Решение № 6491 от 10.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6491 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Н. СТ. при участието на секретаря Б. ХР. Р. като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20221110169046 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕАД срещу (фирма), с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 11, ал. 2 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 1568,70 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № ***, находящ се в гр.

***, общ. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 271,64 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., сумата от 36,51 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2019 г. до м.

04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,83 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 08.11.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и Н. Н. Г. е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.

***, находящ се в гр. ***, общ. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. *** , като ответника има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът е починал и няма наследници до шеста степен, поради което на основание чл. 11 ЗН предявява иска срещу (фирма). Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника (фирма), с 1 който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗН когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството, или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. От друга страна съгласно практиката на ВКС кредиторите на наследодателя могат да очакват изпълнение само от държавата, но не и от общината, която не отговаря за задълженията в наследствената маса. С оглед изложеното, счита, че (фирма) не е пасивно легитимираната да отговаря по предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. процесуалния представител на (фирма) заявява, че оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящия съдебен състав приема, че предявените искове са допустими, тъй като изборът на надлежен ответник в производството е въпрос по основателност, а не по допустимост на исковете. Процесуалната легитимиация в процеса се определя от заявеното от ищеца спорно право, индивидуализирано от основанието и петитиума на исковата молба.

Процесуалната легитимицаия не следва да се смесва с материалноправнвата такава.

Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, докато материалноправната неговата основателност. Съдът е длъжен да прекрати делото, ако липсва право на иск в полза на ищеца. Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника обаче не прави иска недопустим, а води до отхвърлянето му като неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди между него и Н. Н. Г., а след неговата смърт – 06.03.2020 г. – между ищцовото дружество и СО, че ответникът СО е придобил имота на основание чл. 11 ЗН, поради това, че след смъртта на Н. Н. Г. не е оставил наследници, които да получат наследството на основание чл. 5 - чл. 10 ЗН; че ищецът е доставял топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том II, рег. № 21333, дело 344/2015 г., се установява, че Н. Н. Г. е бил собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл.

88, вх. Б, ет. 1.

Видно от препис – извлечение от акт за смърт, издаден от СО, район „*** Н. Н. Г. е починал на 06.03.2020 г.

Съгласно писмо, изх. № РКП23-ДР00-180- 910/22.03.2023 г. на СО, район „***“, от направените справки в ЛРК за лицето Н. Н. Г. и стари семейни регистри, фигурира записана майка М. Н.а П., починала с АС 1067/07.07.1980 г., и сестра О. Н.а П., починала с АС 1420/03.10.1979 г/, със семейно положение неомъжена, без деца. За родителите на М. Н.а П.

– Н. К. П. /баща/ и И. И.а П. /майка/, няма данни за смърт или други родствени връзки.

Посочено е, че удостоверение за наследници на Н. Н. Г. не може да бъде издадено поради липса на данни.

Предвид изложеното, не се установява Н. Н. Г. да е оставил наследници по смисъла на чл. 5 - чл. 10 ЗН, а именно: деца или низходящи, живи родители, живи възходящи от втора или по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи /деца и внуци/, роднини по съребрена линия до шеста степен включително или съпруг.

Съгласно чл. 11 ЗН когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират. Държавата и общината нямат качеството на наследник и не наследяват като такъв, а получават наследството, доколкото няма друго лице, което да го получи.

В конкретния случай безспорно се установява, че топлоснабденият имот е жилище, с административен адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, поради което и на основание чл. 11 ЗН правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминало върху СО, считано от момента на смъртта на Н. Н. Г. – 06.03.2020 г. Като собственик на имота, СО отговаря за задълженията, възникнали след 06.03.2020 г., а именно за периода от 06.03.2020 г. до 30.04.2021 г. Този извод не се променя от обстоятелството, че СО не е приела по опис наследството на Н. Н. Г., тъй като същата отговаря за задълженията към топлопреносното предприятие поради това, че считано от 06.03.202 е собственик на процесния недвижим имот. Съгласно чл. 11 ЗН Общината не е универсален правоприемник на починалия, а придобива само определени негови вещи, в случая правото на собственост върху топлоснабдения имот – жилище.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 16.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „(фирма)“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 3788/18.04.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „(фирма)“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между 3 потребителите в етажната собственост, както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „(фирма)“ ЕАД и „(фирма)“ ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „(фирма)“ ЕООД.

Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 2 отоплителни тела - радиатори, на които не са монтирани два топлоразпределители и 2 термостатни винтили, както и един брой водомер за отчитане на БГВ. През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп. През периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. потреблението на топла вода е извършван на база „служебен отчет“, поради липса на водомер за БГВ – 1 лице с нормативно определен разход на топла вода за денонощие в размер на 140 л. на потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 98 куб. м.