Решение № 93 от 14.03.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Видин, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. в присъствието на прокурора И. Ат. Ц. И. Д. И. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Частно наказателно дело № 20241320200259 по описа за 2024 година

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП- Видин от 15.02.2024г. за задължително настаняване и лечение на лицето Й. М. Н. от с. Б., ул. „Г. Д.“ №40, ЕГН: **********.

Представителят на РП - Видин в съдебно заседание излага доводи за основателност на искането и моли съда да уважи същото, тъй като са налице процесуалните предпоставки на закона за настаняване на лицето за задължително лечение в затворено психиатрично заведение.

Процесуалният представител на предложения за настаняване заяви, че с оглед събраните по делото доказателства, Й. Н. действително страда от психично заболяване по смисъла на чл. 146 от ЗЗ и се е нуждае от специални грижи. Моли съда да уважи искането.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Н. е лекуван в Отделение по Психиатрия на МБАЛ „Св.Петка“ АД – гр.

Видин, както и стационарно в заведение от затворен тип – ДПБ – Карлуково.

За лицето са налице анамнестични данни за психично страдание Лицето е 1 потребител на социална услуга, като същият е бил настанен в Център за настаняване на лица с психични разстройства – Б..

През последните седмици Н. станал неспокоен, неориентиран, неадекватен, като започнал да проявява агресия, изразяваща се в заплашване с нож спрямо околните. Това наложило довеждането му от полиция и настаняването му в Сектор за повишени грижи в МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр.

Видин. Н. е диагностициран с параноидна шизофрения. Емоционално е лабилен със снижен праг на дразнимост, волево – дисфоричен. Налице е влошаване на психическото състояние на болния, като видно от заключението на изготвената комплексна психолого –психиатрична експертиза, както и от разпита на експертите в с.з., Н. страда от параноидна шизофрения, с прилежаща симптоматика – неподреденост на бита и поведението, параноидни включвания. Лицето е с намалена критичност, липсващ инсайт за болест, с което представлява опасност за себе си и за околните. Експертите предлагат Н. да бъде настанен на задължително лечение при стационарни условия. Установи се, че при болния най-тревожният фактор е непредвидимостта на поведението му, тъй като критичността към обективната действителност поради естеството на заболяването е силно занижена. След проведеното изследване той е установено, че досегашният терапевтичен план не е оказало нужното въздействие, вследствие на което последният може да извърши и общественоопасни действия, или такива, които да са опасни за неговото здраве. Според заключението на експертизата, при Н. не е налице способност за изразяване на информирано съгласие, поради което съдът намира, че е необходимо да се назначи такова, което да изразява информирано съгласие за лечението на болния.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства: становището на д-р В.

К. от съдебно заседание проведено на 28.02.24г., както и от заключението на комплексната психолого – психиатрична експертиза, която съдът намира за компетентно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът им дава вяра.

Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително 2 настаняване и лечение на освидетелствания, а именно същият страда от заболяване, посочено в чл.146, ал.1,т.2 от ЗЗ т.е. – параноидна шизофрения с прилежаща симптоматика – неподреденост на бита и поведението, параноидни включвания, с което представлява опасност най-вече за себе си, а така също и за околните.

При това положение съдът намира, че Н. следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ - гара Карлуково за срок от 3 (три) месеца.

На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, съдът назначава Е.О.- служител в Община Луковит, която да изразява информирано съгласие за лечението на Н..

Воден от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА Й. М. Н., ЕГН: ********** от с. Б., ул. „Г. Д.“ №40 за задължително лечение в ДПБ - гара Карлуково при форма на лечение – стационарно за срок от 3( три) месеца, считано от влизане на решението в сила.

На основание чл. 162, ал.3 от ЗЗдравето, съдът назначава Е.О. - служител в отдел „Здравеопазване“ в Община Луковит за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Н..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от съобщението му до страните, като обжалването на решението не спира изпълнението му.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 3