Решение № 476 от 27.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Плевен, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Гражданско дело № 20254400100658 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.5 ЗЛС.

Постъпила е искова молба от Й. П. П. от гр.Червен бряг, обл. Плевен, ул.

„****“ № 8, с ЕГН ********** и М. Ц. Д. от гр.Червен бряг, обл. Плевен, ул.

„****“ № 8, бл.****, ап.25, с ЕГН **********, чрез адв. П. К. от ПлАК против Д. П. Д. от гр.Червен бряг, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Червен бряг, обл. Плевен, ул.„****“ № 8, ДПБ – гр.Карлуково, в която се твърди, че ответника е болен и освидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен с диагноза „Шизофрения“.

Ищците твърдят, че ответника, който е брат на Й. и първи братовчед на ищцата М., е със заболяване с диагноза „Шизофрения“, което е установено през 1992 година. До момента на подаване на молбата ответникът многократно е настаняван в болници и клиники, а понастоящем е в Държавна психиатрична болница – гр. Карлуково. Същият е агресивен и през годините е бил издирван и задържан от служители на полицията, т.к. е проявявал агресия или е напускал родното си място и клиниките без предупреждение. Ищците твърдят също, че ответникът закупува на кредит вещи, задлъжнява и след това те от своя страна намират покани за изпълнение на парични задължения, които Д. е поел през годините. Преди настаняването му за лечение в ДПБ – гр.Карлуково, Д. е унищожавал и домашното имущество, като е изхвърлял 1 през прозорците вещите от дома, в който живее заедно с брат си Й. – единият от ищците.

Твърдят, че поради страданията си ответника не може да се грижи за нуждите си, и не е в състояние сам да ръководи действията и постъпките си, нито да се грижи за своите работи и да се защити. Не е в състояние да преценява последиците от постъпките си, а същият е опасен с агресивното си състояние за собственото си здраве и за здравето на околните.

Искането е за поставяне под пълно запрещение на лицето Д. П. Д. с ЕГН **********.

Ответникът Д. П. Д., редовно призован, при отказ да получи призовката е доведен по надлежен ред от ОЗ „Охрана“ – Плевен в съдебна зала. В съдебно заседание на 24.11.2025г., проведено досежно личния контакт по реда на чл.337 ал.1 ГПК с ответникът, същият отговаря, че няма становище по въпросите на съда, като заявява, че е самостоятелна личност, полиглот е и ще отиде в Италия, ще спечели и от тотото. По някои от въпросите не изразява становище като заявява, че не помни.

За Окръжна прокуратура гр.Плевен представителят изразява становище, че видно от анализа на всички събрани доказателства и тяхната съвкупност, основно от заключението на СМПЕ, намира исковата молба за основателна.

С оглед защитата на интересите на лицето, следва съдът да постави под пълно запрещение ответника.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от копие от У-ние от 08.08.2025г. на Община Червен бряг за съпруга и родствени връзки – л.9 от настоящото дело се установява, че ищците и ответника са братя и първи братовчеди.

С оглед разпоредбата на чл.336 ал.1 ГПК, съгласно която поставяне на едно лице под запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, и с оглед удостоверения произход на ответницата с представеното У-ние за раждане, съдът приема, че предявеният от майката иск е процесуално допустим.

Видно от Епикризата от Центъра за психично здраве Пловдив ЕООД, с 2 лекуващ лекар д-р А.К.И., ответникът Д. П. Д. е постъпил на 12.03.2024г. с анамнеза, снета от медицинска документация: „Мъж на 48г. с дългогодишна давност на психично заболяване с дебют през 1992г., от която година датира първото хоспитализиране в психиатрична клиника на ВМИ – гр. Плевен.

Психозата се характеризира с параноидно –халюцинаторни и страхови изживявания. В домашни условия пациентът прекъсва поддържащото лечение, което води до чести релапси, психомоторна възбуда, агресивни действия и разрушително поведение.

Пациентът е с диагноза „Параноидна шизофрения“. Задържан е от органите на реда в град Първомай по повод на неадекватно и агресивно поведение. Пациентът е приет паратимен с парабулични агресивни актове“ – лист 6 и 7 от настоящото дело.

В съдебно заседание на 24.11.2025г. съдът изслуша показанията на св. Петринка Й.ва К. на 72 години. Същата е леля на Д. и свидетелства, че заболяването му е от 1991 година, когато е бил още юноша.

Установява се от дадените показания, че заболяването е наследствено, т.к. и бащата на Д. – Панталей е бил с „Параноидна шизофрения“. Първият престой на Д. в болница е бил през 1992 година, като в началото е имал ремисии, най-дългата е от 10 години – от 2000г. до 2010г., но отказва да си пие хапчетата. Свидетелката твърди, че когато си пие хапчетата става друг човек – бил е женен има и дете, но се е развел. Петринка живее в Пловдив, но през последните 3 години няма спокойствие, защото братът на Д. – ищецът Й., който живее с него в едно жилище се обажда всяка вечер, притеснен и с лоши новини за брат си.

Обаждания свидетелката получава и от други хора в града, където живее Д. с брат си, т.к. същият се закача с тях и създава проблеми. Причина за притесненията е, че всяка вечер братята се карат, т.к. Д. разрушава всичко в къщата, изхвърля предмети, прави опити за самоубийство, изпада в параноя, че е облъчван от извънземни и това му състояние излиза извън контрол т.к. отказва и да си пие хапчетата.

Свидетелката разказва пред съда за случаи, в които Д. взима бързи кредити, задлъжнява, но отново злоупотребяват с неговото състояние като му отпускат кредит, с парите от които закупува вещи и след това ги унищожава.

От показанията на Петринка се установява, че за ответника се грижи нейната племенница – ищцата М..

Съдът прецени показанията на свидетелката и намира, че същите следва да се кредитират с доверие. Съответстват и кореспондират с писмените доказателства по делото, последователни и житейски правдоподобни са, и са в хармонично единство с всички останали данни по делото.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно3 психиатрична експертиза. От заключението на в.л. д-р Н. Л. е видно, че след проведено психиатрично изследване на осв. Д. Д., ЕГН ********** и запознаване с документация за развитието му се установява, че Д. боледува от „Параноидна шизофрения“. Непрекъснато протичане /категория по МКБ-10-F 20.00/. При хода на болестта и облика на клиничната картина, състоянието му се отнася към медицинския критерий за невменяемост – продължително разстройство на съзнанието. Не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги контролира. Поради душевната болест не е в състояние да се грижи за своите работи, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защити. Предвид на дългогодишното заболяване, което е над 30 години, би следвало да му се признае недееспособност и да бъде поставен под пълно запрещение т.к. протичането на заболяването е с непрекъснат ход – прогнозата е неблагоприятна. При този ход на заболяването дори и при адекватна медикаментозна терапия е недостижимо да се постигне ремисия. В клиничната картина на осв. Д. доминират устойчиви психотични симптоми, както и изразени негативни промени в личността – социална изолация, емоционално обединяване, както и редуцирани волеви и когнитивни функции. Възможно е, според вещото лице, значително задълбочаване на личностната промяна, което ще доведе до още по-голям спад в социалното и битово функциониране. В заключение д-р Л. посочва, че възстановяване на дееспособността не се очаква т.к. заболяването на Д. има хроничен, инвалидизиращ характер с трайна загуба на възможност за самостоятелно справяне в социалната и правната сфера.

В о.с.з. на 24.11.2025г. заключението е изслушано и д-р Л. го поддържа, като заявява пред съда, че при хода на заболяване на Д., предвид на устойчиви налудности, които дезорганизират социалното му поведение, не се очаква обратно развитие настъпилите вече промени, а болният не е в състояние да се грижи за своите работи, както и да разбира и защитава своите и на близките си интереси.

Съдът като обсъди заключението на в.л. д-р Л. наред с писмените и гласни доказателства, и личния контакт с ответника, го прие за вярно, обективно и компетентно.

Въз основа на тези фактически констатации съдът приема, че поради горепосоченото заболяване ответникът не може да се грижи сам за работите 4 си, поради което следва да бъде поставен под запрещение. Основанието на иска по чл.5 от ЗЛС е наличието на душевна болест или слабоумие /медицински критерий, доказан в процесния случай – болест, приравнена към слабоумие/ и невъзможността на страдащият от тези болести да се грижи за своите работи /юридически критерий, който също е доказан/. Двата критерия са налице.

Съгласно чл.5 ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение. Искът следва да се уважи, т.к. съдът е изправен пред кумулативното наличие на двете предпоставки за уважаването му по настоящото дело – болест, водеща до слабоумие и невъзможност на Д.

П. Д. да се грижи за своите работи.

Това налага той да бъде поставена под пълно запрещение.

След влизане на решението в сила препис следва да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община гр.Ч. бряг за учредяване на настойничество по отношение на ответника по реда на чл.153 и сл. от СК.

С оглед чл.338 ал.4 ГПК направените по делото разноски остават в тежест на ищците.

Поради това Плевенският окръжният съд

РЕШИ:

ПОСТАВЯ на основание чл.5 ал.1 ЗЛС Д. П. Д. от гр.Червен бряг, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Червен бряг, обл. Плевен, ул. „****“ № 8 под пълно запрещение.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при Община гр.Червен бряг за учредяване на настойничество по отношение на ответника по реда на чл.153 и сл. от СК.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5