Решение № 545 от 11.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. С., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500816 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 192 от 16. 06. 2025 г., постановено по гр. д. № 148/2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд, е признато за установено, че ищцата А. П.

Н. не дължи на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на 5 521,63 лева, начислена служебно с фактура № 0003449041/06.12.2022 г. по констативен протокол от 14.11.2022 г. на партида с аб. № **********, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер на претенцията от 8 282,44 лева искът е отхвърлен.

Решението се обжалва от ответника по иска „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в частта, с която съдът е уважил предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 521,63 лева, представляваща стойността на потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия.

Във въззивната жалба се развиват доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като се счита за неправилна методиката за отчитане. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият А. П. Н. е подал отговор на въззивната жалба, с което същата се оспорва.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

1

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност: Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост: Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество:

Между страните не се спори, че ответникът се е регистрирал за продажба на електрическа енергия към ищеца за адрес гр. С., кв. „М.л.“ , бл. 89А, вх. 1, ап. 26 с абонатен № **********.

На 14.11.2022 г. от страна на служители на ответника е извършена проверка на адреса на ищцата - гр. С., кв. „М.л.“, бл. 89А, вх. 1, ап. 26 с абонатен № **********, която е установила, че е „поставен допълнителен меден проводник /шунт/, между входящата и изходящата фазови линии на „R“, като е пробита изолацията и е прикрито посредством кабелни превръзки. При този начин на свързване консумираната енергия не се измерва коректно от средството за търговско измерване“.

Основния спор по делото е свързан с математически правилното извършване на преизчисляването на консумираната ел. енергия при спазване на методиката по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ в посочения във фактурата период.

Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕ, „при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.“

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза (стр. 101), от заключението по която се установява, че в случая няма манипулация в електромера, а има външна манипулация, изразяваща се в монтажа на медна пластина / шунт/, паралелно на токовата намотка само на фаза „R“, водеща до 2 непълно измерване на консумираната ел.енергия само на консуматорите, свързани към тази фаза, като изрично е посочено, че цялата консумирана ел. енергия от другите две фази – „S“ и „T“, се измерва при съответствие на класа на точност на електромера, отразено в протокола КП № 1027831/14.11.2022 г и съответно е била заплатена.

От експертното заключение се установява, че направените изчисления в приложената фактура са на база 12 748kWh, а е необходимо да бъдат на база непълното измерване само на фаза „R“, т.е на база 4 232 кWh. От гореизложеното се налага извода, че стойността на направеното преизчисление следва да е в размер на 2 760,81 лв., порпорционално на количеството енергия. Разликата в начисленото количество ел. енергия и съответно във фактурираната сума идва от това, че неправилно е преизчислено електоенергия на база енергия преминала през трите фази, а не на база не измерена енергия по отношение само на копроментирания проводник, каквото е нормативното изискване на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕ. Този извод се обосновава и от останалите събрани по делото доказателства, включително гласните догазателствени данни на свидетел И., който потвърждава, че измерването на електроенергията в останалите две фази не е засегнат от променената схема.

При това положение правилно е направена корекция от страна на ответника, но неправилно е определена стойността на начислени дължими суми от ищеца като купувач на ел. енергия за конкретния обект, като същата следва да бъде до размер от 4232 кWh, вместо фактурираните 12748 кWh.

Като е приел, че правилната стойност на допълнително начисленото количество електроенертгия следва да е в размер на 2 760,81 лева, съдът правилно е приел, че за разликата от тази сума до пълния предявен размер от 8 282,44 лева исковата претенця е основателна и правилно е била уважена.

Други доводи не са изложени във въззивната жалба, поради което съдът не е длъжен, служебно да формулира и обсъжда такива.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, и следва да бъде потвърдено.

ІV. По разноските:

С оглед изхода на делото, въззиваемият има право на разноски във въззивното производство, но не е отправил съответно искане, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192 от 16. 06. 2025 г., постановено по гр. д.

№ 148/2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд, в обжалваната част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4