Решение № 521 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1666/2021
- Вид
- Решение № 521
- Подписан
- 01.07.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20,ал.2,изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.111,б."В" · Закон за задълженията и договорите
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 521 гр. Бургас, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Др. Андонова
Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20212100101666 по описа за 2021 година Ищецът М. М. М. с посочен адрес в гр.В. чрез пълномощника „Адвокатско дружество Вукова и Бачева“ със седалище гр.София и адрес ж.к.“Младост 3“,бл.303А,ет.5,ап.21 е предявил обективно съединени искове против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,ЕИК 121718407 за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми:150000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и 1891,80 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,и двете обезщетения породени от загубата на неговия баща,починал в резултат на осъществено на 27.09.2016 год. ПТП,за което твърди,че е виновно причинено от водач,управлявал лек автомобил ,застрахован в ответното дружество,ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми,считано от 05.07.2018 год.-тридесет дни след датата на доброволната покана,до окончателното изплащане на сумите.Твърди,че на 27.09.2016 год. около 23,55 часа на път І-9,при км.209+2,в участъка между гр.А. и гр.Поморие И. Т. С. при управление на лек автомобил “Форд“,модел „Фокус“ с рег.№ А8839КК поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,реализира ПТП,като блъска пешеходеца М. Х.
М..Заявява,че в резултат на настъпилото произшествие М. М.-негов баща,е получил тежки и несъвместими с живота травматични увреждания,поради 1 което е починал.Посочва,че е било образувано досъдебно производство,което е било внесено в съда-НОХД № 1266/2021 год. по описа за Окръжен съд Бургас ,като в течение на съдебната фаза е установено,че причина за настъпване на произшествието са действията на водача на лекия автомобил.Заявява,че с присъда от 22.06.2021 год. подсъдимият И. С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание.Сочи,че внезапната смърт на баща му му е нанесла тежък удар,като описва взаимоотношенията помежду им преди произшествието,както и състоянието си след смъртта му.Твърди,че освен причинените неимуществени вреди са му причинени и имуществени вреди ,представляващи разходи за погребение в общ размер на 1891,80 лв. Заявява,че към момента на произшествието за лекия автомобил е била налице валидно скрючена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.Посочва,че е предявил извънсъдебни претенции за изплащане на застраховатени обезщетения по доброволен ред,които не са били удовлетворени от ответника съгласно негово писмо от 05.07.2017 год.Претендира разноски.Представя и ангажира доказателства.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции за репариране на неимуществени и имуществени вреди, причинени от ПТП , са с правно основание в чл. 432 от КЗ,а претенциите за заплащане на законни мораторни лихви са с правно основание в чл.86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.429 от КЗ.
Ответникът
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,ЕИК 121718407 чрез пълномощника юрисконсулт Юлиян Кантарджиев в своевременно подадения по електронен път писмен отговор оспорва основателността на исковете,като признава наличието на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за датата на произшествието и с водача на лекия автомобил,за когото се твърди,че е причинил вредите. Прави възражение за давност по отношение на акцесорните претенции за законна лихва върху главниците.Признава,че за реализираното на 27.09.2016 год. ПТП е образувал щета,като твърдди,че не е постановил отказ,а е изискал влязъл в сила акт относно вината на сочения за виновен водач.Намира,че към момента на депозиране на писмения отговор не са събрани доказателства за установяване на взаимоотношенията между ищеца и починалия му баща,като тежестта на доказване за това счита,че носи ищецът.Намира претенцията за 2 неимуществени вреди за завишена с оглед обществените критерии за справедливост,като изброява обстоятелствата,които счита,че следва да бъдат взети предвид при разглеждането й.Смята,че следва да бъде отчетена и сравнително напредналата възраст на пострадалия ** години.Прави възражение за намаляване на отговорността си,като се позовава на допуснато нарушение на правилата за движение и от починалия ,а именно предприел е внезапно пресичане на нерегламентирно за целта място в тъмната част на денонощието,като се е намирал и в състояние на алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта от 1,88 промила,което се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност,съобразителността,вниманието и координацията на движенията,изразяващи се в силно забавяне на реакциите.В подкрепа на възражението за съпричиняване цитира части от мотивите на съдебните актове,постановени от съдилищата в съдебната фаза на наказателното производство по НОХД № 962 по описа за 2023 год. на Окръжен съд Бургас.Счита,че пострадалият сам се е поставил в опасност,от която за него,респ. за неговите наследници са настъпили вредни поседици,които следва да бъдат отчетени при реализиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС,респ. на ответника като негов застраховател.Представя и ангажира доказателства.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията за законна лихва върху обезщетенията за вреди е с правно основание в чл.111,б.“В“ от ЗЗД,а възражението за съпричиняване е с правно основание в чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Окръжен съд Бургас, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна седното:
Безспорни са между страните следните обстоятелства,като за част от тях са представени и неоспорени писмени доказателства:по отношение на лек автомобил „Форд“,модел „Фокус“ с рег.№ А8839КК за периода 18.03.2016 год. до 17.03.2017 год. е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,ЕИК 121718407;на 27.09.2016 год. е настъпило ПТП с участието на лекия автомобил и пешеходеца М. Х. М.;ищецът М. М. М. е син на М. Х. М.;М. Х.
М. е починал на 28.09.2016 год. ;ищецът М. М. М. чрез адв.Цветомила Вукова 3 се отправил до ответното дружество молба за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,както и за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1891,80 лв.,представляващи заплатени разходи за погребение;молбата е била изпратена до ответното дружество на 05.06.2018 год. чрез пощенски оператор;с писмо от 05.07.2018 год. застрахователят е заявил на ищеца,че ще се произнесе по претенциите му след представяне на безспорни доказателства относно вината на водача, управлявал застрахования автомобил-влязъл в законна сила акт против същия; за произшествието от 27.09.2016 год. е налице влязла в законна сила присъда,постановена по НОХД № 962 по описа за 2023 год. на Окръжен съд Бургас.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда № 60 от 22.11.2023 год. по НОХД № 962 по описа за 2023 год. на Окръжен съд Бургас е задължителна за настоящия съд,разглеждащ гражданските последици от нея за следното:И.
Т. С. е виновен за това,че на 27.09.2016 год. около 23,55 часа на главен път І-9 ,в участъка между гр.А. и гр.Поморие,на 209+2 км.,в посока на движение към гр.Поморие ,при управление на лек автомобил „Форд Фокус“,рег.№ А 8839 КК,в тъмната част на денонощието,с включени къси светлини и скорост на движение 94 км./ч.,вместо със съобразената с конкретната пътна ситуация скорост на движение от 70,20 км./ч. ,нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.20,ал.2 ,изр. Първо от ЗДвП-„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние на спрат пред всяко предвидимо препятствие“,допуснал ПТП и при условията на съпричиняване от пешеходеца М. Х. М. ,по непредпазливост причинил смъртта му,настъпила на местопроизшествието,в резултат на комбинирана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми,с многофрагментно счупване на черепа и основата му с тежка контузия на структурите му,довели до блокиране на функциите на мозъка,както и прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък,като е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на М. М. преди да почине,престъпление по чл.343а,ал.1,б.“б“ вр. чл.343,ал.1,б.“в“ вр. чл.342,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП.
4
Към датата на произшествието 2016 год.,ищецът,роден през *** год., е бил на възраст навършени ** години, а баща му,роден през *** год.,на възраст навършени ** години.От представените доказателства е видно,че ищецът и баща му до смъртта си в резултат на ПТП през 2016 год. не са живели заедно в едно домакинство,а в различни населени места: ищецът в гр.В. ,а починалият му баща -в гр.А.,община П.,област Б.,въпреки,че не се установява началния момент на установяването на ищеца в гр.В. От показанията на разпитания свидетел,които съдът изцяло възприема,тъй като са ясни,точни,не съдържат вътрешни противоречи,не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал,а и свидетелят е очевидец на взаимоотношенията баща-син, става ясно,че въпреки че не са съжителствали заедно , ищецът и баща му приживе са поддържали интензивно връзка- М. М. го е посещавал в къщичката му в гр.А. или е контактувал с него по телефона,баща и син взаимно са се подкрепяли.Непосредствено след произшествието и смъртта на баща си, ищецът е бил много разстроен и със сълзи на очи е разказвал за инцидента,организирал е погребението на баща си ,като от приложените писмени доказателства е видно,че е направил разходи в общ размер от 1891,80 лв. Понастоящем,при срещите си със свидетеля винаги споменава баща си и споделя какво би казал или би направил той,ако бе жив,почита паметта му с традиционните обреди.Към момента ищецът има семейство-съпруга и две малки деца.
От влязлата в сила присъда и извършените по делото съдебноавтотехническа експертиза и съдебномедицинска експертизи безспорно се установява,че произшествието е настъпило извън населено място,на път № I-9 /209 + 2 кв./-двулентов , в участъка между гр.А. и гр.Поморие,в лентата,която е откъм страната на бензиностанция "Чимос" с посока гр.Поморие,като бащата на ищеца е пресичал пътя,вървейки към бензиностанцията, в тъмната част на денонощието-около 23,55 ч.,като в участъка на ПТП няма улично осветление , нито хоризонтална,нито вертикална маркировка,обозначаваща място за преминаване на пешеходци,на равен и прав участък от пътя,в условията на сух асфалтобетон и без условия за намалена и/или ограничена видимост.Ударът на лекия автомобил и пешеходеца е бил на около 1 метър в ляво от дясната-външна габаритна линия на лентата за движение по посока – гр.Бургас. С оглед на горните данни вещото лице е заключило,че пострадалият е имал обективна възможност да види и възприеме фаровете на 5 приближаващия го автомобил като опасност и да не предприема пресичане в момент,когато за него това не е било безопасно.В съдебно заседание вещото лице доразяснява,че фарове на автомобил нощно време,при нормално здравословно състояние на човек-пешеходец,а в настоящия случай по делото няма доказатества и не са събрани такива,установяващи влошено здраве на бащата на ищеца при произшествието ,биха могли да бъдат възприети от него от не по-малко от 300 м. Установено е също така от изготвената и приета съдебномедицинска експертиза ,че починалият М. М. е бил с концентралия на алкохол в кръвта от 1,88 промила етилов алкохол.Експертът е посочил ,че концентрация от 1,88 промила етилов алкохол в кръвта отговаря на средна степен на алкохолно опиянение.Обяснил е ,че въздействието на алкохола върху всеки един индивид е строго индивидуално и клиничната картина на алкохолното опиянение е различна и зависи от редица фактори,като е посочил част от тях,но е уточнил,че средната степен на алкохолно опиянение се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,силно забавени реакции,афекти, понякога сънливост,сърдечносъдови разстройства,признаци на потискане на ЦНС с понижение на чувствителността на болка.Вещото лице е заключило,че степента на алкохолно опиянение от 1,88 промила етилов алкохол в кръвта на бащата на ищеца е оказала влияние върху неговата способност със значителни нарушения в мисловната дейност,съобразителността,вниманието,ориентировката,координацията на движенията, силно забавени реакции,правилно и адекватно да възприема какво се случва и на това как безаварийно да пресече пътното платно,но не би могъл да посочи до каква степен са нарушени,тъй като не са налице данни за посочените от него фактори относими конкретно към бащата на ищеца.