Решение № 19456 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19456 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110125061 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Л. К. срещу „****с“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите, за които са издадени изпълнителен лист от 08.02.2012 г. по ч. гр. д. № 136/2012 г. по описа на РС – **********, и изпълнителен лист от 17.02.2012 г. по ч. гр. д. № 154/2012 г. по описа на РС – **********, и за които се води изп. д. № 20257910400041 по описа на ЧСИ **********, с рег. № 791, а именно: 3 103.17 лв. – главница по Договор за кредит от 18.08.2006 г., ведно със законната лихва от 09.12.2011 г. до окончателното плащане; 854.87 лв. – договорна лихва за периода от 22.12.2010 г. до 08.12.2011 г.; 79.16 лв. – разноски по делото; 5 832.48 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2008 г., ведно със законната лихва от 09.12.2011 г. до окончателното плащане; 1 657.06 евро – мораторна лихва за периода от 02.12.2010 г. до 08.12.2011 г.; 292.97 лв. – разноски по делото.

Ищецът твърди, че въз основа на двата изпълнителни листа по молба на първоначалния взискател „*******“ АД са образувани изп. д. № 20137910400424 и изп. д. № 20137910400425 – и двете по описа на ЧСИ **********. Сочи, че първоначалният взискател е прехвърлил вземанията по изпълнителните листове на „************“ ЕАД, а то, от своя страна, ги е прехвърлило на ответника по силата на договор за цесия. Излага, че последното изпълнително действие по посочените изпълнителни производства е предприето на 27.06.2013 г., а на 06.06.2018 г. те са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Посочва, че впоследствие по молба на ответника въз основа на същите изпълнителни листове е образувано изп. д. № 20257910400041 по описа на ЧСИ **********. Релевира възражение за погасяване на вземанията по изпълнителните листове по давност. Изтъква, че от последното изпълнително действие до момента на образуване на новото изпълнително дело на 10.02.2025 г. са изминали 12 години, а от момента на прекратяването на предишните изпълнителни дела до момента на образуване на новото са минали 7 години, като през това време не са предприемани никакви изпълнителни действия срещу длъжника, поради което погасителната давност е изтекла още преди датата на образуване на новото изпълнително дело.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Твърди, че е придобил вземанията по процесните изпълнителни листове по силата на сключен с „************ ********“ ЕАД Договор за цесия от 16.12.2020 г., което дружество, от своя страна, ги е придобило въз основа на договор за покупко-продажба на вземания, сключен с „*******“ ЕАД. Сочи, че е инициирал образуването на ново изп. д. № 20257910400041 по описа на ЧСИ **********, висящо и към настоящия момент. Акцентира, че първоначално образуваните изпълнителни производства са били висящи към 26.06.2015 г., поради което погасителната давност за вземанията по двата изпълнителни листа е започнала да тече найрано на тази дата. Оспорва твърдението на ищеца, че след 06.06.2018 г. не са били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията. Твърди, че давността е прекъсната на 27.07.2021 г. с депозирането на молби от него за конституирането му като взискател по старите изпълнителни дела, съдържащи и искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, а впоследствие давността е прекъсната отново на 10.02.2025 г. с подаването от ответника на молба за образуване на новото изпълнително дело, съдържаща и искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, а в хода на новото изпълнително дело давността е прекъсната на 03.04.2025 г. с налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Поддържа, че настъпилата по старите изпълнителни дела перемпция е без правно значение за прекъсването на давността.

Акцентира, че давността е била спряна по време на извънредното положение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които са издадени два изпълнителни листа.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било подадено/.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или прекъсване.

С Определение № 35772/28.08.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни следните факти: че срещу ищеца са издадени в полза на „*******“ АД изпълнителен лист от 2

08.02.2012 г. по ч. гр. д. № 136/2012 г. по описа на РС – **********, и изпълнителен лист от 17.02.2012 г. по ч. гр. д. № 154/2012 г. по описа на РС – **********, за процесните суми; че вземанията по изпълнителните листове са прехвърлени от „*******“ ЕАД на „************ ********“ ЕАД, след което са прехвърлени от „************ ********“ ЕАД на ответното дружество на 16.12.2020 г.; че срещу ищеца се води понастоящем изп. д. № 20257910400041 по описа на ЧСИ **********, образувано въз основа на двата изпълнителни листа, по което ответникът има качеството на взискател.

Установява се по делото, че изпълнителните листове са издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, а страните не спорят, че не са провеждани искови производства по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, респ. че заповедите са влезли в законна сила.

Предвид наличието на изпълнителни листове за процесните суми, издадени въз основа на влезли в законна сила заповеди по чл. 417 ГПК, и безспорния по делото факт, че към датата на подаване на исковата молба ответникът има качеството на взискател, както и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът намира, че предявените искове срещу „****с“ ЕООД са процесуално допустими. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на издаден изпълнителен лист, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното им събиране, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на нея. Целта е да бъде признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност, т.е. да се създаде основание за прекратяване на всяко изпълнително производство по издадения изпълнителен лист /чл. 433, ал. 1, т. 7, пр. 1 ГПК/. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове срещу ответника.

Щом за процесните вземания на ответника са налице влезли в законна сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност независимо от техния вид. В тази връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.

297 ГПК/ и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.

Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС 3

„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.

В случая по делото се установява, че въз основа на изпълнителния лист от 08.02.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 136/2012 г. по описа на РС – **********, е образувано изп. д. № 20137910400424 по описа на ЧСИ **********, а въз основа на изпълнителния лист от 17.02.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 154/2012 г. по описа на РС – **********, е образувано изп. д. № 20137910400425 по описа на ЧСИ **********. Посочените изпълнителни дела са заведени преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че давността за вземанията по изпълнителните листове е започнала да тече от 26.06.2015 г., което прави безпредметно обсъждането на извършените преди това изпълнителни действия.

На следващо място, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.