Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 748 от 10.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2087/2025
Вид
Решение № 748
Подписан
10.06.2026
Състав
Стою Христов Згуров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100902087 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-ДОВЕРИЕ“ АД, ЕИК: 131372487 срещу Национална здравноосигурителна каса ЕИК: 121858220, с която е предявен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО за заплащане на сумата 44 993,69 евро (88 000 лв.) - задължение за изпълнени, но незаплатени медицински дейности по 11 броя клинични пътеки „КП 168“ за месец октомври 2019 г. съгласно договор № 22-2483/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между „МБАЛ-Доверие“ АД и директора на СЗОК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 31 045,13 евро (60 719 лв.) - мораторната лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2019 г. до 22.10.2025 г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № 22¬2483/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2018 г., по силата на който той е изпълнител на медицинска помощ, а ответникът възложител. Сочи, че към процесния период е притежавал валидно разрешение за осъществяване на лечебна дейност и е вписан в регистъра на лечебните заведения за болнична помощ, като е изпълнявал дейности по клинични пътеки за здравноосигурени лица при условията на договора и относимата нормативна уредба.

Излага твърденията, че в изпълнение на договора е извършил и надлежно е отчел 11 броя клинични пътеки № 168 за месец октомври 2019 г., като всяка от тях е на стойност 8 000 лв., но ответникът не е заплатил дължимото 1 възнаграждение в уговорените срокове. Твърди, че първоначално е постановен отказ за заплащане на тези дейности със заповед на директора на СЗОК, който отказ е бил отменен с влязло в сила решение на Административен съд София-град, потвърдено от ВАС. Сочи, че в административното производство е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, установяваща, че при всички 11 здравноосигурени лица са налице критериите за хоспитализация и не са констатирани нарушения в лечението.

Ищецът счита, че след влизане в сила на съдебните решения по административното производство, ответникът дължи заплащане на извършените и отчетени медицински дейности, но въпреки отправени покани и мотивирани искания за плащане, сумите не са изплатени. Заявява, че на основание договора и НРД за медицинските дейности, при забава на плащането се дължи и лихва за забава.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника, с който се оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция.

В отговора ответникът сочи, че за претендираните медицински дейности липсва правно основание за заплащане по индивидуалния договор № 222483/22.05.2018 г., тъй като същите не отговарят на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и приложимата нормативна уредба.

Излага възраженията, че първоначалният отказ за заплащане на 11-те истории на заболявания по КП № 168 е бил правилен и законосъобразен, поради неспазване на индикациите за хоспитализация и диагностичнолечебния алгоритъм, предвид нормативните изменения, с които КП № 168 е ограничена до онкологични гинекологични заболявания. Твърди, че лечебното заведение не е изпълнило задължителните критерии по чл. 286, т. 6, б. „а“ и чл. 345, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2018 г., поради което НЗОК не дължи заплащане.

Ответникът поддържа, че между страните вече е било проведено административно производство, приключило с влязло в сила решение на ВАС (Решение № 4002/27.04.2022 г. по адм.д. № 11972/2021 г. на ВАС, 6 отд.), което се ползва със сила на присъдено нещо относно същия предмет, между същите страни и на същото основание. Сочи, че с настоящия иск ищецът за трети път предявява идентично вземане, поради което спорът е преклудиран и искът е недопустим.

Ответникът сочи, че съдебните решения по административното дело не са осъдителни и не съдържат диспозитив за заплащане на сумата от 88 000 лв., поради което не съществува подлежащо на изпълнение вземане срещу НЗОК.

Заявява, че ищецът не е представил изпълнителен лист за претендираната главница, а такъв е бил издаден единствено за присъдените разноски, които са изплатени.

Ответникът навежда и възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че вземането представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и е погасено с изтичане на тригодишния давностен срок.

2

В законоустановения срок постъпи допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа доводите си и заявява, че възражението на ответника за формирана сила на пресъдено нещо е неоснователно, тъй като административните производства са имали различен предмет и правно основание и не са разрешавали облигационен спор за дължимост на парично вземане. Поддържа, че с влезлите в сила решения на АССГ и ВАС е отменен единственият отказ за плащане, което води до възстановяване действието на договора и изискуемост на вземането, при липса на нов административен акт за отказ. Оспорва възражението за липса на изпълнителен лист като неправилно и сочи, че настоящото исково производство е единственият допустим способ за защита на признатото материално право. Навежда аргумента, че вземането не е периодично и не е погасено с изтичането на кратката тригодишна давност, а е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Излага и доводи за недобросъвестно поведение на ответника, изразяващо се в противопоставяне на формални процесуални възражения, вместо доброволно изпълнение на договорното задължение.

В срок от страна на ответника постъпи и отговор на допълнителната искова молба, с който последният доразвива възраженията си и поддържа всичко изложеното до момента в отговора на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът не изпрати представител.

Ответникът беше представляван в съдебното заседание от пълномощника му ю-т Д., който оспорва иска, като счита, че той е недопустим, евентуално неоснователен. Моли съда да прекрати делото.

Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между страните по делото е сключен Договор № 22-2483/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2018 г., че ищцовото лечебно заведение е извършило твърдените в исковата молба медицински дейности по клинични пътеки и процедури, за което са подавани отчети в СЗОК; че издадената заповед № РД-15-115 от 02.02.2021 г. на Директора на СЗОК е отменена с решение на Административен съд - София - град по адм.д. № 2987/2021 г., потвърдено с решение по адм.д. № 11972/2021 г. на ВАС, 6 отд.

Видно от чл. 1 от представения договор № 22-2483/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОКвъзложител и МБАЛ „Доверие“- изпълнител на медицински дейности, изпълнителят се задължава да извършва медицински и здравни дейности, които са изброени в табличен вид по съответната клинична пътека (КП) на НРД за медицинските дейности от 2018 г. В това число е включена и клинична пътека № 168 „Високотехнологична асистирана с робот гинекологична 3 хирургия“, в област на медицината – Гинекология.

Според клаузата на чл. 4 от договора, изпълнителят има право да получава договорено заплащане на извършените медицински дейности по клинични пътеки при условията и сроковете предвидени в Рамковия договор.

По-конкретно цените за извършените медицински дейности са посочени в чл.

20 от договора, като за процесните клинични пътеки (КП № 168 „Високотехнологична асистирана с робот гинекологична хирургия“) стойността е 8 000 лв. Предпоставките, за да бъде изплатена съответната дейност по клинична пътека са изброени в чл. 25 и те са: отчетената пътека да бъде включена в предмета на договор; хоспитализираното лице да е с непрекъснати здравноосигурителни права или те да бъдат възстановени ; да са спазени индикациите за хоспитализация, поставена окончателна диагноза, дехоспитализация; изпълнителят да е спазил всички условия и изпълнил задълженията си във връзка с осигуряването на пациентите; самата дейност да е отчетена по реда и условията на НРД, както и условия, свързани с устройствени правила на лечебните заведения.

Представена е заповед№ РД-15-115/02.02.2021 г. на Директора на СЗОК за отказ от заплащане на медицински дейности. Този акт е отменен с решение № 5985/21.10.2021 г. по адм.дело № 2987/2021 г. на АССГ, II отд., 68 състав, потвърдено с решение № 4002/27.04.2022 г. на ВАС, 6 отд. Във връзка с претенцията на МБАЛ Доверие за изплащане на цената на извършените дейности след като заповедта на Директора на СЗОК е отменена, е представена и приет по делото покана с вх. № 22-2483-45/13.12.2022 г. От нея е видно, че ответникът е поставен в забава за заплащането на претендираното вземане от страна на ищеца.

Представени са медицински документи, част от 11 броя история на заболяванията (ИЗ) на пациентки, на които е извършена високотехнологична асистирана с робот гинекологична хирургия, които са подробно разгледани и анализирани от вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от приетите като писмени доказателства по делото 11 броя история на заболяванията (ИЗ) на пациентки, на които е извършена високотехнологична асистирана с робот гинекологична хирургия, се установява, че съгласно изискванията на КП № 168 от Приложение № 17 на НРД за медицинските дейности за 2018 г. критериите за хоспитализация включват диагностика и лечение при хистологично доказани неоплазми, персистираща абнормна цитологична и хистологична находка за предракови изменения на женските гениталии, тумори на яйчниците и маточните тръби, миома, доброкачествени образувания на яйчниците, ендометриоза, възпалителни заболявания и други състояния, изискващи оперативно лечение. Критериите за дехоспитализация включват липса на фебрилитет през последните 48 часа, липса на значими субективни оплаквания, спокойна оперативна рана, възстановен чревен пасаж и осигурен дренаж на урината, липса на патологични процеси в областта на 4 операцията и коректно попълнен клинико-лабораторен минимум.

Според заключението на вещото лице, при всички пациентки е било налице състояние, съответстващо на критерия „персистираща абнормна цитологична и хистологична находка за предракови изменения на женските гениталии“, представляващо индикация за хоспитализация по КП № 168.

Вещото лице е пояснило, че липсата на окончателно установено злокачествено заболяване не означава липса на основание за хоспитализация, тъй като клиничната пътека обхваща и предракови състояния. Извършените преди хоспитализацията прегледи са обосновавали извод за наличие на индикации за болнично лечение. При всички пациентки са били налице и критериите за дехоспитализация.

Вещото лице е приело още, че при всички пациентки е налице корелация между първоначалната диагноза и последващия хистологичен резултат от отстранените органи, като резултатите са били приложени към историите на заболяването и отразени в епикризите.

Според заключението лечението на всички пациентки е проведено правилно и в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 168, както и с изготвения диагностично-лечебен план. Посочено е, че алгоритъмът е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични дейности, заплащани по клиничната пътека.