Решение № 123 от 21.03.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Перник, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500618 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана от К. Л. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т. И. С. от САК срещу решение № 63 от 05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 402/2021 г., на P C – Радомир, с което са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, предявени от К. Л. С. срещу С. Б. С., за признаване за установено в отношенията между ищцата и ответницата, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор № 412332.20.17, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, община ***, одобрени със Заповед РД-181120 от 16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща поземлен имот - нива с площ от 3.386 дка, девета и четвърта категория, в мест.“***“, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот № ***- нива на С. Б. С., имот № ***- населено място в с.***, общ.***, имот № ***- път III клас на Министерство на транспорта, имот № ***- напоителен канал и имот № ***- полски път на община ***, за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху процесния недвижим имот, както и да отмени съставения в полза на ответницата нотариален акт за 1 собственост върху недвижимия имот, придобит на основание възлагане от частен съдебен изпълнител № **, том **, рег. № ***, дело № 259 от 16.09.2020 г., издаден от Нотариус М.Д. с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд-Радомир. С обжалваното решение е било прекратено, като недопустимо производството по предявените евентуални искове на К. Л.

С. срещу С. Б. С., с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД– за присъждане на паричната равностойност на продадения недвижим имот, съгласно чл.68 ЗС, вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.

С оглед изхода н а спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК районният съд е осъдил ищцата да заплати на ответницата сумата от 600 лева - направени разноски по делото.

С жалбата адв. Т. С. обжалва изцяло постановеното на 05.05.2022г. по делото съдебно решение, с което районният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, предявени от ищцата К. Л. С. от ***, ЕГН: **********, срещу ответницата С. Б. С. от ***, ЕГН: **********, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между ищцата и ответницата, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор № №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Радомир, одобрени със Заповед РД~ 18-1120 от 16.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот - нива с площ от 3,386 дка /три хиляди триста осемдесет и шест кв. метра/, девета и четвърта категория, в местността “***“, съставляващ имот № *** /двадесет хиляди и седемнадесети/ по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот № *** - нива на С. Б. С., имот № *** - населено място в село ***, община Радомир, имот № *** - път III клас на Министерство на транспорта, имот № *** - напоителен канал и имот № *** - полски път на община ***, да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението върху процесния недвижим имот, както и да отмени съставения в полза на ответницата нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на основание възлагане от частен съдебен изпълнител № **, том **, per. № ***, дело № 259 от 16.09.2020 г., издаден от Нотариус М.Д. с per. №*** на НК, с район на действие Районен съд — гр. Радомир, и прекратява производството по предявените евентуални искове на ищцата К. Л. С. от ***, ЕГН:

**********, срещу ответницата С. Б. С. от ***, ЕГН: **********, с които на основание 57, ал.2 ЗЗД, моли да й бъде присъдена стойността на продадения недвижим имот, съгласно чл.68 ЗС, вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, както и осъжда К. Л. С., да заплати на С. Б. С., сумата от 600 лв. /шестстотин лева/направени разноски по делото.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е съобразил правилно всички установени по делото факти в тяхната взаимовръзка и развитие.

Сочи се още, че първоинстанционния съд е формирал изводите си ръководейки се от изложеното в мотивите на решение № 125/09.04.2020 г., по гр. д. № 418/2019 г. на Пернишки окръжен съд в производството по чл.437, вр. чл.435 ГПК, с оглед на което е намерил, че по настоящото дело не са се събрали доказателства по отношение на това въпросното удостоверение за възлагане на недвижим имот на ЧСИ С. Д. да е било вписано, поради което същото е непротивопоставимо на ответницата.

2

Претендират се направените разноски, както по настоящето дело в размер на 1225 лева, така и пред първоинстанционния съд.

С писмения си отговор и в пледоарията си пред въззивния съд в открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез адвокат Д.М. оспорва въззивната жалба, като необоснована и моли въззивният съд да я остави без уважение, като потвърди решението на РС – Перник, като правилно и законосъобразно. Излага, че към момента на придобиване на процесния имот през 2007 година от ЧСИ и към момента ищцата К. С. и К.С. се намирали в законен брак, което означавало, че спорният имот представлявал СИО, а С.С. бил длъжник по изпълнителното дело с кредитор банката, което означавало, че настоящата ищца никога не била придобивала права от постановлението за възлагане, тъй като длъжникът С.С. никога не е бил собственик на имота.

След като с договор за доброволна делба от 2002 година К.С. е придобил собственост върху процесния имот, към датата на проданта на ЧСИ Б. през 2016 година именно той е бил собственик на имота, а ответницата е придобила от него правата по публичната продан. Претендират се съдебни разноски пред настоящата инстанция, съгласно своевременно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК в размер на 1500 лева – сторени разноски за един адвокат. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените искови претенции.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Радомир е бил сезиран с два обективно, кумулативно съединени иска: ревандикационен, с правно основание чл.108 от ЗС и евентуален – по чл.88, ал.2, вр. чл.57, ал.2 от ЗЗД - за ревандикация на недвижим имот или присъждане на паричната му равностойност.

От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е участвала в закупуване на търг относно процесния недвижим имот с идентификатор № 412332.20.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, община ***, одобрени със Заповед РД-18-1120 от 16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот - нива с площ от 3.386 дка, девета и четвърта категория, в мест.“***“, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне, при граници /съседи/:

3 имот № *** - нива на С. Б. С., имот № ***- населено място в с***., общ.***, имот № ***- път III клас на Министерство на транспорта, имот № ***напоителен канал и имот № ***- полски път на община ***. Твърди се, че имотът е придоби чрез публична продан по изп. д. № 7/2006 г. на ЧСИ С. Д. с район на действие ОС- Перник.

По силата на постановление за възлагане процесният имот е бил придобит от ответницата от ЧСИ след проведен публичен търг по изп. д. № 1429/2016 г., на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС- Перник, след което е бил издаден и атакувания с исковата молба нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на основание възлагане от частен съдебен изпълнител с № **, том **, рег. № ***, дело № 259 от 16.09.2020 г., издаден от Нотариус М.Д. с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съдРадомир.

Видно от писмените доказателства по изп. д. № 1429/2016 г., на ЧСИ С.

Б., приложено по настоящото К. С. е подала жалба срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в изнасяне на публична продан на процесния имот, като окръжният съд се е произнесъл в производство по чл.437, ал.2, вр. чл. 435, ал.4 ГПК с решение № 125/09.04.2020 г., постановено по гр. д. № 418/2019 г., по описа на ПОС, като е оставил без уважение жалбата по оплаквания срещу изнасяне на публична продан на процесния имот. ОС Перник е приел, че ищцата, като трето лице е представила постановление за възлагане на недвижим имот от 04.09.2007 г., на ЧСИ С. Д., но тя не го е държала на годно правно основание, тъй като съгл. чл.453, т.1 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.

Съдът е счел, че постановлението за възлагане на имота на през 2007 година не е било вписано към момента на вписване на възбраната- 17.02.2012 година и независимо, че това постановление има вещнотранслативен ефект по отношение на имота на длъжника К.С., същият е непротивопоставим на взискателя - банката, поради което е оставил жалбата на К. С. без уважение.

При така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

По предявения ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от ЗС:

Настоящият съдебен състав го намира за допустим, но разгледан по същество – неоснователен.

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик на процесните движими вещи на соченото основание, както и че те се владеят 4 или държат именно от ответника, като това владение или държане се осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е да докаже, че това владение или държане е правомерно.

По силата на чл.496, ал.2 от ГПК купувачът на имот след проведена публична продан придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик преди влизане в сила на постановлението за възлагане.

Съгласно чл. 440 от ГПК, всяко трето лице може по исков път или с възражение във висящ процес да установи, че недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението от съдебния изпълнител, не принадлежи на длъжника, съответно купувачът не е станал собственик, ако правата на третото лице да могат да се противопоставят на взискателите - чл. 496, ал. 2 ГПК. Ето защо в случая, по предявения ревандикационен иск ищцата следва да докаже правото си на собственост върху имота по отношение на ответницата и че последната го държи или владее без правно основание.

Въззивният съд приема, независимо че възприетото и изложеното в решение № 125 / 09.04.2020 г., постановено по гр. д. № 418/2019 г., по описа на ПОС в производството по чл.437, вр. чл.435 ГПК, макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо, е изцяло относимо към процесния казус и настоящия състав споделя изцяло мотивите му, тъй като липсват доказателства за извършено надлежно вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот от ЧСИ С. Д.. Това обуславя непротивопоставимостта му на ответницата.