Решение № 174 от 10.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Разлог, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №

20231240101063 по описа за 2023 година

„С.К.“ООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„С.“, у.„С.“№29, е.7, със законен представител Н.П., е предявило искове с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК, против А.С.Ц., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„И.М.“№22.

В ИМ се твърди, че на 21.09.2022 г. бил сключен договор за паричен заем №* между страните по делото. Към договора бил налице погасителен план. Размерът на кредита бил 1`300.00 лева, които били получени от заемателя-ответник в брой в деня на сключване на договора.

Ответникът не изпълнявал задълженията по договора и не е погасил дължимите суми.

Поради тази причина било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като било образувано ч. гр. дело №864 от 2023 г. по описа на РС-Рг.

Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни, поради липсата на сключен валиден договор между ищеца и ответника.

Ответникът твърди, че никога не е сключвал или подписвал договор за заем със „С.К.“ООД, което водело до неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК – съгласие с уговорките на договора да е изявено чрез подпис.

Ответникът твърди, че никога не е получавал сума от 1`300.00 лева по договора.

В чл.5 от договора било посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с посочени обезпечения (банкова гаранция или поръчителство) в 3 дни от сключването му. При непредставяне на обезпечение, заемателят дължал неустойка от 1`450,59 лева. Така посочените клаузи били в пряко противоречие със ЗПК и ЗЗП, поради което били нищожни.

В договора не била отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, поради което кредиторът заобикалял изискването на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита на длъжника, което водело до нищожност на клаузите от договора, касаещи общата сума за плащане и ГПР. Ето защо, на основание чл.22 от ЗПК, целият договор бил недействителен.

Отделно от това, годишната лихва по кредита надвишавала трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата противоречала на добрите нрави - чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира 1 за установено от фактическа страна следното:

По заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „С.К.“ООД, ЕИК*, в качеството му на заявител и заемодател, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №458/31.08.2023 г. съгласно която е разпоредено А.С.Ц. да заплати на заявителя сумите както следва:

1`300,00 лв. главница по Договор за паричен заем №*/13.05.2022 г., сключен между заявителя и длъжника; 309,41 лв. – възнаградителна лихва за периода 13.05.2022 г. – 21.07.2023 г.; 93,81 лв. – законна лихва за забава, дължима за периода от 01.12.2022 г. – 01.08.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 40,56 лева държавна такса и 35,37 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на ответника, който в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК.

По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит №* от 21.09.2022 г., в който на първа страница е записано, че заемодателя дава на заемателя кредит от 1`300.00 лв. при фиксирана лихва от 40,05% и ГПР – 48,33%. Броят на вноските били 10, като първите 3 вноски били от 43,39 лева и 7 вноски от 211,32 лева.

В Приложение 1 към договора – погасителен план към договора за кредит са посочени броя на погасителните вноски, като е видно, че общата дължима сума по договора от длъжника и настоящ ответник е 3`060 лева, при предоставен заем от 1`300.00 лева.

В посочените документи липсват подписи както на представител на дружеството, така и на ответника.

От посочената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Производството при предявени искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, се характеризира освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство.

Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедно производството, за вземането, предмет на настоящата ИМ, против която е депозирано възражение по чл.414, ал.1 ГПК, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, като е разпоредена процедура по чл.415 ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя - по реда на чл.415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.

Исковата претенция е допустима.

По основателността на иска по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК:

Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „С.К.“ООД и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането – предвид направените твърдения за това в ИМ, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера.

В настоящия случай се оспорва истинността на писменото доказателство - Договор за потребителски кредит №*, по отношение цялостното наличие на сключен договор. Предвид оспорването, както и на основание чл.183 от ГПК, съдът е указал на ищеца да представи договора за потребителски кредит в оригинал и съобщението за това е получено на 22.04.2024 г., като до датата на СЗ, проведено на 08.05.2024 г., ищецът не е предприел действия, с които да изпълни задължението си или да вземе становище относно невъзможността да го представи в оригинал или в официално заверен препис. Задължението 2 за представяне на оригинал на документа възниква за страната на основание чл.183 от ГПК.

Съгласно чл.183 от ГПК, страната може да представи заверен препис от документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната заверила преписа следва да го представи в оригинал или в официално заверен препис. Ако това задължение не се изпълни, преписът следва да се изключи от доказателствата по делото, дори и без да е направено изрично искане от другата страна, тъй като не се установява по делото, че такъв документ съществува. В този смисъл са Решение №81 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №5665/2013 г., III г.о., Решение №174 от 07.10.2013 г. на ВКС, по гр. д. №1992/2013 г., II г.о., Решение №239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1050/2012 г., IV г.о., Решение №95 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №662/2012 г., II г. о., Решение №133 от 05.11.2010 г. на ВКС по т. д. №73/2010 г., I т. о. и др. Поради изключването на това доказателство от делото, както и поради препятстването на възможността за събиране на доказателства във вр. наличието въобще на валидно правоотношение, то съдът намира, че не се доказа валидна облигационна вр. между ответника и „С.К.“ООД. Същевременно, дори вземането да е посочено с име и размер, то това не води до извода, че вземането е възникнало на правното основание, на което се позовава ищеца, тъй като и в представените преписи липсва поставен подпис както на представител на ищцовото дружество, така и на ответника. Още повече, че съобразно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за кредит се сключва в писмена форма на хартиен или друг носител.

По делото не се намират достатъчно доказателства, които да доведат до извода за наличие на договорни правоотношения между „С.К.“ООД и А.С.Ц.. Така остава недоказана първата предпоставка за основателността на установителните искове, по които е образувано настоящото производство. Поради това и съдът не следва да се произнася по направените от процесуалния представител на ответника възражения за нищожност на клаузи от договора, поради противоречие с разпоредби от ЗПК, тъй като по делото не се представи такъв договор.

Поради гореизложеното, предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника. Същия доказа направени такива от 500,00 лева за адв. възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, положителни установителни искове за признаване на установено, че А.С.Ц., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„И.М.“№22, дължи на „С.К.“ООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„С.“, у.„С.“№29, е.7, със законен представител Н.П., сумата от 1`300,00 лв. главница по Договор за паричен заем №*/13.05.2022 г., сключен между заявителя и длъжника; 309,41 лв. – възнаградителна лихва за периода 13.05.2022 г. – 21.07.2023 г.; 93,81 лв. – законна лихва за забава, дължима за периода от 01.12.2022 г. – 01.08.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и за които е издадена Заповед за изпълнение №458/31.08.2023 г. по ч. гр. д. №864/2023 г. по описа на Рг.РС.

ОСЪЖДА „С.К.“ООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„С.“, у.„С.“№29, е.7, със законен представител Н.П., да заплати на А.С.Ц., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„И.М.“№22, сумата от 500,00 лева – направени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

4