Решение № 553 от 19.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Велико Търново, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500460 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на В. К. В. от гр. Г.О., против Решение № 220/03.04.2023г., постановено по гр.д. № 910/2022г. по описа на РС – Г.О., по силата на което е допусната делба на недвижим имот между двете страни - бивши съпрузи, като е отхвърлено възражението на жалбоподателката като ответник по чл.23 от СК, че имотът е личен, придобит чрез трансформация на лично имущество. В останалата част – по отношение отхвърляне претенцията на ответницата за включване в делбата на движими вещи, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбата е редовна, предвид спазените изисквания за срочност, форма, яснота на исканията и оплакванията, налице са приложенията по чл.260, чл.261 ГПК.

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на закона - неправилно са ценени свидетелските показания, установено е закупуването на имота с лични средства, нарушен е принципът за непосредственост, тъй като изводите на съда са базирани на твърденията на ищеца, не на доказателства. Счита че липсва логическа връзка между събраните доказателства и изводите на съда. Формулирано е искане да се отмени обжалваното решение в частта за допуснатия до делба недвижим имот му и да постанови друго, по силата на което да отхвърли претенцията за допускане до делба на недвижимия имот, предмет на исковата молба.

1

Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ищеца Л. И. В. чрез адв. И. Д. ВТАК, с която възразява по основателността на жалбата, оспорва твърденията за трансформация на изцяло на лично имущество на ищцата при закупуване на имота, поради закупуване на имота със средства от продажба на друг имот – СИО между страните. Излага доводи, че постановеното по спора решение е законосъобразно и правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаването му в обжалваната му част.

Претендира разноски за въззивното производство.

В хода на проведеното съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адвокат И. Д., поддържа подадения писмен отговор на въззивна жалба. Въззивникът не взема участие във въззивното производство.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба Л. И. В. с ЕГН ********** от гара Л., общ. С., С. област, чрез адвокат И. Б. Д. ВТАК, в която излага че с ответницата са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 23.09.1979г., прекратен с Решение № 50/30.01.2013г. по гр. д. № 2155/2012г. по описа на ГОРС. Посочва, че по време на брака им - на 26.04.2001г., с НА акт № ***, том III, peг. № ***, дело № ***/2001г. на нотариус А.М., рег. № 252 на НК, с район на действие ГОРС, страните са закупили в условията на СИО следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Г.О., с адрес на имота: гр. Г.О., ул. „Б.", находящ се в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ:

78,40 кв.м.; прилежащи части : изба № 9 с площ от 7,53 кв.м., както и 6,10 % идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: ***.8, ***.6, ***. Заявява, че имотът се обитава от ответницата по силата на сключеното споразумение за прекратяване на брака.

Излага, че страните не са постигнали съгласие за доброволна делба на имота.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба на имота при равни права за страните. Отправено е искане ИМ да се счита и за покана по смисъла на чл.31,ал.2 от Закона за собствеността за заплащане от ответницата на сума от по 200 лева месечно за лишаването му от правото на ползване на съсобствения им недвижим имот, предмет на делбата, но не е формулирана претенция по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата В. К. В. с ЕГН ********** от град Г.О., чрез пълномощника си – адв. М.Н. ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Счита, че искът за делба е неоснователен и го оспорва изцяло. Оспорва твърденията, че процесният имот е придобит в режим на СИО и ищецът притежава право на собственост върху него.

2

Релевира възражение по чл. 23, от СК за пълна трансформация на лично имущество в придобиването с твърдения, че макар придобит по време на брака между страните, имотът е закупен изцяло с нейни лични средства, предоставени й от нейната майка, а ищецът няма никакъв принос за придобиването му – не е предоставил парични средства, не е бил съпричастен към домакинството, като е разходвал семейните средства и такива от трудови възнаграждения за хазарт и извънбрачни връзки. Счита, че презумпцията на чл.21,ал.3 от СК е опровергана. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да остави без уважение предявения делбен иск като неоснователен и недоказан

С обжалваното решение първоинстанционния съд е допуснал до делба недвижимия имот, описан в ИМ недвижими имоти, приемайки за недоказано направеното от ответната страна възражение за пълна трансформация на лично имущество за придобиване на имота.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на исковата претенция, респ. на обжалваното решение, като постановено по недопустими искове. Ищецът е процесуално легитимиран да предяви иск за съдебна делба, доколкото твърди, че заедно с ответницата са съсобственици на процесния недвижим имот на основание придобиването му по възмездна сделка по време на брака.

Първоинстанционното решение е постановено при надлежно упражняване на правото на иск и в рамките на поисканата защита и съдействие.

Безспорно е по делото, е страните са бивши съпрузи, чийто брак е продължил в периода 23.09.1979г.-30.01.2013 г., когато е прекратен с решение по гр.д. № 2155/2012 г. на ГОРС. По време на брака - с НА от 26.04.2001 г. страните като купувачи са придобили недвижим имот, находящ се в гр. Г.О., описан по-горе. Сделката е покупко-продажба за сумата от 5625,70лв., за които е отразено в НА, че купувачите са заплатили напълно и в брой на продавачите.

Първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл. 342 ГПК и практиката на ВКС по прилагането й, разглеждайки направените възражения, доколкото същите са срещу правото на участие в делбата на ищеца и е достигнал до извод за тяхната неоснователност и недоказаност, който се споделя от настоящата инстанция.

3

Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити /чл. 21, ал. 1 СК/.

Независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, който в случая е закупен от двамата бивши съпрузи, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот. В тежест на ответницата в процеса е било да докаже по възражението за трансформация, че имотът е придобит срещу имущество с извънсемеен произход - нейни лични средства /в случая дарени/ и презумпцията за съвместен принос би била опровергана, като преценката за характера на вложените средства е към момента на сключване на сделката.

Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация. Наличието на трансформация на лични средства или имущество следва да се преценява с оглед смисъла на чл.22 СК, а именно всеки значителен принос на съпрузите при придобиването на имущество по време на брака, влагането на лични средства при придобиването на такова имущество под каквато и да е форма. Не самият факт на придобиването, а само придобиването при наличие на съвместен принос води до възникване на СИО. В случая събраните доказателства не установяват твърдението на ищцата, че е получила преди процесната сделка сума от 5000 лв. от своята майка, като дарение за да придобие като собствен процесния недвижим имот.

На първо място е не доказано предаване на такава сума от майката на ответницата на дъщеря й, още по-малко влагането й при покупката на конкретния недвижим имот. Първоинстанционният съд е изследвал всички събрани по делото доказателства, вкл. касаещи неотносими съм спора обстоятелства, и правилно е приел, че презумпцията за съвместен принос не е оборена. Мотивите на съда са основани само на събраните по делото доказателства, от които се установява, че страните по време на дългогодишния си брак са придобивали и са се разпореждали с различни имоти, получавали са помощ от родителите на ответницата – най-вече в натура и неустановени точно суми, ищецът е получавал добро трудово възнаграждение. Не са доказани твърденията на ищцата за даряване на сумата за закупуване на имота, тъй като свидетелските показания в тази насока са неясни, без конкретика за време и сума и без установяване намерението за лично дарение, а на такова, във връзка с брака. Частичните показания за хазартни наклонности на ищеца в миналото – отново без конкретика, не освобождават ответницата от задължението да докаже твърденията си за дарение. Гласните доказателства по делото са допустими, тъй касаят сделка /дарение/ между роднини по права линия, но няма такива, установяващи тази сделка. Показанията на сина на страните са единствените, в които има данни, за дадена от майката на ответницата сума от 5000 лв. за покупка на процесния имот, но освен, че липсват конкретни данни кога, как, лично ли е възприето 4 това от свидетеля, защо е убеден, че сумата е дадени именно за това, свидетелят е бил на прага на пълнолетието към тези събития, а към настоящия момент във влошени отношения с ищеца, поради което правилно не е дадена вяра на неговите показания.

Налице е смесване на две възражението за придобиване на имота като лична собственост, поради влагане на лични /дарени й/ средства и на твърдения, съставляващи основание за конститутивен иск за определяне на по-голям дял от СИО поради съществен принос на ответницата /твърденията за цялостното му поведение по време на брака/. В ИМ ясно е дефинирано първото възражение, независимо от наличието на фактически твърдения за конститутивен иск по чл.29 от СК, който е недопустим в делбеното производство и следва да е предявен преди него. В доклада на съда е прието, че възражението за липса на съвместен принос е основано на твърдения за пълна трансформация на лични средства, получени като дарение и ответницата не е възразила по доклада. Въпреки това, съдът е допуснал, събрал и обсъдил и доказателства, във връзка с твърденията за цялостното поведение на ищеца по време на брака и разходването на средства, които са неотносими към спорния период. Не се установява от доказателствата по делото в периода преди и към момента на закупуване на жилището ищецът да не е допринасял с нищо за средствата в семейството.