Решение № 71 от 21.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Свиленград, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200171 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш №8506051581 за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който н а М.

П.

К. с ЕГН

********** от гр.************************************, с който за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата , на основание чл.187а,ал.1 вр с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер н а 300 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 9лева.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Д., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се ,че била изтекла давността съгласно разпоредбата на чл.80,ал.1,т.5 от НК вр с чл.11 от ЗАНН /три годишен давностен срок/ ,за което излага подробни съображения в тази насока.Отделно от това се цитира практика на СЕС,в която се приема,че в случаи като настоящият,наложеното наказание не било пропорционално и съразмеримо,съобразно преследваните в Директива 1999/62/ЕО и съобразно приетото Решение по делото на СЕС по 1 преюдициално запитване на АС Хасково , поради което моли съда да отмени обжалваното НП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателя не се явява .От пълномощника му адв.Д. е постъпило писмено становище в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

В съдебната фаза не се ангажират писмени или гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Агенция „Пътна

Инфраструктура” към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не изпращат представител. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на разноски по делото,а именноюр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 14.01.2023 година в 12.12 часа в извъннаселено място, а именно: на територията на община Свиленград, област Хасково, по път 88 км 1+372 , който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 10731(част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар.

ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС), лек автомобил ДАЧИЯ ЛОГАН с рег.№ ************************* с техническа допустима маса 1740, като МПС е собственост на жалбоподателя (видно от справката приложена по АНПр), за което не е заплатена дължимата такса за движение по заплатена пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл.

139, ал. 6 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден процесния ЕФ на жалбоподателя в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към 2 последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 1, вр. чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв., както и е посочено, че дължи 9 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП .

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на жалбоподателя на 17.02.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на жалбоподателя да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ.

В указания срок, жалбоподателят не е платил компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.

ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, с държавен регистрационен № Х9223КТ. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

От Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 – автомагистрала, е част от този списък.

Видно от представеното в съдебно заседание Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура Национално тол управление“ и от разпечатка от Нарушение №8506051581 издадено от KAPSCH за датата и часът на нарушението за ППС няма валидна ел.винетка, като издадения ЕФ се обжалва.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от представените в съдебно заседание писмени такива.

3

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на съда / на 18.02.2026г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Свиленградски Районен съд.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С оглед изложеното в жалбата за настъпила давност, съдът намира да посочи, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е отпочнато н а 14.01.2023г./ на Електронен Фиш

№8506051581 за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Следователно, за процесното административно нарушение, дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието.

Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на 4 горецитираните разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 14.01.2023 г. абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че е изтекъл на 14.07.2027 г., която не е настъпила при това преди влизане в сила на наказателното постановление, респ. електронния фиш, явяващ се релевантният за преценката момент.

По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.

Не са налице и тези по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено. Последното налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато, че обжалваният електронен фиш следва да се приеме, че издаден на дата 21.08.2023г., от което процесуално действие, предприето в рамките на административнонаказателното производство със значение по чл.

81, ал. 2 от НК е започнал да тече /нов/ давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към датата на връчване на санкционния акт – 20.02.2026 г., което е следващото хронологично документирано действие в това производство н е е изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния,поради което възражението в тази насока,съдът намира за неоснователно.

С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е предвидено, че всички МПС, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници заплащат такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса, като заплащането й дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа.