Решение № 44 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000748 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №60834/28.05.2024 година от Комисия за финансов надзор срещу решение №2210/15.04.2024 година, постановено по гр.д. №10172 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав.

Твърди се във въззивна жалба, че постановеното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск от КФН с правно основание чл.13, ал.1, т.19, б.“б“ , предл. първо от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/ във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от Закона за пазарите за финансови инструменти /ЗПФИ/. Иска се да бъде прогласена нищожността на договор за цесия от 12.01.2021 година, сключен между цедент В. Т. П. и цесионер инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД. Твърдението за нищожност на договора се обосновава с факта, че той противоречи на императивната норма на чл.9, ал.1 ЗПФИ, която въвежда забрана за инвестиционните посредници да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон. Не е въведено 1 законово изключение и за договорите за цесия. Искът е отхвърлен като за да постанови това решение, съдът е приел, че ответникът „Дилингова финансова компания“ АД е инвестиционен посредник с издаден от КФН лиценз, че на 12.01.2021 година е сключен договор за цесия, по силата, на който инвестиционния посредник е придобил от В. П. правото на вземане срещу „Драгана ентърпрайзис“ ООД, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит от 23.05.2017 година срещу заплащането на сумата от 360 000 лева. Съдът е приел, че тъй като се касае за една сделка, не е налице трайно, системно поведение, насочено към получаване на доход. На първо място се претендира допуснато процесуално нарушение при обявяване на доклада, тъй като ищецът многократно е изразил несъгласието си с формулираната от съда трета предпоставка за уважаване на иска, за която ищецът твърди, че не е навеждал твърдение за това, че се касае за сделка по занятие. По този начин, съдът е изменил съвкупността от факти, с които ищеца свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес. В обжалваното решение не са обсъждани доводите на страните, нито аргументи относно твърденията на КФН, че договорът за цесия не e във връзка с предоставяни инвестиционни услуги, поради което не е сред сделките, които има право да извършва, че е нарушено изискването на чл.9, ал.1 ЗФН.

Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени.

Въззиваемата страна “Дилингова финансова компания“ АД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемата страна В. Т. П. е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. №94021/29.08.2024 година от Комисия за финансов надзор срещу определение №11984/31.07.2024 година, постановено по гр.д. №10172 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ГО, I-2 състав.

Твърди се в жалбата, че в разрез с приложимия закон КФН е осъдена да заплати на всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение. Твърди се, 2 че ответниците имат качеството необходими задължителни другари, поради което се дължи едно адвокатско възнаграждение. Аргумент за това се черпи и от чл.72, ал.2 ГПК. След като за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса то е логично да се дължи и едно адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност моли да се намали размерът на присъдените адвокатски възнаграждения.

Ответниците по частната жалба „Дилингова финансова компания“ АД и В. П. молят да се остави без уважение частната жалба.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 12.08.2021 година КФН излага, че комисията за финансов надзор, в качествoто си на колективен орган е взела решение по предложение на заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на свое заседание, проведено на 10.08.2021 година за предявяване на иск по реда на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от закона за пазарите за финансови инструменти срещу „Дилингова финансова компания“ АД, което е вписано и във водения от КФН регистър по чл.30, ал.1, т.2 ЗКФН като инвестиционен посредник и В. Т. П., който е страна по договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена /договор за цесия, сключен на 12.01.2021 година. Твърди се в исковата молба, че „Дилингова финансова компания“ АД е дружество с издаден от КФН лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, а именно: приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти; изпълнения на нареждания за сметка на клиент; управление на портфейл; предоставяне на инвестиционни съвети; пласиране на финансови инструменти, както и за предоставянето на допълнителните инвестиционни услуги, уредени в чл.6, ал.3 ЗПФИ. В тази връзка дейността бива регулирана от КФН и същият е вписан в публичния регистър на инвестиционните посредници, поддържан от комисията в съответствие с чл.30, ал.1, т.2 ЗКФН. В КФН е получен сигнал за извършване на дейност в нарушение на императивни изисквания от страна на инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД като се посочва, че посредникът е сключил договор за цесия, чрез който е придобил вземане срещу дружеството „Драгана ентърпрайзис“ 3

ООД и впоследствие е пристъпило, в качеството си на заложен кредитор към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложена от дружеството съвкупност от вещи. Установено е следното: На 11.01.2021 година между Н. Н. Т. и „Дилингова финансова компания“ АД е сключен договор, по силата, на който „Дилингова финансова компания“ АД се задължава от свое име, но за сметка на доверителя да сключи договор за цесия, въз основа, на който да заплати на В. Т. П. 360 000 лева и да придобие право на вземане към „Драгана ентърпрайзис“ ООД на стойност 366687,48 лева. На 12.01.2021 година е сключен договор за цесия между В. Т. П., в качеството му на цедент и „Дилингова финансова компания“ АД, в качеството му на цесионер, по силата, на който инвестиционният посредник се задължава да заплати 360 000 лева за да придобие право на вземане към „Драгана ентърпрайзис“ ООД в размер на 366687,48 лева, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит от 23.05.2017 година. С договора за цесия вземането е прехвърлено в пълния си обем, заедно с всички привилегии и обезпечения, в това число – договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог върху съвкупност от движими вещи и солидарни длъжници в лицето на В. Т. П. и А. К. Н.. В отговора си до КФН посредника е заявил, че договорът е сключен, в изпълнение на договора за поръчка от 11.01.2021 година с Н. Н. Т., както и, че не е имал взаимоотношения с тези лица извън представеният договор за поръчка и сключеният въз основа на него договор за цесия. По силата на чл.9, ал.1 ЗПФИ инвестиционните посредници, с изключение на банките –инвестиционни посредници не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закон. В качеството си на лицензиран от КФН инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания“ АД може да извършва единствено сделките по чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ, за които е лицензирана, съответно други търговски сделки, извън посочените в чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ дружеството може да извършва само в случаите, предвидени в закон. Сключването на договор за цесия на 12.01.2021 година от „Дилингова финансова компания“ АД е в противоречие с изключителния му предмет на дейност, в качеството му на инвестиционен посредник. Чл.9, ал.1 ЗПФИ въвежда принципа за изключителния предмет на дейност на търговските дружества, получили лиценз от комисията за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности и в тази връзка инвестиционните посредници нямат право да извършват по занятие друга 4 търговска дейност по смисъла на чл.286 ТЗ. В този смисъл инвестиционните посредници имат право да действат като комисионер единствено по предоставените инвестиционни услуги на клиент, с когото имат сключен договор по чл.82 ал.1 ЗПФИ, а в конкретния случай лицето, с когото е сключен договора не е клиент на „Дилингова финансова компания“ АД и не са му предоставяни инвестиционни услуги по смисъла на чл.6, ал.2 и ал.3 ЗПФИ.

Договорът е сключен в противоречие с чл.9, ал.1 ЗПФИ, поради което е нищожен като сключен в противоречие с императивната норма на чл.9, ал.1 ЗПФИ.Съблюдаването на забраната е гаранция за постигането на целите по чл.2 ЗПФИ. Описаната сделка е нищожна, тъй като е сключена в нарушение на рестриктивния режим по отношение на инвестиционните посредници, поради противоречието и със закона. Моли съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на договора за цесия и осъди ответниците да заплатят направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „Дилингова финансова компания“ АД оспорва предявеният иск като твърди, че правомощието на КФН по чл.13, ал.1, т.19, б.“б“ е ненадлежно упражнено, тъй като предложението не е направено от Зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.

На второ място твърди, че КФН разполага с други мерки като целта би могла да бъде постигната с тях, поради което липсва правен интерес от предявяване на исковата молба.

Не е налице застрашаване интересите на инвеститорите, тъй като сделката не е с предмет извършване на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗПФИ или предоставяне на допълнителни инвестиционни услуги, уредни в чл.6, ал.3 ЗПФИ; доверителят, който възлага сделката не е клиент на компанията и не се явява инвеститор; предмет на сделката не са финансови инструменти по смисъла на чл.4 от ЗПФИ. Сделката не е насочена към инвеститори във финансови инструменти и във връзка със сключването на и няма привличане на финансов ресурс от страна на инвеститори във финансови инструменти.

КФН не разполага с правомощие да предяви иска, тъй като ЗПФИ не е предвиден като в предложение 2 от чл.13, ал.1, т.19 ЗКФН, а на второ място самата КФН твърди, че сделката не е свързана с предмета на дейност, поради 5 което щом не е свързана с предмета на дейност КФН не разполага с правото да предяви иск за нейната нищожност.

За извършването на търговски сделки по занятие няма легална дефиниция нито в ЗПФИ, нито в другите останали нормативни актове, които регулират дейността на инвестиционните посредници, а такава се съдържа в т.13 на параграф 1 от ДР на Валутния закон съгласно, която извършване на сделки по занятие е извършване в продължение на една година на сделки з сметка на повече от 10 лица или извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки или обменни бюра или отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения, включително, чрез табла, за сключване на сделки с неопределен кръг лица, включително чрез средствата за масово осведомяване.“ В теорията е прието, че извършването на сделки по занятие означава тези сделки да се извършват трайно, систематично, а не еднократно или случайно и да са насочени към получаване на доход. В константната съдебна практика се приема, че следва да са налице повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход; да не става въпрос за изолирана, единична сделка, както и да има системност, за да е налице извършване на дейност по занятие, в нарушение на издаден лиценз. Не е съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.9, ал.1 ЗПФИ и не е наложена имуществена санкция. След като по предвидения от закона ред нарушението не е установено с влязло в сила наказателно постановление то нарушение не е възникнало и не е установено от надзорния орган. Предвид горното моли да бъде извършен косвен съдебен контрол по отношение валидността, алтернативно законосъобразността на решението по т.8 от Протокол 58 от заседанието на КФН от 10.08.2021 година, въз основа, на която е предявена исковата молба.