието намира безусловно резон, но правно – технически е възможно само и единствено след формално реализиране на такава хипотеза. Това би станало, обаче, едва след влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство. Нещо, което в конкретната хипотеза не е осъществено като условие и поради това, произнасянето на прокурора за спиране на наказателното производство е преждевременно предприето, а актът, с който това е сторено подлежи на отмяна от съда на процесуално основание без изследване на въпросите по същество в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност. Последното е особено показателно и с оглед достигнатия извод от съда, че актът на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство относно повдигнатото обвинение срещу Х. В. Т. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс е необоснован, поради достигнатия в рамките на дължимия съдебен контрол извод, че е постановен без да са извършени всички възможни процесуални действия и събиране на съответни доказателства, които имат значение за преценката относно неговата правилност.