Решение № 130 от 03.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Плевен, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430103844 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н.

Е. П., ЕГН**********, гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, вх.*** против „Кредисимо“ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*** № *********/, ет.***, представлявано от С.Р.Я. и „***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № *********/, ет.***, представлявано от И.М.Ш..

Твърди се, че между ищеца Н. П. и първия ответник „***, ЕИК***, е сключен договор за заем №***/06.05.2022г., за сумата от 1300лева, при 12 вноски.

Твърди се, че по силата на чл.4 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено- чрез банкова гаранция или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит. Твърди се, че на 06.05.2022г. между ищеца 1 и втория ответник, е сключен договор за предоставяне на поръчителство, за което ищецът се е задължил да заплати сумата от 1013,03лева. Твърди се, че тази сума е заплатена директно на Кредисимо, заедно с вноската по договора за заем. Твърди се, че договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК- поради нарушения на чл. 10, ал.1, т. 10; посочва се, че не може да се установи по какъв начин е формиран ГПР по договора, както и че суматавъзнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство също е следвало да се включи в ГПР. Твърди се, че клаузата по чл. 4, ал.1 от договора за кредит е нищожна. Твърди се, че двамата ответници са свързани лица, като „*** е собственик на капитала на поръчителя -втория ответник.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, а само задължение да заплати възнаграждение. Твърди се, че договорът е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Твърди се също, че със сключването на този договор се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че платеното по този договор е платено при изначална липса на основание.

1. Отправено е искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН: ********** и „***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."***" № *** (***), ет.

***, представлявано от С.Р.Я., че сключеният между тях договор за паричен заем № *** е нищожен.

2. В условията на евентуалност, в случай, че бъде приета валидността на договора, е отправено искане да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4 ал. 1 от договор за паричен заем № *** сключен между страните Н.

Е. П. с ЕГН: ********** и „***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: тр. София, бул. *** № *** (***), ет. ***, представлявано от С.Р.Я., с която се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство.

3. Да бъде признато за установено, в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН: ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."***" № *** (***), ет. ***, представлявано от И.М.Ш. *** съгласно вписванията в търговския регистър „***, ЕИК ***, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство към Паричен заем № ***, сключен с „*** е нищожен.

4. Да бъде осъдено „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *** да заплати на Н. Е. П. с 2

EГН: ********** сумата в размер на 1 лв. /частичен иск от общо 1013,03 лева/ платена сума без основание.

Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***, ЕИК***, чрез *** С.С., изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Сочи, че вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение - така например първата вноска е в размер на 79,26 лева, тъй като в този случай гарантираното задължение е 1485,56 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска възлиза на 0,00 лева, тъй като гарантираното към този момент задължение би възлизало на 127,98 лева. По процесния договор се твърди, че ищецът е погасил по задължението търсената от него сума в размер на 1 лев (която този ответник изрично оспорва, че е платена без основание.

Изложени са доводи, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Твърди се, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „***. Сочи се, че обезпечените и необезпечените кредити на „*** не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „***, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване

Претендират се разноски.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***, ЕИК ***, чрез *** Т. Б., изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че кредиторът не е задължавал ищеца да сключи обезпечен заем и сключването на договор за поръчителство не е било „необходимо условие“ за сключването на договора за заем. Твърди се, че няма нарушение на ЗПК и клаузите на договора не са в разрез със закона. Твърди се също, че договора за предоставяне за поръчителство има характер на договор за поръчка по смисъла на ЗЗД.

Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

3

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба взема становище по същество, като поддържа исковата молба.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „*** не изпраща представител.

С молба ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „*** не изпраща представител.

С молба ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

С Протоколно определение №48/10.01.2025г. на осн. чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 236,94 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е и се установява от представеното заверено копие на Договор за потребителски кредит №***/06.05.2022г., и Приложение №1 към него, сключен между ищеца и ответника „***, че по силата на това съглашение, ответникът в качеството на кредитодател е предоставил в полза на ищеца като кредитополучател сума в размер на 1300лева. Срокът на кредита е 12 месеца, при 12 погасителни вноски. Лихвеният процент е в размер на 25 %. Годишният процент на разходите е в размер на 28,07 %.

Установява се също така, че в чл.4 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

По делото се установява също, че въз основа на сключеният между ищеца и ответника „***, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки- поръчител, Договор за предоставяне на поръчителство от 06.05.2022г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя „***, ЕИК***, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.

Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на 4 поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на общо 825,81 лева, платимо на месечни вноски, на датата на падеж на задължението за погасяване на вноската по договора за кредит.

Представената е справка от ответника „*** за погасени суми, и представен СЕФ. е

По делото не се установява сключване на договор за поръчителство между кредитора ответника „*** и поръчителя- ответника „***.

В хода на съдебното дирене е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, ищецът Н. П. е усвоил сума от 1300 лева, като при плащане на вноските в сроковете и падежите, кредитополучателят следва да върне в срок 12 месеца сумата от 2282,77 лева, от които главница 1300 лева и договорна лихва 185,56 лева при ГЛП 25 %, както и по договор за поръчителство -825,81 лева. Експертизата изчислява ГПР от 28,07 %, без да се включи възнаграждение за поръчител от 825,81 лева. При включване на възнаграждение за поръчител към погасителните вноски от 825, 81 лева, ще се установи ГПР от 216,65%.

Съгласно заключението, начислената и погасена сума по договора за поръчителство с „*** е общо 236,94 лева на 14.07. 2022г. и на 27.07.2022г.

Вещото лице дава заключение, че от предоставените данни установява, че начислените суми по двата договора са погасени, като падежът на същите е бил 20.05.2023г. , а окончателното погасяване е извършено предсрочно на 27.07.2022г., поради което погасената лихва и такса по договор за поръчителство са изчислени пропорционално за срока на погасяване.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете, насочени срещу ответника „***:

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 28,07%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК 5 и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с ответника „***, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.