Решение № 9 от 26.07.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. С. , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Д. Петков

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова в присъствието на прокурора М. А.M. (ОП-С.) като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600277 по описа за 2021 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с жалба от частния обвинител А.Г. срещу присъда на РС- С..

По силата на присъда под № 10/12.03.2020г. съдът е признал подсъдимия Кр. Ив. В. роден на 18.12.1972г. в гр.Д., живущ в с.С., общ.С. б., ул."И." № 6, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан, работещ като техник в „А."-гр.Д. и с ЕГН . за НЕВИНОВЕН в това, че на 19.05.2017г. в местността „З.", землището на с.Г., общ.С., обл.С. се е заканил с убийство спрямо Ал. З. Гр. с думите „Е сега ще видиш кои сме, ще ви изтрепем" и е насочил пистолет към гърдите му, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, КАТО ГО е ОПРАВДАЛ по обвинението в престъпление по чл.144, ал.З, вр. ал. 1 от НК

ПОСТАНОВИЛ е на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК веществените доказателства по делото - 1 бр. пистолет „Макаров“ кал. 9x18 мм № ИН 26563; 4 бр. боеприпаси кал. 9x18 мм; 1 бр. пълнител за пистолет „Макаров“ , 1 всичките приобщени с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.05.2017 г. и предадени за съхранение на РУ С. с предавателно приемателен протокол от 03.12.2018 г., да се върнат на правоимащото лице, при спазване на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

ОТХВЪРЛИЛ е предявения граждански иск от Ал. З. Гр. против подсъдимия Кр. Ив. В. за сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2017 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

Присъдата е атакувана от ч.обвинител, чрез неговия повереник –адв.

Е.М., с оплакване за неправилност и незаконосъобразност –неправилно приложение на материалния закон. В допълнителни съображениясъставляващи неразделна част от жалбата се навеждат доводи, че съдът в мотивите към присъдата неправилно е приел, че обясненията, дадени от подсъдимия и свидетелите- негови приятели са правдиви и житейски достоверни, като е основал изводите си изцяло въз основа на гласните доказателства, изхождащи от посочените лица, обслужващи защитната теза.

Същевременно, съдът съвсем неоправдано и в нарушение на процесуалния закон е оставил извън вниманието си, при анализа на доказателствата показанията на пострадалия от престъплението и на свидетелите, чийто показания са в полза на обвинението. По-нататък повереникът е осъществил подробен анализ на доказателствата, въз основа на който заключава, че са нарушени правилата за преценка и анализ на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата на РС С. и за постановяване вместо нея на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която подсъдимият В. да бъде признат за виновен по обвинението по чл.144,ал.3 НПК и да му бъде наложено наказание, съобразно заявеното от частното обвинение пред първия съд.

В съдебно заседание частният обвинител Ал.Г. не се явява. Същият се представлява от повереник адв. М..В съдебно заседание същата застъпва становище за превратно тълкуване на доказателствата по делото, за нарушаване на правилата за преценка на доказателствата и за изграждане на 2 вътрешно убеждение в съответствие с доказателствените източници и формалната логика. Осъществява подробен анализ на доказателствата, в зависимост от който заключава, че е доказано по несъмнен начин осъществяването на престъпното деяние от подсъдимия от обективна и субективна страна.

В заключение поддържа искането си за отмяна на атакуваната с жалбата оправдателна присъда и за постановяване на нова такава, по силата на която подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, съобразно искането на държавното и частното обвинение пред първия съд.

Становището на представителя на СОП е, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.Представителят на държавното обвинение не излага аргументи в подкрепа на това становище.

Защитата на подсъдимия, осъществявана от адв. С., застъпва становище, че правилно съдът е оправдал подсъдимия, поради данни за нанесен побой върху него от пострадалия от престъплението /конституиран в производството като частен обвинител/ и неговите приятели.Според защитата, сигналът подаден до органите на реда, както и съобщението за извършено престъпление по чл.144,ал.3 НК, са своеобразен израз на защитна позиция от страна на т.нар. „пострадал“ от престъплението – Ал. Г., за да не му се търси отговорност за нанесения побой върху подсъдимия.

В този смисъл е и становището на подсъдимия, който изцяло се присъединява към доводите и аргументите, изложени от защитата. И двамата молят за потвърждаване на оправдателната присъда.

В последната си дума подсъдимият К.В. е заявил, че не се признава за виновен.

Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като прецени доказателствата и доказателствените средства по делото и след като съобразно правомощията си осъществи цялостен служебен контрол по отношение на първостепенната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:

3

Въпросът за процесуалната годност на контролирания съдебен акт, за постановяването му в съответствие с правилата на НПК е предварителен по отношение на неговото съответствие с материалния закон, правилност и справедливост.

Това е така, защото основаването на съдебния акт на негодни доказателствени източници, позоваване и тълкуване на доказателствата в различен от техния смисъл, липсата на конкретни, доказателствено обосновани и логични съображения от страна на първостепенния съд, формирани в съответствие с правилата за изграждане на вътрешно убеждение, съставлява непреодолима пречка волята на предходната инстанция да бъде проверена от контролиращата, да се разбере по какъв начин са формирани фактическите и правни изводи, на които се основава решението на съда.

Основателен е доводът, изложен в жалбата против постановената присъда, че въззивният съд е анализирал доказателствата и доказателствените средства в отклонение от процесуалните изисквания, съгл. чл.107, ал.5 НПК, довело до формиране на неверни изводи по релевантните факти. Не са съобразени писмените доказателства, приложени по досъдебното производство- полицейски заповеди за задържане и протоколи за обиск на подсъдимия К.В. и придружаващите го лица- св. Г. П. и М. Б., съдът не е потърсил отговор на въпроса защо – по каква причина, е постановено полицейско задържане именно на тези три лица, а не- на частния обвинител и придружаващите го свидетели, за които съдът е приел, че са извършители на побой, като е отрекъл извършването на престъпление по чл.144,ал.3 НК от подс. К. В., както и качеството на пострадал на ч. обвинител А.Г. от такова престъпление, извършено от подсъдимия. Извън вниманието на съда е останало съдържанието на подадения сигнал, за конкретен вид престъпление, послужил като законен за образуване на досъдебно производство- в съответствие с писмените доказателства и показанията на полицейските служители, посетили мястото на престъплението. Съдът е пропуснал да анализира писмените доказателства –медицински документи, прочетени по реда на чл.283 НПК в тяхната съвкупност. Ако това беше осъществено щеше да констатира налични разминавания в съдържанието на медицинските документи – като в документите, съставени непосредствено след 4 инкриминираната дата – 20.05.2017г. за здравословното състояние на подс.

К.В. –амб. лист №2280/20.05.2017г. издаден от ЦСМП фигурира единствено „травма на десен бъбрек“, отсъстват описани увреждания и при прегледа и проведеното медицинско изследване от МПАЛ„ П.“ – на л.57 от досъд. производство, за разлика от документите, носещи по-късна дата. Едва в медицинско свидетелство от 22.05.2017г.- 2 дни след първоначалните медицински прегледи и 3 дни след инкриминираната дата, за първи път са констатирани други увреждания – по лицето, ръцете и останалите части на тялото на подсъдимия.

Не е взето предвид заключението на съдебно.медицинската експертиза – на л.87 от досъдебното производство, в часттта в която, вещото лице д-р З.К., на базата на проверените медицински документи, поставя изричен акцент на това, че „след инцидента на 19.05.2017г. е отразено като диагноза на подсъдимия само „контузия на корема в областта на десния бъбрек“ и никакви други увреждания, не е сторен дължимият извод при тези данни за наличието на причинно- следствена връзка между твърденията на подсъдимия за причинени увреждания от нанесен му побой и действията на частния обвинител и св. Г. и З., които се сочат като извършители на такъв на инкриминираната дата.

Възприетият едностранчив подход от решаващия РС е намерил израз в пълно игнориране на доказателствени източници от съществено значение за делото – показанията на полицейските служители –Т., Д. и А.- пристигнали на мястото на произшествието непосредствено след инцидента, както и пок.св. А. П.- служител на горско стопанство и И. Я. –„служител-специалист по лова“ при ДГС Д.- констатираната от тях еднозначно липса на каквито и да е физически наранявания или оплаквания за нанесен побой от страна на присъстващите шест лица на мястото на произшествието.Пропуснато е от съда да констатира качеството на тези свидетели, като единствените обективни и безпристрастни свидетели, нямащи никаква връзка и отношение нито с подсъдимия, нито с пострадалия. Съдът е оставил без отговор въпроса защо са задържани от полицейските служители именно подсъдимият К.В. и св.П. и Б., на не- пострадалия- Г. и неговите придружители-Г. и З., щом същите са причинили телесни увреждания,вследствие на нанесен побой?

Разпитани в съдебно заседание свидетелите полицейски служители отново са потвърдили с категоричност, че никой от заварените на местопроизшествието 5 лица, след получения сигнал за закана за убийство с огнестрелно оръжие, не се е оплакал пред тях да е бит, нито пък да е съобщил за получени телесни увреждания, в т.ч. и подсъдимия, че издаването на талон за медицинско изследване е стандартна процедура при задържане, щом някое от лицата поиска такова /пок.св. Т. в с.з. на 17.01.2019г./. Игнорирани са без внимание и обсъждане категорично заявените впечатления на свидетеля П., пристигнал първи на мястото на произшествието: „Сашо изглеждаше уплашен…В мое присъствие никой никого не е удрял…Като отидох не съм видял някой да е имал наранявания. Един лежеше, друг стане па легне.Мисля,че подсъдимият беше пиян.По приказките му съдя за това“. В пряка кореспонденция с констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие – показанията на полицейските служители и на св. П. за местонахождението на пистолета, притежаван от подс. В., след приключване на инцидента – намерен вдясно от пътя на около 1 метър в тревата пистолет „Макаров“, със свален предпазител и 4 броя патрони в пълнителя. В разрез с цитираните доказателствени материали, въззивният съд е формирал неверния извод, че липсват данни подсъдимият да е изваждал пистолета си и да се е заканвал за убийство, насочвайки го от упор към пострадалия, и че върху подсъдимия и св. Г. П. и М. Б. е бил нанесен побой от пострадалия Ал. Г. и двамата му спътници св. Д. Г. и Г. З.. На следващо място, невярно са интерпретирани показанията на св.

П., относно неговите възприятия и впечатления, непосредствено при пристигането му на мястото на произшествието, по начин че да бъде причислен към групата на свидетелите, подкрепящи защитната теза на подс. В.- пок.св. В. /негов син/, както и пок.св. П. и Б., като е приетото от съда, че пок.св. п П. подкрепят показанията на последните за нанесен побой и насилствено отнемане на оръжието е в пълен разрез със заявеното от свидетеля, представлява невярна интерпретация, извращаване на свидетелските показания.